Мелдоний - поредното име на лицемерието "допинг"

Мелдоний – това е думичката, която разбуни света на спорта преди Олимпиадата в Рио. Мелдоният се превърна в бич, с който се жигосват прегрешилите, измамниците – тези, които лъжат, за да постигнат по-високи спортни резултати с изкуствени средства.

Всъщност този скандал, който тръгна от Мария Шарапова и засегна дори нашия най-добър спортист – Габриела Петрова, показа само още веднъж и за пореден път лицемерието по отношение на „химията” в професионалния спорт. Каква е ситуацията в момента – има една агенция, антидопинговата WADA, която определя кое е допинг и кое не е. Как точно става това си е направо неясно, като мелдоният е крещящ пример за липсата на прозрачност.

Т.нар. „Милдронат” е създаден още през 1970 година! Сега сме 2016 година! Веднага възниква логичният въпрос колко точно години е трябвало на WADA да разбере, че това е допинг? Защото дори от обясненията на Габриела Петрова и екипът ѝ стана ясно – тя е ползвала веществото, за да се възстанови след тежки натоварвания, а не защото страда от сърдечен порок. С други думи – професионалните спортисти не разчитат на туршия и пържоли, за да бъдат най-добрите от най-добрите.

Години и години наред спортът на най-високо ниво е използван като оръжие за налагане на превъзходство от гледна точка на разбиране на света. Студената война беше най-гореща по редица Олимпиади – примерите Москва’1980 и Лос Анджелис’1984 година са най-красноречиви. Сегашната геополитическа ситуация е такава, че САЩ и Русия отново се сблъскват на много фронтове. А след като латвийска, а не американска фирма произвежда „Милдронат”, много основателно е съмнението, че е намерен ефективен начин да се разчисти конкуренцията.

Дали става въпрос за умишлена кампания срещу спортисти от определени държави или говорим за поредната чиновническа глупост 45 години нещо да не е допинг и изведнъж да стане, няма толкова голямо значение. Единственото значимо е, че стимулирането с химични препарати всъщност не е осъдително! Толкова прокламираният равен старт, за честта на спорта, е на практика измама. Просто е – генетично хората не са равни! Ако бяха, всички щяхме да бягаме еднакво бързо, да скачаме еднакво много, да издържаме еднакво дълго на физически натоварвания, когато имаме един и същ тренировъчен режим. Е да, но не е така. Дори в Древна Елада атлетите на тогавашните Олимпийски игри са ползвали различни билки, за да преодоляват умора или да повишават физическите си способности и никой не се е затръшкал за допинг. Или може би вярвате, че Милон Кротонски е спечелил 6 титли по борба в Древните олимпийски игри само като от малък е носил на раменете си теле и както си растял, растяло и телето, което станало бик, а силата на Милон също така растяла в геометрична прогресия? Като забраняваме мелдония, да забраним и аспирина - той помага срещу мускулна треска, значи говорим за химично средство за по-бързо възстановяване. Голямото лицемерие е, че не всеки атлет има достъп до препаратите, до които имат достъп най-големите звезди. Така че истината е следната – или се разрешава всичко, което е "химия", или се забранява всичко. Средното положение облагодетелства само силните на деня.