Георги Димитров-Каубоя пред Efirbet: Локо ще е господарят на Пловдив и през тази година

Георги Димитров-Каубоя е сред най-обичаните футболисти на пловдивското Локо. Още като ученик в Спортното училище дебютира за родния си клуб на 17 години редом до легендата Христо Бонев. В следващите осем сезона експлозивният нападател радва публиката на „Лаута“ със своя футболен интелект и скоростна техника, заедно с имена като покойния вече Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев-Бащата и Стефан Драганов-Чоната. После играе за Левски, както и за клубове в Турция и Испания, преди отново да се завърне в родното гнездо. Каубоя приключва с футбола в Локо на 35 години и след общо 15 сезона, отдадени на любимия клуб. 

В интервю за ЕфирБет Георги Димитров споделя своите впечатления за представянето на родния си Локомотив през есента, разкрива очакванията си за пролетния дял и прогнозира колко години още Митко Илиев ще е лидер на този тим.

Георги, как видяхте Вашето Локо през първия полусезон?

Началото бе трудно, тъй като много играчи напуснаха, а и участието на отбора в евротурнирите му се отрази. На новите попълнения пък им бе нужно време, докато се сработят с останалите. Логично в първите мачове бяхме колебливи и не бяхме на познатото ниво от миналата пролет, когато завършихме втори. В последните двубои обаче намерихме себе си и компенсирахме изоставането.

В кои мачове тимът най-много Ви хареса?

Успехът над ЦСКА е най-силният ни мач и като продукция, и като резултат. Също и обратът за 3:2 в Благоевград. Имахме и своите силни моменти както при 2:2 срещу Левски, така и при 1:1 срещу Ботев, когато се получи добро дерби.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Къде има резерви отбора?

В ариергарда трябва още да се подобрява синхронът между двамата централни защитници. Има какво да се желае от тях, но да не забравяме, че напуснаха трима основни централни бранители миналото лято. Необходима ни е и повечко острота в атака.

Какво мислите за Георги Минчев, който даде сериозна заявка за следващия голям централен нападател на клуба?

Много добре се представи момчето, това е най-добрият му полусезон. Вкара решаващи голове, включително и два хеттрика срещу ЦСКА и Пирин. В негово лице съм спокоен, че ще имаме централен нападател за години напред, но трябва да има и алтернатива - втори човек, който да влиза и да помага в дадени моменти.

Какво изпитвате, когато гледате Димитър Илиев?

Аз познавам Митко от дете и много се радвам, че израсна, стана лидер и дава всичко от себе си за Локомотив. Един от малкото наши юноши, които са в състава сега.

Дали може да достигне дълголетието на Кристиано Роналдо?

Поне още три години Митко ще продължи да играе на високо ниво и ще бъде основен играч и обединител. В националния също има място. Малко се разду излишно тази пропусната дузпа в Литва, той все пак пое отговорността.

Кои други играчи на „черно-белите“ Ви впечатлиха и бихте ли посочили откритие?

Бирсент Карагерен изпъкна с постоянство, Умарбарев вече показа, че върши прекрасната си работа цял мач, тъй като преди след 60-ата минута изпускаше парата. Работлив, бързо работи с топката и е трудно да бъде спрян. Гомис също ми хареса. За мен откритието е Мартин Паскалев.

Как се справя Александър Тунчев?

Отлично се справя. Един млад и обещаващ треньор, който придоби опит като помощник на Бруно Акрапович. Мисля, че показва качества и умения, и трябва да бъде нашият треньор дълго време.

Защо няма много кадри в основния състав на Локо?

Като се замисля, трима не са малко. При всички отбори е така вече, не само в България. Дори някой талант да излезе, не му се дава този шанс да свикне с мъжкия футбол. Сега се гонят бързи успехи, не се дава време на треньора да работи с перспектива и да интегрира по-младите към състава. По-лесно е да се вземат чужденци, макар че тези, които идват у нас, като качества не са нещо повече от българите.

Какви попълнения трябват на Локомотив, за да вдигне игровото си ниво?

Във всяка една линия по едно – централен бранител, халф и нападател.

Докъде очаквате да стигне напролет Локо?

Надявам се да влезем в шестицата. Има много мачове, а ние се намираме в добра изходна подзиция и не мисля, че отстъпваме на Левски, Славия и Ботев.

За купата родният Ви клуб гостува в един мач на ЦСКА на „Армията“. Кой ще се класира за ½-финала?

Ние показахме, че играем сполучливо на този стадион. Бихме ги там през есента, а преди това завършихме наравно. Определено имаме нашите шансове в този турнирен сблъсък, още повече, че според мен ЦСКА ще обърне по-голямо внимание на първенството, където е близо до Лудогорец на върха, и дано успеем да се възползаме от това.

Ще се отрази ли напускането на Гонзо в спортно-техническо отношение?

Не би трябвало да се отрази негативно. Но иначе Гонзо беше силна фигура, имал е думата в съблекалнята и пред отбора. Всички са били респектирани от него и си е вършил добре работата.

Какво бихте пожелали на феновете на Локо през 2022-ра?

Благословени сме да имаме най-невероятните фенове, дори скоро се събрахме ветерани и фенове, и за пореден път си изкарахме прекрасно. Видяхте, че дори когато губехме с 2:4 в последната ни среща миналата година, не спряха да подкрепят отбора. Те са го правили винаги и ще го правят. Затова заслужават най-доброто. Заслужават да гледат хубав футбол от Локо и класиране в шестицата.

Кой ще е господарят на Пловдив през тази година?

Вярвам, че ще е Локомотив, както през последните години винаги сме били преди Ботев и им нанесохме най-голямото поражение в битката за тепетата.

Какво е за Вас Локомотив Пловдив?

Моето всичко, моята любов, повече от клуб. Като юноша се развих в Локо, започнах и завърших с футбола в Локо. Бях и селекционер в Локо при първата му шампионска титла.

За финал. Защо не успяхте да направите кариера, адекватна на безспорните Ви футболни качества?

Смятам, че имах силни мачове, основно за Локомотив, но също и за Левски. Поиграх и в чужбина. Що се отнася до държавния тим, взех участие в няколко контроли. Но по мое време бе много трудно за един нападател да влезе в отбор, в който са Христо Стоичков, Красимир Балъков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. С тях бяхме заедно от деца и играхме в юношеските и младежките национални гарнитури. Такива футболисти се раждат веднъж на много години. Видяхте какво постигнаха с националния и каква диря остави в световния футбол Ицо.