Кубрат Пулев: По-добър съм от Кличко и Господ е с мен

Кубрат Пулев и щабът му приключват вечерята си. Интервюто е уговорено и сядам срещу него за разговор. Чаят е на масата. Държи много на няколкото резенчета лимон. Спокоен е и откровен.

Как върви подготовката ти на Белмекен?

- Чувствам се много добре. Хубаво ми е. Имаме уникален комплекс, който трябва да ценим. Жалко, че като по-малък с националния отбор на България не съм оценявал тази природа. Видях се с шефа на Национална спортна база Марио Примджанов. Хората тук искат всячески да ми угодят. Постоянно ме питат дали имам нужда от нещо. Персоналът, готвачът - всички са много мили. От сърце ми желаят успех срещу Кличко. Радват ми се и усещам как истински желаят да го победя.

Разбрах, че си помолил за друг ринг...

- Този в залата бе малък и го смениха с по-голям за тренировка.

Твоя ли бе идеята да се подготвяш тук и как реагира щабът ти на това?

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

- Разбира се. Важно е къде аз се чувствам най-добре и къде мога да се подготвя най-добре.

Имаш възможност да тренираш навсякъде по света. Все пак защо избра Белмекен?

- Защото съм в България. Тук, в недрата ни, има особена енергия. В страната ни сме силни. По света има всякакви бази, но малко са на такава надморска височина.

Базата в Германия също е хубава, предполагам?

- И там е хубаво, но тук съм още по-отделен от всички странични неща. И си е България!

Какво споделят треньорът ти и останалите от екипа ти?

- И на тях много им харесва. Момичето е световна шампионка. Има четири колана. Тича почти колкото мен. Мъжът е мой спаринг партньор. Подготвителен. За следващия етап ме чакат други боксьори. Сред тях почти няма под два метра. Единият беше противник на Кличко. Казва се Мариуш Вах.

Чувам, че говориш много добре немски, а учиш ли ги на български?

- Научават по някоя и друга дума като "благодаря", "добро утро", "здравей".

Осъзнаваш ли, че се превръщаш в огромна реклама за страната ни. В началото на подготовката ти на Белмекен пристигнаха журналисти и камери на RTL...

- Да, дойдоха заради мен. Бяха и от "Дойче веле". Искаха ми интервю, но им казах: "Ако ви трябвам, елате тук". От "Транс Уърлд спорт" също, излъчват за 160 държави. Приятел ме гледал по "Ал-Джазира" и ми сподели: "Виждам те всяка седмица, но като те съзрях от хиляди километри, се почувствах различно".

Чрез теб цял свят има възможност да научи за страната ни, за уникалната ни природа. Какво разказваш за родината си?

- Това ни е първи лагер тук с щаба ми. Единодушни са, че пак трябва да дойдем. Всичко зависи от развоя на мача с Владимир Кличко, от това как ще продължи моята кариера. Като цяло, да даде Господ, здраве и късмет да го бия. Но и да не победя, аз ще си гоня световната титла до дупка.

Вярно ли е, че Кличко има клауза в договора си да иска веднага реванш, ако го победиш?

- Да. И трябва да го направя до една година.

А ти мислил ли си за реванш?

- Не. Но правилата важат и за мен.

Така е, но той невинаги ги спазва...

- Да. Например отказа да му взимат допинг тестове по време на подготовката за мача. На пресконференцията направих необходимото да го попитам поне 10 пъти какво мисли по въпроса. Той и хората му увъртаха. За мен е един фалшив световен шампион. Много, много добър боксьор, но като не даваш допинг преди мача показваш, че работата ти не е чиста.

А теб защо те задължават да си подложен на допинг проверки постоянно?

- Защото имаме договор с ARD, който го изисква. Ако аз съм на неговото място, за да не оставям съмнение у хората и да опорочавам тежката категория и бокса, бих казал "Добре, съгласен съм да давам допинг проби. Щом искате, няма проблем". Той си търси извинения. Имам чувството, че се самонавива как всички се страхуват от него и е най-силният.

Поведението му е малко надменно, а това може да му изиграе лоша шега.

Той първо те обиждаше, а после каза, че си способен на чудеса. Как тълкуваш думите му?

- Всяко негово изказване е продиктувано от различен мотив. Мачът вече е факт и Кличко осъзнава някои неща. Отначало се стремеше да ме заобиколи, ако може. Просто говори, както му изнася.

Осъзнаваш ли, че се изправяш не само срещу боеца Кличко, но и срещу една империя?

- Да, така е. Могъща империя със сериозни хора, политици, а и парите са сериозни. Имам сили да се боря и съм още в началото.

Не е ли твърде тежка задачата ти?

- Аз съм по тежките, не по леките задачи.

Остава впечатлението, че Кличко напълно диктува нещата - хонорари, място на боя...

- Не! Момент! Има си федерация със закони. Ето, притиснахме го да се бие с мен. Той нямаше много желание. В много мои интервюта казвах, че няма как да му се размине този мач. И никой не ми вярваше, но думите ми се оказаха истина. Неговата компания взе търга, извадиха с над 2 милиона повече. Като организатори определят доста от нещата. Освен това Владимир е шампион и е нормално да изисква повече. По закон шампионът взима 80 процента от парите, претендентът 20.

Но май те ощетиха с пет процента?

- Искахме 25, но те направиха така, че да не стане.

Какво усети, когато за първи път видя Кличко на пресконференцията?

- У мен нищо не трепна. А той веднага измърмори, че от "Зауерланд" ме наговарят какво да приказвам. Пълни глупости! Шефът на клуба Кале Зауерланд дори не дойде и аз бях изненадан. Те са си изградили начин на провеждане на пресконференцията като по шаблон. Журналистите са подбрани. Случайни хора там не влизат. Структурата е подредена така, че да действа в тяхна полза. Горе-долу като в парламента.

Това не ми се хареса и наруших стереотипа им. Прекъснах няколко пъти, взех им микрофона. Не съм искал да правя скандали. Целта ми бе единствено правилата да бъдат еднакви и за двамата. Журналистите услужливо му помагаха. Аз питам за допинга, те отклоняват темата с друг въпрос.

А когато погледите ви се срещнаха на онази традиционна снимка...

- Ще ти я покажа. Кажи си мнението.

Гледаш го хладнокръвно.

- Такъв съм.

Билетите за двубоя вече са изкупени...

- Да. За тях, ако отида сам, ще им е най-добре. (Смее се)

И Андреа се качи за малко на Белмекен. Ще те гледа ли този път на живо?

- Не знам. За нея ще бъде още по-тежко.

Опасяваш ли се от удари под кръста?

- Има ги навсякъде в живота. Опасявам се, че може би реферът пак ще е техен. Но въпреки отказа да дава допинг проби, въпреки че могат да нагласят и съдиите, знам и вярвам, че ще го победя. По-добър съм и Господ е с мен. Като физически и психически данни не е по-добър от мен в никакъв случай.

Смяташ ли, че този двубой идва в най-подходящия за теб момент като възраст и опит на професионалния ринг?

- Това също не е случайно. Така е писано да се случи. А и нещата не зависят единствено от мен. Много път изминах, за да стигна до този мач. Не мога да си позволя да кажа "другата година ще играя с него". Всички видяха, че не е лесно да се добереш до двубой за световна титла. Игрите са големи. Натискът също.

Искаше да се биеш за всичките колани на Кличко. Какво стана в крайна сметка?

- Ние решихме. Ще играя за IBF.

Приемаш ли този мач като мача на живота ти?

- Не мисля чак така. Може би не го оценявам все още. Може след време може да ме е яд за някои неща, но не го чувствам по този начин.

Но виж как при него всичко е премислено. Веднага се застрахова с клауза за реванш?

- Да, там няма големи рискове. Всичко е преценено. Кличко са навлезли толкова навътре в бокса, че знаят всички номера. Аз наистина се боря с една смазана машина, с хората в нея и могъщата им организация.

И откъде черпиш сили?

- Имам достатъчно кураж. Приятелите, близките и треньорите ми помагат. Стоят зад мен и допълнително ме подкрепят. Аз като личност доста работя върху себе си. Осъзнал съм с времето много неща. Преразгледал съм ценностите си.

На Владимир му трябва кураж. Но той не може да го осъзнае много добре. Донякъде ме подценява, което е добре.

А ти как гледаш на него. Как ти въздейства хегемонията му?

- Аз съм едно кълбо от енергия. Така съм проектиран. Може би от моите родители. Може би от Господ. Да стигна дотук, трябваше да мине доста време. Доста неща да осъзнаеш и да почувстваш. Изграждал съм се 20 години в бокса.

Германия промени ли те?

- Много. Видях как можем да бъдем хора и да бъдем истинско общество.

А какво научи от немците?

- Как да работиш, да имаш съвест и да бъдеш толерантен.

Мария Димитрова, вестник "Стандарт"