Легендата Александър Шаламанов пред Efirbet: Щастлив съм, че играх футбол, щастлив съм, че станах на 80

Една от големите легенди на българския футбол Александър Шаламанов празнува 80-годишен юбилей на 4 септември. Той остава във футболната ни история като един от най-добрите ни десни защитници, а в класация през 2011-а дори е посочен за №1 на поста си. На терена е едновременно майстор и джентълмен, и два пъти е носител на Купата за спортменство.

С ЦСКА Шаламанов е веднъж шампион на България, а със Славия става вицешампион и четири пъти трети, печели Купата на страната и стига до ½-финал в евротурнир. С националния отбор участва в пет мача на финалите на две световни първенства – през 1966-а, когато е включен в Идеалния отбор на мондиала, и 1970-а. Бил е също и капитан на трикольорите. Два пъти е избиран за Футболист №1 на България.

В интервю за Efirbet.com Александър Шаламанов се връща към най-приятните си мигове във футбола, разкрива коя е най-голямата му житейска победа и какво е почувствал, когато е гледал мача Италия – България във Флоренция.

Г-н Шаламанов, как се чувствате на 80?

Като един възрастен човек, който е запазил младежкия си дух, и щастлив, че стигнах този юбилей. Гледаме се с жената и наскоро се ваксинирахме, но човек не знае дали няма да се зарази в градския транспорт или магазина. Дано отшумят по-скоро вариантите на коронавируса, за да си върнем спокойствието.

Как станахте футболист?

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Моят братовчед беше войник в Черно море, когато ме запали по играта. Може би, защото бях по-жизнен от другите. Отидох в Динамо при Коце Георгиев, когато в клуба имаха само деца и старша възраст. Въпреки че бях с три години по-малък, направо заиграх в старшата и през 1957 година станахме републикански шампиони. Всеки ден ходех пеша от дома ми в Бояна през ливадите до квартал „Иван Вазов“, за да тренирам на старото игрище на Левски.

Как Ви привлече Славия?

Ние си бяхме слависти с Георги Харалампиев-Ампето. Той играеше в децата на Динамо, но двамата решихме да преминем в Славия като юноши. Година преди нас там беше отишъл от Левски и Петър Величков, Бог да го прости.

Най-хубавите Ви спомени с „белите“?

Те са свързани най-вече с много паметни победи. Но ще помня винаги второто ни място в елита и няколкото трети места. Тогава Славия имаше отбор и за титлата, но по наше време тя бе резервирана за други два тима. Двата полуфинални мача с Глазгоу Рейнджърс в турнира за КНК също са ми скъпи. Все пак малко български футболисти са играли в тази фаза на европейски турнир.

Толкова ли по-силен беше Рейнджърс, че не можахте да го елиминирате?

Ние пропуснахме да решим всичко в наша полза в София, но и съдията Бахранов ни поряза. Руснакът свири едни странни неща срещу Мишката Мишев и Чоко Василев, които и до ден днешен не искам да коментирам. Същият този Бахрамов се бе забъркал в огромен скандал във финала на световното първенство година по-рано, когато като асистент призна спорен трети гол на Англия при успеха с 4:2 над ФРГ след продължения. Иначе помня, че на двубоя в София бе дошъл сръбският треньор на Байерн, за да разузнава бъдещия им съперник за финала. След срещата излязохме на вечеря с него, голям бърборко беше. В реванша нямаше как да се случи чудо пред пълния стадион на Рейнджърс. Но пък шотландците така и не стигнаха до трофея, тъй като паднаха на финала от Байерн с 0:1 след продължения.

С националния тим имате силен първи период между 1963-та и 1965-а година?

Първо не можахме да елиминираме Италия на ¼-финал на Европейското. Бихме ги с 3:2 в София, но изгубихме с 0:2 в ответната среща и не влязохме в Топ 4. Както често ставаше по онова време, малко не ни достигна. Но пък Италия имаше феноменален отбор и стана европейски шампион, след като победи на финала Югославия. На 29 декември 1965 година пък изведох България като капитан при победата с 2:1 над Белгия във Флоренция, която ни класира на финалите на Световното в Англия. Двата гола вкара Георги Аспарухов след пасове на Ването Колев, светла му памет, и Митата Якимов. Това бе най-силната година за Гунди, той бе изключителен на терена, още не го бяха сполетели контузиите и операциите.

На финалите на Шампионата на планетата в Англия записвате три загуби в групата, но въпреки това Вие влизате в Идеалния отбор на първенството?

Ние изгубихме от световни сили. Бразилия ни победи с 2:0 след голове на Пеле и Гаринча от фаулове. Двамата шареха на терена и не можеше да бъдат спрени. Португалия ни би 3:0, като за съперника игра Еузебио, който стана голмайстор на финалите. Паднахме и с 1:3 от тима на Унгария, за който блестяха бъдещият носител на Златната топка Флориан Алберт и Ференц Бене. Настоящият световен шампион Бразилия не можа да излезе от групата, тъй като записа две загуби с по 1:3, и треньорът им три месеца не искаше да се прибере в тяхната страна, защото го заплашваха с линч.

Играете в два мача и на финалите в Мексико четири години по-късно. Според специалистите тогава България е разполагала с най-силния си отбор в историята. Защо не успяхте да вземете първа победа на Световно?

Защото ни объркаха подготовката. Качиха ни високопланинска база в Белмекен да тренираме при минус 5-10 градуса, а след това отидохме в Мексико на повече от 35 градуса. За капак не ни даваха да пием вода по време на световното. Настаниха ни в един къмпинг и само на обяд ни се полагаше по едно малко шишенце с вода от 250 грама. Бяхме скапани и нямахме сили. Но другарите от партията нареждаха всичко – подготовка, тренировки, и Стефан Божков, светла му памет, не можа да им се противопостави.

Кои са любимите Ви партньори в Славия и националния тим?

С риск да не обидя някой, ще спомена имена, но нека никой да не ми се сърди, ако съм го пропуснал. В Славия си пасвах с Мони Симеонов, Иван Давидов, Петър Величков и Чоко Василев, лека им пръст, с Георги Харалампиев, Мишката Мишев. В държавния тим с Ването Колев, Тошко Диев, Чико Дерменджиев, Гунди, Сашо Костов, Никола Котков и Начко Михайлов, Бог да ги прости, с Якимов, Георги Попов-Тумби, Христо Бонев, Стефан Аладжов и много други.

Освен победите и титлите, кое е другото Ви най-голямото постижение във футбола?

Гордея се, че имах късмет да играя с поколения невероятни футболисти и с никой от тях за толкова година не си казахме лоша дума. Затова си останахме приятели и извън терена, когато преустановихме кариерите си.

Вие сте били и успешен скиор. Участвате на Зимната олимпиада през 1960-а, но малко след това Ви отстраняват от ските. Защо?

Решението бе взето по партийна линия. Аз само 2-3 месеца в годината бях скиор, но въпреки това на среща между шефа на ските Стефан Петров и на футбола Недялко Донски ми съобщиха, че ми е забранено повече да стъпвам професионално на зимна писта. Каква е причината, не стана ясно, но и нищо не можех да променя. Обаче аз продължих да си карам ски, но за удоволствие.

Когато гледахте Италия – България в четвъртък, какво си мислехте?

Трудно ми е да опиша вълнението, което изпитах, тръпката. Все пак на този стадион във Флоренция, макар и реновиран и с ново име, взехме великата победа с 2:1 над Белгия преди близо 56 години. Спомних си в коя зона играех, как захождаха белгийците, откъде ни атакуваше Пол ван Химст. Също и пред кои врати какви положения имаше, двата ни великолепни гола, как пазехме резултата и т.н.

Хареса ли Ви България на „Артемио Франки“?

Хареса ми резултатът, хареса ми нашият гол, хареса ми и играта на нашия вратар. Що се отнася до изводите и поуките, те ще са за нашия селекционер. Най-важното обаче е, че взехме престижна точка, тъй като след две седмици няма да се помни кой как е играл, а ще се помни само резултатът.

Има ли бъдеще този наш национален отбор?

Няма как да няма, щом в него има и слависти. Пожелавам на талантливите ни млади играчи да развият потенциала си, а Десподов да си остане за години напред лидер на държавния тим.

Г-н Шаламанов, коя е най-голямата Ви победа в живота и какво си пожелавате за юбилея?

Аз съм щастлив и благодарен на Бог, че успях да създам едно прекрасно семейство, което се превърна в моята опора и крепост. Пожелавам си най-вече здраве, за мен и съпругата ми, за двамата ни сина, за внука и внучката. Това са любимите ми хора, благодарение на които живея пълноценно и се радвам на живота.