Атанас Драмов пред Efirbet: Локо е властелинът на Пловдив, но дербито с много публика ми липсва

Атанас Драмов е треньорът, донесъл първия трофей в историята на пловдивското Локо. Под негово ръководство отборът става и първият от „Б“ група, който вдига Купата на България (бел.ред тогава Купа на съветската армия). На 1 юни 1983 година Локо триумфира след победа с 3:1 над Чирпан. Три седмици по-рано тимът печели правото да играе на финала след паметен триумф с 3:2 над ЦСКА в Ихтиман. През 1992 година Драмов, който е известен като Големия Джеймс, извежда Локомотив и до бронзовите медали в елита.

В интервю за този сайт Атанас Драмов говори за силния сезон на любимия си клуб и се връща към паметни мачове от треньорското си време на „Лаута“.

Г-н Драмов, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Наскоро навършихте 78 години, как се чувствате?

Благодаря и аз, че ме потърсихте. Да речем, че се чувствам в добро състояние на духа сега с оглед на това, че се наложи за един месец да ми направят три операции. Излизам на разходки, срещам се с приятели, гледам много футбол по телевизията.

Вашият Локомотив изигра прекрасен сезон и завърши на второ място. Как приемате този успех?

Честно казано, Локомотив надмина моите очаквания. Аз преди сезона не мислех, че можем да вземем сребърните медали, но с играта си момчетата показаха, че ги заслужават. Това е огромно постижение. Жалко, че не можахме отново да вдигнем и Купата, но поне отпаднахме достойно и с гордо вдигнати глави след продължения в Разград, така че не може да говорим за разочарование.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Няма как след това второ място да не сте се сетили за първите сребърните медали на Локо през далечната 1973-та година. Бихте ли сравнили онзи Локо със сегашния?

Двете постижения са великолепни и исторически, заслуга на две големи поколения. Не може да се правят сравнения, тъй като става въпрос за различни времена. През 1973-та второто място на Локо бе равносилно на титла, тъй като по онова време шампиони ставаха само ЦСКА и Левски, а в тройката влизаха единствено столични тимове. Само през веднъж през 70-те години Локомотив, но от София, наруши шампионската хегемония на двата гранда. Помня обаче, че в периода 1968/1980 Локомотив Пловдив е единственият провинциален отбор, който е завършвал в Топ 3 на елита. Освен второто място, имаме и две бронзови отличия – през 1969-а и 1974-та.

Какво Ви харесва в настоящия Локомотив Пловдив?

Харесва ми, че играе като колектив и като отбор. Дори и звездите са в услуга на колектива. Харесва ми, че има много локомотивци на „Лаута“ - в състава, в треньорския щаб, в ръководството.

Какво мислите за Александър Тунчев?

Той се справи отлично в първия си сезон като старши треньор. Пое отбора в хода на първенството, но запази игровото му ниво и го изведе до второто място. Това показва колко правилен избор е направило ръководството в деликатния момент след напускането на Акрапович.

Локо е господарят на Пловдив през последните години. Това ласкае ли Ви?

Вижте, без силен Ботев няма силен Локомотив, а без силен Локомотив няма силен Ботев. През годините е имало периоди, в които единият клуб е превъзхождал другия, но най-важното е, че дербито на Пловдив е събирало много публика и винаги се е превръщало във футболен празник. Иначе ми е приятно, че Локо е властелинът на Пловдив в момента, но се надявам да бъде овладяна пандемията и феновете отново да се наслаждават на този велик мач, тъй като дербито без много публика ми липсва.

Ще успее ли Локо да защити позициите си и през следващия сезон?

Ще е много трудно, защото отборът вдигна високо летвата. Всичко зависи от това дали ще може да надгради. Защото основата я имаме, но предстои да видим как ще се справим с надграждането.

Г-н Драмов, какво Ви направи впечатление през изминалото първенство?

Не бива да сме крайни в оценките, тъй като сезонът бе необичаен заради вируса. В тези сложни и „болни“ времена за живот, на преден план за всеки е да оцелее. Освен това, знаете, че и дълго време нямаше публика на трибуните, а без публика няма спектакли. Аз лично очаквах повече от ЦСКА-София, тъй като като бяха направили добра селекция и имаха добри треньори. Моят Локомотив, Арда и ЦСКА 1948 се представиха над очакванията, докато при Лудогорец не виждам нещо ново в спортно-технически аспект. Набраната инерция от предни години още позволява на разградчани да вдигат титла след титла.

Но това сякаш не е хубаво за родния футбол?

Разбира се, че не хубаво. От една страна липсата на голяма конкуренция не води до качество, а от друга страна пречи и на Лудогорец да се развива. И това се вижда най-добре по време на неговите мачове в Европа. Там Лудогорец губи точки или записва загуби от отбори, които би трябвало да побеждава, предвид инвестициите в клуба и модела за правене на футбол в клуба през последните години.

Ще успее ли Вашият съгражданин Ясен Петров да изправи националния отбор на крака?

Познавам Ясен преди всичко като човек, но през последните години загубих поглед върху неговата треньорската работа, тъй като беше в Китай. Но той натрупа опит и зрялост, намира се в една прекрасна възраст за треньорската професия, а и отделно обича да работи с млади играчи и има правилен подход към тях. Най-важното сега е Ясен да бъде оставен да работи на спокойствие, хората от БФС да му имат доверие, да го подкрепят и да са търпеливи. С оглед на ситуацията не бива да имаме големи очаквания към държавния ни тим, за да не претърпим огромно разочарование.

За финал. Мачовете с ЦСКА в Ихтиман и Чирпан за Купата ли са тези, които винаги ще помните през треньорския си престой в Локомотив?

Още два бих добавил към тях. Дни след като бихме Чирпан и вдигнахме Купата, приехме Черноморец в решителен бараж за влизане в “А“ група. Бяхме изгубили с 1:2 в Бургас, на наш терен, обаче ги надиграхме тотално, но завършихме 0:0. Някъде четох, че сме уцелили осем греди, но аз мисля, че бяха четири. Отделно вратарят им Шейтанов правеше чудеса, или вадеше положения, или ние го целихме с топката, но тя така и не пожела да влезе във вратата. На 16 септември 1976 година пък за Купата на УЕФА победихме на градския стадион в Пловдив Цървена звезда с 2:1. Това бе също голям мач на Локо, но за съжаление и тогава пропускахме, и удряхме греди. На реванша изгубихме с 1:4 и отпаднахме.