Фландрия 2021: Подцененият Алафилип, уморените словенци и изненадите на подиума
1394 0
През изминалата седмица се проведе Световното първенство по колоездене във Фландрия (Белгия). Специалното тази година беше, че се навършваха точно 100 години от първия световен шампионат, провел се през 1921 г. в Копенхаген (Дания).
Едва ли има по-добро място от фландрийските пътища, по които да се проведе този празник за всички, които обичат колоезденето. Колоритните белгийски фенове успяха да създадат атмосфера, която не може да се види никъде другаде. И след като вече страстите започват да поутихват, дойде време да разгледаме най-интересните теми, случки и реакции от първенството. Ето кои са те:
Едно изключително тежко и трудно трасе
Дълго 268,3 километра и с цели 42 категоризирани изкачвания, маршрутът около Фландрия беше един от най-предизвикателните през последните години. Състезателите трябваше да се справят с 2562 метра положителна денивелация, която беше разположена основно във втората половина на трасето.
От стартирали 195 колоездачи едва 68 прекосиха финалната линия, което е още едно доказателство за трудността, на която бяха подложени участниците. 5.56.34 часа със средна скорост от впечатляващите 45.147 км/ч беше най-бързото преминаване от старта в Антверп до финала в Льовен.
Алафилип отново над всички!
Жулиан Алафилип (Франция) стана световен шампион за втора поредна година, като така се превърна в едва седмия колоездач, който успява да защити титлата си. Победата на франзуцина до голяма степен приличаше на миналогодишната му такава. Той направи няколко последователни ускорения, които Ваут Ван Аерт (Белгия) беше принуден да прихваща. На последното такова обаче, което се случи по изкачването Синт Антониусберг, Ван Аерт и всички останали не го последваха и така Алафилип се насочи сам към финала. По този начин за втори пореден път той пристигна сам на финалната линия, за да грабне световната титла.
Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.
Този сезон не вървеше перфектно за Алафилип, като досега имаше скромните за своите стандарти едва четири победи през годината. Често оставаше в сянката на колоездачи като Ваут Ван Аерт (Белгия), Матю Ван Дер Пул (Нидерландия) и Тадей Погачар (Словения). Жулиан дори пропусна Олимпийските игри с идеята да се съхрани изцяло за Световното, което се оказа и едно перфектно решение. Той отново беше най-добрият в най-важното състезание за всеки един колоездач.
Изненадващи имена на подиума
И докато Алафилип препускаше сам към второто си световно злато, зад него се заформи група от четирима души, които влязоха в спора за останалите две места на стълбичката. Дилън Ван Барле (Нидерландия), Яспер Щойвен (Белгия), Михал Валгрен (Дания) и Нейлсън Поулес (САЩ) бяха преследвачите на световния шампион.
С групови усилия те успяха да стопят част от аванса на Алафилип, но след няколко последвали “ослушвания” и видимо забавяне на темпото, стана ясно, че няма да могат да застигнат французина, който финишира с 32 секунди пред тях. На финала Ван Барле се оказа най-бърз и грабна среброто. Валгрен, които успя да “прекара” другите да работят повече от него, остана трети, а Щойвен и Паулес се наредиха 4-ти и 5-ти. При така стеклите се обстоятелства, няма как да не си зададем и въпроса:
Беше ли подценен Жулиан Алафилип?
Факт е, че Жужу (какъвто е прякорът му) не беше сочен за основен фаворит. Много по-голям шанс за победа се възлагаше на хора като Ваут Ван Аерт, Матю Ван Дер Пул, Магнус Корт Нилсен (Дания), Сони Колбрели (Италия) и Матей Мохорич (Словения). И четиримата състезатели, които се впуснаха в преследване на шампиона, не бяха лидерите на своите страни, което вменяваше мисълта, че никой не се притеснява от атаката на Жулиан.
В интервю пред Cycling Weekly след края на състезанието Сони Колбрели призна, че е следял единствено Ван Аерт и Ван Дер Пул и се е стремял да седи плътно до тях, което в крайна сметка е изиграло лоша шега на Колбрели, който стана европейски шампион по-рано този месец. Всеизвестно е, че Ван Аерт и Ван Дер Пул винаги се следят един друг и това понякога отваря възможности на други колоездачи за триумф. Естествено качествата на Алафилип никога не са били поставяни под въпрос и той със сигурност беше този, които най-много заслужаваше да стане световен шампион (отново). И докато не можем да сме сигурни в това дали беше подценен, то можем да бъдем убедени в друго:
Отборът на Белгия остана разочарован на домашната сцена
Белгииците не спечелиха нито един златен медал в нито една от 13-те дисциплини. Ваут Ван Аерт определено беше най-голямата надежда за домакините със своите 12 победи до момента през този сезон. Но на часовника остана втори, драматично победен от Филипо Гана, а в общия старт завърши на слабото за него 11-то място. В интервю пред Cycling news Ван Аерт обясни, че и той също е човек и не винаги е в състояние за победа, като съжалява за всички фенове и им благодари за огромната подкрепа.
Любопитен факт при него е, че на пет поредни световни първенства пет пъти остава втори. Яспер Щойвен беше другият голям фаворит на белгийската нация. Яспер, който е роден в Льовен и не успя да се пребори за медал на финала, който се намираше на по-малко от 300 метра от неговата родна къща. Разочарованието за него след края на надпреварата беше огромно.
Очевидно беше, че той е оставил всичко на трасето в прихващане на атаки, догонвания и преследвания, което не му беше оставило сили да се пребори с малко по-съхранените Ван Барле и Валгрен. Ремко Евенепул беше другият лидер на тима и беше един от най-активните колоездачи в цялата надпревара. Детето чудо на Белгия направи няколко атаки, а след това се отдаде на работата за своите двама съотборници. Шампионатът за 21-годишния Ремко ще се запомни с бронзовия му медал в часовника, както и с отборната игра в общия старт.
Умората налегна словенците
Една от най-силните (ако не и най-силната) колоездачна нация в света - тази на Словения, дойде с един от най-силните състави на първенството. В състава им бяха двукратният шампион в Обиколката на Франция - Тадей Погачар, както и олимпийският шанпион в часовника и трикратен такъв в Обиколката на Испания - Примож Роглич.
Но въпреки присъствието на двамата големи, още преди надпреварата беше обявено, че лидер на тима ще бъде друг - Матей Мохорич. Мохорич направи много силен сезон, като записа и две етапни победи в “Тур дьо Франс” и спечели шампионата на Словения.
Дългото трасе и стръмните къси изкачвания, определено подхождаха изключително много на Мохорич. Но когато започнаха решаващите атаки, бързо стана ясно, че това няма да бъде денят на словенеца. Той призна, че не е имал краката да спори срещу най-силните в този ден.
Изглежда, че дългият сезон се отрази върху формата на словенските колоездачи, които все пак показват едно зашеметяващо представяне. Интересен факт е, че Словения е единствената страна с повече от един представител в топ 10 на световната ранглиста за сезона, като те имат цели трима колоездачи в тази класация (Погачар 1-ви, Роглич 3-ти и Мохорич 10-ти).
Каквото и да се каже за зрелището в Белгия, ще бъде малко. Със сигурност почитателите на колоездачния свят станаха свидетели на един от най-вълнуващите планетарни шампионати в историята!
Автор: Иван Андреев
ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ
виж всички
Коментари