Робер Боавен пред Efirbet: България отново ще създава страхотни футболисти

Известният френски специалист, Робер Боавен, даде ексклузивно интервю за сайта efir_bet. Французинът е смятан за откривателя на звездата на Челси, Оливие Жиру, а отделно е помагал за разработването на редица школи, сред които тези на Амиен, Гренобъл и Ал Ахли в ОАЕ. Отделно е бил и технически директор към детско-юношеската школа на Катарската футболна федерация. Наскоро Боавен проведе и няколко тренировъчни лагера в България, с цел да популяризира метода „Боавен“.

Той сподели вярата си, че българският футбол скоро отново ще произвежда качествени кадри, както го е правил преди. Специалистът не пропусна и да говори за разочароващото представяне на Франция на UEFA EURO 2020.

Здравейте, господин Боавен! Завърнахте се в България с поредния си футболен камп за юноши. Как се стигна до това успешно партньорство с българските Ви колеги?

Всичко това се реализира благодарение на Евгени, с когото се познаваме от дълго време. Поддържаме връзка с него постоянно. Той ме покани да работя с Хебър Пазарджик, а на свой ред аз му помогнах с организацията на тренировъчния камп в София, както и сега във Варна. В София той ме покани да изнеса и семинар. Помагаме си взаимно и работим заедно успешно.

Вие не сте безивестен на българската футболна публика, след като преди години бяхте сред основателите на Академия „Литекс“. Виждате ли напредък в работата на българския детско-юношески футбол за тези 15 години?

По мое мнение има напредък в работата на българските школи. На първо място, този напредък е свързан с чисто организационния елемент. Когато бях в Литекс, нямаше много мачове за малките деца, организирани от БФС. По това време нямаше първенства за децата във възрастовата граница 7-11 години, имаше само контроли. Сега, когато редовно пътувам до Пазарджик и помагам на Академия Хебър, ми прави впечатление, че има постоянно организирани мачове. Нещата са се променили много в този аспект.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Не мога да се изкажа конкретно за нивото на играчите обаче. Когато бях в Литекс успяхме да съставим няколко доста добри набора. Действително обаче огранизацията, както и до голяма степен качеството на терените, са се подобрили.

Натрупали сте доста контакти и впечатления от България. Бихте ли останали да работите тук за постоянно отново?

Всъщност харесвам България. Много е лесно да се пътува до тук от Франция, има постоянно полети между двете страни. Харесвам живота тук, тъй като е по-малко стресиращ в сравнение с този във Франция. Харесвам да работя тук, наслаждавам се на работата си и когато имам възможност да работя в България, то го правя с радост и амбиция. За постоянна работа на вашата територия, вече времето ще покаже.

Имаше спекулации в медиите, че ще застанете начело на школата на ЦСКА, където собственик е Гриша Ганчев. Има ли нещо вярно в тези слухове?

За момента няма нищо конкретно в тази насока.

Да се върнем към футболния камп, който приключи преди броени дни. Пет дни не са дълъг период, но каква беше най-сериозната Ви цел за този период на подготовка с децата?

Тренировъчният лагер не беше само за елитни играчи, а беше отворен да приеме всякакви състезатели. Нивото на играчите варираше. Важното в такива случаи е, че лагерът беше едновременно забавен, но и полезен, особено за играчите, които влизат в категорията на елитните бъдещи футболисти. Според мен всеки един, който е бил на лагера, ще каже, че е намерил по нещо интересно и полезно за себе си. По време на тренировките всеки беше зает и се упражняваше успешно през цялото време на занятията.

Даже правехме и специфични сесии с видео футболни лекции, а отделно учехме и дихателни техники и такива за релаксиране. Това са малки новости, но беше и много забавно.

Смятате ли, че въвеждането на дублиращи отбори ще помогне за вдигането на нивото на родните кадри?

Абсолютно! Това е много важен елемент - да имаш дублиращ отбор. Често има играчи, които не са изцяло готови за професионалния футбол в даден момент, за да играят директно с първия тим, но пък имат качествата и е от полза за тях да играят мъжки футбол, а не да продължат с юношеския. Ако не играят, то няма как да си покачат нивото. Това е стъпка в правилната посока и трябва смело да се направи и затвърди.

Вие сте работили в най-разнообразни кътчета на света. Какво е нужно за една страна, за да развие работеща система за изграждането на футболисти, които да са котируеми на Запад?

Според мен българските играчи трябва да се фокусират повече върху техническия елемент. Това обаче е една доста дълбока тема. Мисля, че в България повечето от вас наистина искате да си подобрите футбола. Искате да работите здраво и винаги задавате много въпроси в тази насока. Въпреки това обаче може би не намирате решенията, тъй като си задавате, парадоксално или не, твърде много въпроси.

Всички ме питат защо българският играч е по-неподготвен в сравнение с други играчи. Българите в по-голямата им част искат да си оправят футбола. Не мисля, че разликата с останалите нации е толкова огромна. Трябва да се подобрят някои малки детайли, но не и да се задават нон-стоп въпроси по всички теми. Ще Ви дам пример. Във Франция, когато си болен, отиваш при петима лекари и ти казват пет различни неща, които не ти помагат в крайна сметка в лечението.

Мисля, че българските играчи може да са отново страхотни. Помним какво поколения имахте до преди няколко години. Забелязвам, че хората в треньорските сфери в България четат страшно много, може би дори твърде много неща, а си мисля, че трябва да са по-целенасочени. Тогава нещата ще се случат отново. В противен случай става твърде голямо струпване на информация, което не улеснява, а само затормозява работния процес. Трябва да се работи по-последователно.

Какво пречи, по Ваше мнение, на България да достигне до тези успехи, тъй като виждаме, че доста страни в цяла Европа вече са намерили формулата?

Мисля, че българските тимове трябва да работят повече технически с младите си играчи. Това важи и за физическия аспект. Това обаче не е универсална формула за всички клубове. Забелязвам, че има малко клубове, които имат кондиционни треньори в юношеските школи. По този начин изпитвате едно закъснение в чисто атлетически и физически план.

Във Франция всички отбори, аматьорски или професионални, имат кондиционни треньори. В страната има различни етапи на подготовка на кондиционните треньори и затова на пазара има толкова много. Наистина не е сложно да си намериш такъв треньор във Франция. В първата година след бакалавъра трябва да се направи съответния треньор стаж в даден клуб, срещу което се получава и определено символично възнаграждение. Преди години треньорите в клубовете не искаха кондиционни треньори, но сега вече ще са доволни дори, ако работят с трима! Мисля, че България страда в този аспект и това трябва да се промени.

Франция отпадна донякъде злощастно от UEFA EURO 2020. Как се възприе това от футболната общественост в страната и каква беше причината за отпадането?

Не се възприе много добре. Някои журналисти и медии написаха, че няма никакво надграждане в отбора, в сравнение със Световното преди това. За мен проблемът е ментален. Бяхме фаворити и когато започнеш като фаворит, то често стартираш турнира, без да разгърнеш пълния си потенциал, пазейки се за големите мачове, до които обаче може и да не се достигне с подобен подход. Така и стана в действителност.

Примерно, когато се изправиш срещу по-добри играчи, се стараеш максимално, за да намалиш разликата в спортно-техническото качество на терена, разликата в чисто футболното ниво, за да си равностоен. По-добрият играч обаче не изпитва същата мотивация, тъй като той знае, че е по-добър. Същото стана с Франция. Състезателите не изпитваха същата мотивация, за да победят съперниците си и се опариха.

Проблемът на Франция в това отношение е по-очевиден спрямо този при някои други нации. Френският национален отбор не влезе по добър начин в турнира. Играчите трябваше да са доста по-здраво стъпили на земята. Твърдяха, че не летят в облаците, но нещата не стояха точно по този начин. Тази роля на фаворит означаваше, че националите ни не са положили необходимата грижа, за да са на върха на възможностите си в този момент.

Имаше и играчи с Ковид-19, както и други, които бяха изморени след дългия сезон. Трябваше да се подходи с по-голяма скромност обаче. Варан, ако не се лъжа, изкара преди известно време Ковид и не се върна във върховата си форма. Дешан беше принуден да направи смяна в тактическата формация поради липсата на ляв бек, който да е в достатъчно добра форма. На Павар не му тръгна първенството добре след първия мач срещу Германия и получения удар в главата в този откриващ за нас двубой. Беше далеч от най-добрата си игра и форма. Всичко това са малки детайли, които обаче костваха на отбора по-значимо представяне на Европейското първенство по футбол.

Виждаме някои талантливи играчи като Кингсли Коман и Усман Дембеле, които са преследвани постоянно от контузии. На липса на професионализъм ли се дължи това?

За съжаление или не, ние не сме в тяхното ежедневие, за да знаем какъв живот водят. Дембеле се опита да направи промяна в начина, по който се грижи за здравето си. Във Франция се говори, че е наел диетолог, но такива експлозивни играчи никога не са застраховани от контузии. Те са като едно Ферари, на което често трябва да му се сменят частите. И все пак не мога да твърдя нищо на 100%, защото не съм близо до тяхното ежедневие.

Има ли рецепта за справяне с футболисти, които са природни таланти, но и не достатъчно отдадени и професионални в отношението си към футбола?

Работил съм с такъв тип играчи, но от уважение към тях няма да им споменавам имената. Опитвал съм да провеждам много разговори с тях, за да им обостря вниманието, че само с талант няма да стане. При някои е имало корекция в това отношение, но постепенно се връщат към старите си лоши навици.

Тенденцията е, че колкото по-талантлив е даде играч и всичко му се получава с лекота, то той рядко полага необходимите усилия, тъй като си казва, че и без това е по-добър от другите. В един момент обаче това му се връща като бумеранг и боли доста при този удар от бумеранга. За съжаление мнозина го осъзнават чак като са си изпатили.

Вие сте откривателят на звездата Оливие Жиру. Това ли е сред най-видните примери в световния футбол на играч, използващ по най-добрия начин силните си страни, за да замаскира слабите?

Жиру е роден и е израснал в региона на Гренобъл. Неговото предимство беше, че семейството му винаги беше близо до него, за разлика от много играчи в други академии във Франция и тази семейна подрека и близост му помогнаха през юношеските му години, а и след това. Създадох доста добра структура около него в Гренобъл, която му помогна и той се възползва от добрите условия, които създадохме в школата. Той е много умен играч, с добро семейство. Трябваше да чака дълго, докато стигне до най-високото ниво, но накрая изпълни тази своя цел.

Колко трудно е да изкараш професионални футболисти в школи, които нямат бюджета на най-големите с страната?

Никога не съм бил в някоя от най-големите школи във Франция, затова трябваше да съм по-креативен, за да извлека абсолютния максимум от потенциала на даден играч. Бих казал, че успяхме да създадем играчи, които са надхвърлили с доста действителния си потенциал, дори и да не са станали международно признати звезди. Има разбира се и разпознаваеми имена като Жордан Тел, Жереми Пие, Анри Бедимо, Оливие Жиру и др.

Никога не съм бил директор на някоя от школите на ПСЖ, Лион, Марсилия и др, които винаги привличат най-големите таланти в страната. Когато си едно ниво по-надолу, то вземаш играчите, които останат. Когато бях директор в малък град в Бургундия, то нямахме много средства и въпреки това успяхме да изкараме играчи, които се състезаваха на професионално ниво, включително и до елитната дивизия във Франция.

Във втората част на кариерата си, сега, когато работя и индивидуално с играчите, то повечето състезатели, с които работя, след това стават професионалисти и вдигат нивото си. Ще дам и конкретен пример. В рамките на един сезон работех с 6-7 играчи и всички те подписаха професионални договори след това. Това може само да ме радва и ме убеждава за пореден път в ефективността на моята Методология.

И за финал, господин Боавен – какво си пожелавате в идните месеци в личен и професионален план?

Това е хубав въпрос. Взех първия си треньорски лиценз на 22-годишна възраст. С него можех да тренирам играчи на най-ниското ниво във Франция. След 3 години взех втори лиценз, който ми позволи да тренирам играчи на по-високо ниво. Работил съм вече 42 години като професионален треньор, основно в академии, на които често съм бил и директор, както във Франция така и в чужбина. Карах треньорския си лиценз за мъжки професионален футбол заедно с Дидие Дешан, Руди Гарсия, Жан-Пиер Папен и редица други. Целият ми живот премина във футбола, в подготовката на тренировки, изготвянето на тренировъчен процес, в изграждането и подобряването на футболни школи.

Последният ми проект и предизвикателство е да разпространя Методологията си, според която трябва да се интегрира индивидуалната работа с всеки играч в рамките на колективната. Това е индивидуален, специфичен и персонален тренировъчен процес. За всеки играч се опитвам да намеря правилното решение, според неговите нужди, характеристики и потенциал. Трябва да намеря интересното, нестандартното, но и полезното упражнение за всеки състезател. Трябва да създавам упражнения, които дори не съществуват, за оптимизиране на процеса.

Ще ви дам пример в тази насока. Треньорът на тенисистката Бартоли беше разцепил една тенис топка на две и беше залепил по една половина за петите й, за да може тя да се научи да се движи през цялото време на пръсти, докато е на корта. Това е и моята цел – да бъда иноватор и да подобрявам играчите чрез оригинални, но и работещи способи. След този финален проект и неговото разгръщане в световен мащаб вече ще мога да се пенсионирам на спокойствие!