Илия Войнов пред Nostrabet: Когато Стоичков дойде в ЦСКА, беше перде, след петия мач не излезе от състава

Когато феновете чуят името Илия Войнов, на първо време се сещат за две неща за него. И двете са от 1985 година. Цесекарите помнят, че лявото крило вкара победния гол от фаул за успеха с 2:1 в скандалния финал за Купата с Левски. Врачани пък си припомнят с умиление историческата победа на техния любим Ботев с 6:3 на „Герена“, при която Войнов се разписва веднъж.

Иначе, след като през първия си престой на „Армията“ Войнов вдига две Купи, през втория - 12 години по-късно, става и шампион с ЦСКА. Той има също и мачове за националния отбор, както и седемгодишна кариера в Португалия.

Защо никой не може да стигне Лудогорец, какъв е бил Христо Стоичков, когато идва в ЦСКА и каква е истината за случилото се в тунела след онзи кървав финал Левски – ЦСКА?

На тези и други въпроси Илия Войнов отговаря в интервю за Nostrabet.com.

Г-н Войнов, доколкото зная и в момента сте полезен на българския футбол. Разкажете с какво се занимавате?

От години живея в Плевен, а от 7 години тренирам подрастващи в ОФК Спартак. Започнах с петокласници, които вече са десетокласници. Когато този набор излезе от юношеска възраст, ще поема по-малки деца.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Нямате ли амбиции да тренирате и мъже?

Не. Минах по този път, бях помощник на Ясен Петров и Тони Здравков в родния ми Ботев (Враца), помагах и в представителния тим на Спартак (Плевен). Но прецених, че работата с талантите ми доставя по-голямо удоволствие. Така че и занапред планирам да предавам уменията и знанията си на деца и юноши, да им давам основата и да ги подготвям за големия футбол.

Следите, предполагам и родното първенство. Съгласен ли сте, че при Лудогорец има отстъпление в играта и ако е така, защо това не им попречи да вдигнат рекордната 10-а титла поред?

Да, игровото им ниво не е толкова високо, както отпреди няколко години, но те просто нямат конкуренция у нас. Дори и да губят повече точки и много често да не показват това, което сме свикнали да виждаме от тях на терена, те продължават да са недостижими.

Защо играят по-слабо?

При тях се получи пренасищане от футбол. Сменят се поколенията, сменят се непрекъснато играчи, за да дадат нещо ново и различно на стила им, но този процес ще е по-дълъг, докато видим новото лице на Лудогорец. Важното е, че собствениците на клуба не спират да инвестират в отбора и да се стремят да надграждат.

В Лудогорец може и да показват модел за правене на футбол, но тоталната им доминация не обезличава ли първенството?

Така ще е, докато видим още по-силен ЦСКА, докато Левски си стъпи на краката, докато Славия се възроди. Колкото по-силно е първенството, толкова по-голяма съпротива ще среща Лудогорец и толкова по-добър ще е националният ни тим.

Наистина ли големият брой на чужденците съсипва футбола ни?

По-точно му пречи да се развива. Не е нормално в един мач между Лудогорец и ЦСКА на терена да има 20 чужденци от 22-ма футболисти. Когато бях в Португалия например през 90-те, федерацията им прие правило, според което всеки отбор имаше право да картотекира шестима чужденци, а четирима от тях можеха да са на терена. И видяхте какво постигнаха клубовете им и националният им тим. Задължително БФС трябва да наложи ограничения на легионерите и у нас.

А доколко е вярно, че липсата на бази, с изключение на тези на няколко клуба, е причина да не произвеждаме футболисти?

Не е това основната причина. Ние навремето също не сме тренирали на добри терени, въпреки че бяха затревени. През зимата пък се подготвяхме на сгурия. Но имаше много футболисти тогава, защото бяха отдадени на футбола и имаха желание да се развиват. Сега животът е друг и младите се увличат по съвсем различни неща. Интернет, компютри, телефони, да не изреждам още. Едно момче, като стане десети клас и види, че няма перспектива във футбола, почва да се занимава с друго. Някои пък го правят още в седми, осми клас, тъй като родителите им ги пренасочват към друга сфера за развитие. Във футбола оцеляват само тези, които имат желание да играят и вяра, че могат да успеят.

Вашият добър познайник Ясен Петров ще успее ли да вдигне националния отбор с по-млади играчи?

Познавам добре Ясен и не съм изненадан, че тръгна да налага младоци. Той обича да работи с младите. Когато пое Враца, аз му бях помощник и бяхме изпаднали. Искаха от него да върне отбора в елита. Ясен каза, че ще залага на младите и тръгна да прави перспективен тим със 17, 18 и 19-годишни. Повечето бяха от Левски, но имаше и от Враца и региона. Финансовата криза, обаче, не позволи на Ясен да развие идеите си. Но аз зная какви модерни виждания има за играта, какви методи използва, какви тренировки прави. Вярвам, че под негово ръководство държавният ни тим ще излезе от посредствеността, но това ще отнеме и време. Дано му го дадат и го оставят да работи спокойно.

Г-н Войнов, да Ви върна към края на 1984-та и началото на 1985-а. Вие сте в ЦСКА като войник, а при Вас идва едно войниче от Харманли. Какви бяха първите Ви впечатления от него?

Христо Стоичков беше перде, не цепеше басма никому и още на втората тренировка видях, че има сериозни качества.

Какво беше отношението му към другите?

Христо беше отворен към всички, контактен.

Как го приеха старите пушки?

Бяха добронамерени, тъй като в негово лице, в мен, в Ивайло Киров, в Коце Янчев виждаха техните заместници. По-опитните искаха да излязат в чужбина да изкарат пари и ние, по-младите, трябваше да поемем щафетата.

Веднага ли се наложи Стоичков в състава?

Трябваха му само няколко мача. В началото Манол Манолов, Бог да го прости, го пускаше като резерва, но след петия, шестия мач вече не излизаше от състава.

Г-н Войнов, много се писа и изприказва за онзи кървав финал за Купата между Левски и ЦСКА, и по-точно за случилото се в тунела след мача. Според легендите е имало юмручни разправии, левскари са посегнали да чупят купата. Какво всъщност се случи?

Истината е само една. Когато излязохме от терена, имаше разговори на висок тон между треньори и играчи. Последвани от ругатни, псувни, закани, но нищо повече. Имаше охрана и двата отбора се прибраха в съблекалните. Радостта ни беше голяма, тъй като нарушихме черната серия от седем загуби поред от Левски и вдигнахме Купата. Отвън ликуваха и привържениците ни. Два часа не ни пуснаха да излезем от „Васил Левски“. То не бяха прегръдки, целувки и т.н. След това занесохме трофея на „Народна армия“ и празникът продължи там.

В крайна сметка партията разформирова двата клуба след финала и Вашият първи престой на „Армията“ приключва.

Партията явно е търсила мотив за подобно абсурдно решение и го е намерила, заради скандалите на терена по време на срещата. Разпуснаха двата клуба и смениха имената им, а армията се оттегли от ЦСКА. Иначе Враца се бяха разбрали с ЦСКА да ми дадат бележка, като се уволня, и да продължа с червения екип. Но това, което се случи след финала, предопредели бъдещето ми. Върнах се в родния Ботев и подписах договор за четири години.

През първата половина на 1985-а, какво си спомняте от първите Ви контакти с Любо Пенев?

Манол Манолов вземаше редовно Любо и Емил Костадинов да тренират с мъжете, и не беше трудно човек да забележи, че в тези двама юноши има много хляб. Те само тренираха, не са участвали в мачове. Кариерата им в ЦСКА започна от есента на онази година, когато аз вече се бях прибрал във Враца.

Сега под ръководството на Пенев може ли ЦСКА да е част от една по-голяма конкуренция на Лудогорец, за каквато споменахте, че трябва да има?

Любо Пенев има манталитет на победител. Той е роден победител и отборите му винаги играят агресивно, нападателно и дисциплинирано, което се харесва на ценителите на футбола. Ако шефовете на Любо инвестират в клуб и база, подкрепят го и показват отношението, което заслужава, не виждам причина ЦСКА да не върви стремглаво към върха.

Според Вас, Левски ще върне ли доброто си име още другия сезон или ще продължи да боледува?

Не смятам, че е реално още след няколко месеца Левски да е познатият фактор в елита. При тези огромни задължения едва ли ще е способен да намери футболисти, които да отговарят на очакванията му. Левски трябва да преболедува този кошмарен период за него, но това не може да стане с магическа пръчка.

Възможни ли са другите варианти за Левски – преминаване през аматьорите или фалит?

Аз лично не вярвам, че ще се стигне дотам. Левски в каквото и състояние да бъде, е достатъчно голям дразнител за всички. А и ако искаме да имаме по-силно първенство и конкуренти на Лудогорец, какво ще е това първенство без Левски?

Източник: https://nostrabet.com/