Българинът в Джирото: Отборът ме спря за етапна победа

Николай Михайлов е първият българин, който кара на Джиро д'Италия. 27-годишният колоездач от Свиленград се представи отлично, като в 7-ия етап бе начело в продължение на повече от 200 км. В индивидуалния часовник пък даде 21-во време. В крайното класирането нашето момче остана 129-и. Ден след края на една от трите най-престижни колоездачни, Ники говори специално за „Меридиан мач“:

- Ники, какво бе първото нещо, което си помисли след края на Обиколката на Италия?

- Когато пресичах финалната линия на последния етап си казах: Това ли беше човече?! Кога минаха тези 21 етапа!. Бях почти до край изтощен и не осъзнавах, че точно в този момент завърших и изпълних главната си цел.

- Всъщност очакваше ли да завършиш?

- Знаех къде отивам и колко трудно ще бъде. Това беше моята главна задача и съм щастлив, че я изпълних.

- По всеобщото мнение ти се представи невероятно. Каква е твоята оценка?

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

- Аз съм критичен към себе си и много често не съм до край доволен. Но в този случай няма как да не съм, особено след като издържах до края. Много състезатели по една или друга причина не успяха.

- Кой бе най-силният ти етап, часовникът ли?

- Там и в 7-мия етап бях в добра форма, но нямах шанса да се боря за етапната победа поради много отборни интереси. В часовника вървях много добре на междинните контроли по трасето и можех да финиширам в челната десетка. Но в този ден валеше дъжд и беше много студено, което ми повлия лошо в последните километри.

- Каква е оценката на отбора ССС Полковице за твоето представяне?

- Всички останаха доволни, защото свърших добра работа. Представях отбора ни в челото на състезанието на няколко пъти, за тях това значи много.

- В кой момент ти бе най-трудно? Имаше ли момент, в който мислеше за отказване?

- Имах няколко много тежки дни в много тежки етапи, но нито за миг не съм си помислил да се откажа. Това за мен не беше вариант! Знаех ,че колкото и да ми е трудно,трябваше да продължавам. Аз носех флага на България на фланелката си, което ми даваше сили да стигна до края на всеки един етап.

- Кой те поздрави пръв в неделя вечер?

- Първи бяха родителите ми, те ме подкрепяха през цялото време, за което много им благодаря!

- Гледа ли с друго око на теб конкуренцията?

- Вече повечето знаят кой съм и откъде съм. В Италия се говореше за мен, за това, че съм първият българин в Джирото.

- Как отпразнувахте със съотборниците ти края на Джирото?

- Събрахме се целия отбор в хотела, пихме шампанско и празнувахме първият ни успешно завършен гранд тур.

- Изненада ли те победата на Алберто Контадор?

- Не ме е изненадала, той е неземен талант и се е доказвал много пъти в точно в най-трудните състезания.

- Ару имаше ли шанс?

- Имаше в последните два тежки етапа, но може би малко не му достигна.

- Може ли Контадор да повтори успеха си и във Франция?

- Ако няма контузии и всичко му върви по план, това е възможно. Както казах той е неземен талант.

- Какво ти предстои сега?

- Европейските игри в Азарбейджан. Ще стартирам на 18 и 21 юни, съответно в бягането по часовник и общия старт. В „Тур дьо Франс“ няма да карам, защото отборът ни не е поканен там.

- Успя ли да си купиш някакъв сувенир от Италия?

- Сувенир не си купих, но си запазих състезателния номер с всички подписи на моите съотборници. Това ми остана най-ценният сувенир от състезанието.

- Суеверен ли си, носиш ли си нещо за късмет по време на важни стартове?

- Не съм много суеверен, но съм християнин и нося на гърдите си кръст и ликът на Исус Христос. Когато ми предстои нещо важно го стискам в ръка и се моля.