Българската гордост в Рио - безгранични възможности и силна вяра

Силна вяра и упорита работа – това е необходимо, за да сбъдваш мечтите си и да покоряваш върхове. Вчера параолимпиецът ни Ружди Ружди ни успя и покори един, може би, най-високият връх в състезателната си кариера. Българинът спечели златен медал в дисциплината тласкане на гюле от Параолимпиадата в Рио. Ружди победи по безапелационен начин като записа нов световен и нов параолимпийски рекорд.

Всъщност доброто представяне на Ружди не би трябвало да е изненада или поне за тези, които следят представянето на параолимпийците ни. 25-годишният състезател е трикратен европейски шампион и световен шампион от Катар през изминалата година.

Шест параолимпийци ще представят България в Рио

С всяка изминала година, с всяко изминало състезание параспортистите ни показват, че въпреки всички препятствия, с които трябва да се справят, те не се отказват. Продължават да следват мечтите си, продължават да вярват, продължават да работят упорито и продължават да покоряват върхове, подкрепени с медал. Медал, който всеки път да ги кара да се усмихват, тръгвайки към тренировка, готвейки за следващото състезание. Защото спортът учи именно на това, което показват и параолимпийците –никога да не се отказваш, да не спираш да вярваш и да каляваш характера си с времето.

На Параолимпиадата в Рио България има 6-ма спортисти, като един от тях вече е със златно отличие. Преди няколко дни Даниела Тодора се размина с медал, но успя да запише нов личен и национален рекорд. А когато запишеш подобно постижение на толкова голям форум, при толкова голяма конкуренция, представянето е много повече от достойно. Преди близо година в интервю за Actualno.com и Sportlive.bg треньорът на двамата спортисти Радостин Тодоров сподели, че мечта за него е състезателите му да се представят добре в Рио. А какво по-добро представяне от златен медал и близо 50 хиляди зрители на стадиона в Рио, вперили поглед в нашия състезател с българско знаме.

Днес той е герой, но нека се сещаме за своите герои по-често. Не само, когато ги дават по телевизията или когато взимат медал от някое състезание. Те са пример за вдъхновение и упорита работа, свързана с много лишения и силна воля. Не само през един ден от годината, когато са под прожекторите, а през цялата. Затова нека започнем да уважаваме своите герои и техния труд за малко повече от един ден в годината. Те го заслужават.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!