Милян Пупович: Лукойл ни подцени, играха слабичко

210-сантиметровият сръбски център Милян Пупович се превърна в герой за Черно море Порт в турнира за Купата на България по баскетбол. Гигантът вкара 20 точки и хвана 5 борби във финала срещу Лукойл Академик (72:69). 32-годишният ветеран разказа своите преживявания от надпреварата пред "България Днес".

Милян, как премина турнирът през вашите очи?

- В началото никой не смяташе, че можем да спечелим. Излизахме на терена, за да покажем колко здраво сме тренирали. Показвахме сърце и характер в трите мача. Във всеки един от тях губехме на полувремето, но след това обръщахме резултата. На финала искахме повече да спечелим. Лукойл ни подцениха. Играха слабичко за техните възможности.

Това ли е най-ценният трофей през последните години за вас?

- През последните пет - да. Имах един финал за Купата в България, а преди това в Македония загубих още два. В моята кариера съм имал много успехи. Печелил съм Адриатическата лига, както и Купата на Сърбия.

В началото на сезона започнахте с "Левски". Беше ли тежко през месеците на финансова криза?

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

- Знаех каква е ситуацията в клуба, когато подписах с "Левски". Исках да помогна на Тити и на Тони Дечев. Обещаха, че след 2-3 месеца ще се намери спонсор. Това не се случи. Играх три месеца без пари. Аз съм професионалист и трябва да издържам семейството си. Дойде оферта да се върна в "Черно море". Обичам хората в града, които винаги са се отнасяли добре с мен.

Вече 15 години сте професионалист. Какви бяха вашите първи стъпки?

- Започнах в тима на Беобанк (Белград). Тогава бях на 15-16 години. Отборът беше много силен, в Топ 4 на Сърбия и Черна гора. Парите приключиха и след това отидох в Хемофарм. Там изкарах пет години, като в две от тях треньор ми беше Йовица Арсич.

Роден сте в Загреб, но сте сърбин по националност. Какви са спомените ви от войната?

- Имаше неприятни сцени. Позитивен човек съм и не искам да си ги припомням. Махнахме се от Загреб, когато избухна войната. Сега моите родители живеят в хърватската столица. Властите им върнаха апартамента, където живеехме. Имам много приятели хървати, които нямат нищо общо с политиката и с войната.