От януари проверяват за допинг всички олимпийци

"Спортният министър е вторият човек в държавата, който научава за случаите на положителна допинг проба на спортистите, първият е директорът на Антидопинговия център“. Това заяви министърът на спорта Красен Кралев, цитиран от БГНЕС.

Той обясни, че веднага след като изпълнителният директор на Националния антидопингов център д-р Виолета Заркова го е уведомила за положителната проба на Габриела Петрова, той е разговарял с нея и треньора й и те са го уверили, че употребата на мелдоний е прекратена веднага след като са получили предупреждение, че субстанцията ще бъде включена в забранителния списък от януари 2016 г.

Субстанцията мелдоний е била включена в мониторинговата програма на Международната антидопингова агенция (WADA) през 2015 г., а е станало ясно, че ще бъде сред забранените през септември 2015 г. Още през октомври 2015 г. на семинар с лекарите на националните отбори, експертите на антидопинговия център са им обърнали внимание за новите субстанции, които ще бъдат включени в забранителния списък от началото на 2016 г.

"Не искам да третирам случая с мелдоний наравно с останалите забранени субстанции, защото е очевидно, че има неяснота около данните за колко време той се отделя от организма. Около 130 са хванатите с тази субстанция спортисти и все още няма наказания. Ще чакаме решението на WADA и предполагам, че всички спортисти ще бъдат третирани еднакво“, добави министър Кралев в предаването "Тази сутрин“ на bTV.

Oт януари месец експертите на Националния антидопингов център засилват контрола над спортистите с квоти и с възможности за квоти за РИО 2016. През февруари са взети проби от състезателите на националните отбори по бокс и борба, в момента се изследва отбора по лека атлетика и до момента няма положителна проба.

Борбата с употребата на допинг има две проявления, според министър Красен Кралев. Във фокуса на общественото внимание обикновено попада предимно употребата на забранени стимуланти в елитния спорт, но друг по-масов проблем е свободната употреба на хранителни добавки с неустановено съдържание. Той припомни случая с 11-те български щангисти, уличени в употреба на забранени вещества през 2015 г., когато беше доказано, че става въпрос за замърсена хранителна добавка, а не за умишлена употреба на допинг.

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

"Единайсетте български състезатели по вдигане на тежести са единствените елитни спортисти с положителна допинг проба през изминалата 2015 г., и то заради замърсена хранителна добавка“, каза Красен Кралев.

"Общата бройка е 25 спортисти, но по-голямата част от тях не са в елитния спорт. България е на нивото на средния показател в Европа за уличени спортисти“, допълни министър Кралев.

През 2013 г. с положителни проби са били 13 български спортисти, а през 2014 – 7. За изминалата 2015 г. в Русия са уличени 54 спортисти, в САЩ – 26, в Чехия – 20, в Германия – 14, а в Австралия – 12.

"Искаме промяна в закона за храните в частта, която регламентира хранителните добавки“, каза министър Кралев. „Всички знаем, че се продават т.нар „натоварени“ хранителни добавки, които са достъпни в някои фитнес--зали“, добави министърът.

По думите му, исканията на Министерството на младежта и спорта не се посрещат с разбиране в работната група, натоварена с промени в закона за храните. Първоначално ММС е поискало всички производители или вносители на хранителни добавки да представят лабораторен анализ и протокол, който да удостоверява, че съдържанието им отговаря на посоченото в етикета. Тъй като това предложение не е прието от страна на експертите на спортното министерство, е изготвен алтернативен вариант, в който към уведомлението към Агенция по безопасност на храните да бъде представяна декларация по образец за съответствие между съдържание и етикет и за отсъствие на високорискови за здравето субстанции. Истинността на данните в декларацията би трябвало да се проверява при контролната дейност, извършвана от Агенцията по безопасност на храните.

Министерството на младежта и спорта иска да бъде заложена и наказателна отговорност по чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни.