Благой Макенджиев пред Efirbet: Толерансът към българските играчи е много по-малък, спрямо към чужденците

Стражът на Левски Крумовград, Благой Макенджиев, даде ексклузивно интервю за сайта Ефирбет.ком. Вратарят кара първи сезон при полупрофесионалистите и призна, че е имало някои особености, с които е трябвало да свиква. Въпреки това той не съжалява за направения избор. 

Макенджиев сподели учудването си, че някои по-нискоразредни отбори в елита и Втора лига залагат на чужди вратари, след като има достатъчно класни родни вратари на пазара. Той акцентира, че генерално толерансът към българските състезатели е по-малък, отколкото към чужденците, което за него е порочна практика. 

Приятно изненадан съм от нивото, имах доста по-ниски очаквания. Има доста отбори с не лоши играчи, играли в елита, така че срещу тях не беше лесно да се изправим. Мисля, че ние се представихме доста добре, особено с оглед на цялостното ниво на Югоизточната Трета Лига. 

Естествено. Това е личната ни цел на играчи и треньорския щаб, тъй като нямаме подобна предварително зададена цел от ръководството. Мисля, че имаме нивото и възможностите, за да задържим първото място и да се изкачим до професионалния футбол още през този сезон. 

Разбира се, отговорността винаги я има. Аз не деля играчите на млади и стари, а на можещи и не можещи. Както опитните носим отговорност, така и по-младите трябва да се научат на нещо подобно. Естествено, ние имаме малко повече опит и се стараем да им помагаме и да ги насочваме, доколкото можем. Ние сме един отбор и искаме да се развиваме заедно, като им помогнем и на тяхното развитие. 

Имаше малък шок и то не толкова по отношение на нивото на групата, а по-скоро по отношение на играчите. Това ме затрудни, тъй като не познавах състезателите и техните качества по този начин. Не знаех какво да очаквам от тях в дадени моменти. Може би това беше най-странната част. 

Именно това, което споменах и преди малко – беше ми трудно да се запозная със съперниците, но постепенно свикнах с тази реалност. На момента съществуваше и проблемът с лошите терени, които пречеха на всички играчи да си покажат истинските качества. 

Амбициите на клуба и на хората, които са се заели с него. Накараха ме да повярвам и на този етап не смятам, че съм направил грешка. Вече не съм първа младост, така че реших да пробвам. 

Не, за момента не съм мислил по тази тема. Не съм и имал поводи да мисля, тъй като никой не ме е търсил с някакво предложение. Ще се опитам да помогна максимално на Левски Крумовград, с каквото мога. Докато мога и докато ме искат, ще се раздавам, след това ще видим. 

Радващо е не само за мен, но и за българския футбол. За мен този клуб винаги трябва да е в елитния футбол. Не беше никак добра ситуацията около фалитите на клуба. Помним, че този отбор винаги е произвеждал много добри играчи, така че е радващо, че са обратно в елита. Остава единствено леко да попроменят политиката си, за да се върне онзи Пирин, който познаваме. 

Не знам лично аз да е имало оферта, никой не ме е търсил. Не бих казал, че е имало сериозна вратарска криза, тъй като това са млади вратари и не мисля, че е странно да допуснат някоя друга грешка. Не мисля, че и чужденецът, който е там сега, се справя по-добре, но това е доста дълга тема. 

Мисля, че няма никакъв резон. С оглед на цялостното ниво на родния футбол не виждам с какво чуждите вратари превъзхождат нашите. Освен примери като Вуцов и Наумов има и още доста имена на вратари у нас, които се справят на много добро ниво и в елита, и във Втора Лига. Особено не разбирам подобен феномен извън грандовете като Левски, ЦСКА и Лудогорец, където целите са съвсем други. 

За по-малките отбори обаче изглежда нелогично да не се залага не само на български вратари, но и на млади родни играчи като цяло. Толерансът към родните кадри е далеч по-малък в сравнение с този към чужденците, което не е правилно и не е в полза на българския футбол. 

Абсолютно, това е задължително. Всеки тим трябва да има дублиращ отбор, като в случая на Лудогорец, например, дори може да се говори за втори и за трети тим. Така младите футболисти може да се покажат и да трупат минути. В противен случай те биха били принудени да преотстъпват играчите в други клубове, което не винаги носи оптимален резултат. Често целите на дадения клуб, в който играчът е преотстъпен, не отговарят на нуждите на младите състезатели. Родните им тимове не следят състезателите внимателно и това не е от полза за нито една от страните. 

Шансове винаги има, докато математически и теоретично е възможно. Всички тимове имат върхове и спадове. Сега ЦСКА е в по-труден период, но за сметка на това в първите месеци на кампанията те играеха силно. Може би сгъстеният цикъл им повлия. 

Сега идва трансферният прозорец, така че може да успеят да прибавят класа и да се доближат до Лудогорец. Виждаме, че разградчани имат два отбора, които общо взето са еднакво силни и когато правят кадрови промени това не се усеща в българското първенство. В Европа, може би, се усеща, но у нас няма особена амплитуда. Те остават основен претендент и фаворит за титлата и за това няма две мнения по въпроса. 

Лично за мен вратарите се представиха на най-високо ниво през тази година в националния отбор. Това е лично мое мнение и не е само, защото съм вратар. Реалистично всеки един, който застана на вратата, се представи много добре. 

Относно мен и евентуална повиквателно мога да кажа само, че това е Божа работа. Виждали сме какво ли не във футбола, така че само времето ще покаже. За мен е важно да съм здрав, да помагам на отбора си, а оттам насетне времето ще покаже какво ще се случи. 

Винаги си пожелавам здраве за мен и моето семейство и близките ми. Другото се постига, но за тази цели трябва да сме здрави.