Мандатът на Красен Кралев - много зали и малко ефект

След почти двете години начело на спортното министерство, тепърва работата на Красен Кралев ще бъде оценявана и анализирана. Във времена, в които успехите на родните ни спортисти са по-скоро вследствие на индивидуални проблясъци, отколкото плод на целенасочена работа на федерации и клубове, действията и активността на спортния министър се следят особено внимателно.

Какво обаче успя да свърши Кралев по време на своя мандат? С идването си на власт той акцентира върху няколко основни неща – нуждата от реформи в спорта и създаването на нов „модерен закон“, подобряване условията за масов спорт, както и за отделяне на по-сериозно внимание върху физическото възпитание при подрастващите. Разбира се не бе пропуснат и въпросът относно спортната инфраструктура – изграждането на нови съоръжения и реновирането на стари такива.

За реконструкция и ремонти дейности на спортни бази в цялата страна от спортното министерство похарчиха близо 8 милиона лева. Сред основните придобивки за столицата бяха подобренията на националния стадион “Васил Левски” - 1,2 млн. лв (ново тревно покритие, ново табло), обновената зала „София“ – 1,8 млн. лв. (настилки за тенис стандарт ATP; саниране; цялостен ремонт), както и продължаващият ремонт на зала „Фестивална“. Градовете Варна и Русе пък получиха субсидия от по 1 милион лева за реконструкцията съответно на стадионите „Тича“ и „Дунав“. 850 000 лева бе сумата отделена за реновирането на градския стадион в Горна Оряховица.

По време на управлението на Кралев в страната отвориха врати и редица спортни зали, чиято функционалност обаче до ден-днешен остава спорна. Така въпреки всички подобрения и новоизградени съоръжения проблемът със спортната база остава.

Впечатляващи за България съоръжения като зала „Колодрума“ в Пловдив и „Булстрад Арена“ в Русе остават някак празни откъм спортни събития, за каквито би трябвало да е основното им предназначение. Основната причина за това си остава високият наем, който кара повечето клубове да избягват тези съоръжения. Най-добрият пример в това отношение е столичната „Арена Армеец“, която все по-рядко се пълни за спортни събития, а вместо това календарът й най-често е запълван с музикални концерти и шоу програми.

Така проблемът със залите, които реално се ползват от клубовете остава много сериозен. Най-пресният пример е ситуацията около зала „Армеец“ в София, която от близо 40 години е дом на детско-юношеската школа на волейболния ЦСКА. Заради лошото си състояние обаче наскоро залата бе затворена, което на практика лишава волейболните таланти на „червените“ от място, където да тренират. Интересното в случая е, че в близост до вече затворената и стара „Армеец“ „гордо стои“ новата и супер модерна „Арена Армеец“. Проблемът е, че и двете на практика са неизползваеми – едната заради лошото си състояние, другата заради високия й наем. Оттук идва и логичният въпрос каква би трябвало да е правилната стратегия относно спортната инфраструктура у нас – малки и компактни съоръжения, които реално се използват по предназначението си и в полза на спорта или пък огромни, впечатляващи, но пустеещи откъм спорт зали. Позитивното е, че преди време Красен Кралев заяви, че за ММС приоритет вече ще са именно първите.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Освен за подобряване на спортната база, сред акцентите в управлението си Кралев наблегна сериозно и на инициативи, целящи да насърчат младото поколение да спортува – „Децата и спортният клуб”, „Тенисът - спорт за всички“, „Спорт за децата в свободното време”, „Научи се да плуваш”, „Научи се да караш ски” и други.

Освен това Кралев нееднократно призова за промяна в детския и ученическия спорт. Министърът изрази ясна позиция относно желанието си в часовете по физическо възпитание в родните училищата да влязат професионални треньори, които от най-ранна детска възраст да открият потенциалните шампиони сред децата.

Сред началните стъпки за по-сериозното внимание върху ученическия спорт – от ММС за първи път финансираха участници в Световните ученически първенства. От спортното министерство осигуриха 126 061 лв. за участието на победителите от Националните ученически игри на Световните ученически първенства през 2015 г.

Сред промените по време на управлението на Кралев трябва да се отбележи и проведената реформа във финансирането на спортните федерации. През 2016 година бе премахната неравнопоставеността между олимпийски и неолимпийски спортове, а също така бе редуциран и броят на финансираните федерации. Финансирането вече става на база конкретни критерии за постижения, като облагодетелствани са спортовете, носещи повече успехи, както и тези, които се радват на по-сериозно обществено внимание. Въпреки промените обаче си остава въпросът дали все пак има спортове и федерации, които се радват на по-голямо „внимание“ от останалите.

Може би най-важното събитие по време на мандата на Красен Кралев като министър на спорта си остава спорното решение за базите на футболния ЦСКА. На 13 юли 2016 година от ММС обявиха, че прекратяват договорите за безвъзмездно ползване на стадион "Българска армия" и спортната база в Панчарево с изпадналото в тежко финансово състояние ПФК ЦСКА АД и че те ще отидат при новосъздадения ЦСКА-София. С това на практика бе сложен и краят на автентично дружество, за което по това време все още имаше надежда да бъде спасено.

Анализът е изготвен от спортната редакция на Агенция БГНЕС.