Стефани Кирякова пред Efirbet: Пазя златния си медал в кутия, подарена ми в Токио

Поколението на сегашните ни златни момичета донесе първата олимпийска титла за българската художествена гимнастика. Стефани Кирякова е една от петте в отличния ни ансамбъл от Токио. Чаровната грация и нейните съотборнички зарадваха всички българи със смелата си и виртуозна игра и по категоричен начин се изкачиха на първото място на почетната стълбичка. Стефани и компания покориха своя спортен Еверест с финес и свалиха от него рускините, които бяха неизменно първи на Игри от 1996 година насам. И когато мечтите се сбъдват, следва да се разкаже за извървения път.

В интервю за Efirbet.com Стефани Кирякова описва шампионските мигове в Токио и паметните си моменти в кариерата и казва какво мисли за две специални жени в нейния живот.

Стефани, две седмици след триумфа, какво е усещането?

Усещането вече е, че все едно е минало много време, а са само две седмици. Но приятните емоции и еуфорията все още остават, както и удовлетворението, че постигнахме нещо голямо и зарадвахме нашите сънародници.

Когато тръгвахте към Япония, какво очаквахте да постигнате?

Ние никога не сме се стремели към нещо по-малко от златния медал, но при нас се случват неща, които се неочаквани. Понякога например сме правили грешки, друг път сме играли добре, но не ни оценяват, така че всичко очаквахме.

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

Какво си казахте, когато излизахте за първото си съчетание?

Искахме в първия ден да изиграем две стабилни и спокойни съчетания, и го направихме. На финала вече бе по-трудно, защото тогава се раздаваха медалите.

Имаше ли трудни моменти, докато играехте?

За нас беше важно да сме абсолютно концентрирани при самото изпълнение, всичко останало вървеше гладко и спокойно, защото ние бяхме добре подготвени, както спортно-технически, така и психически да издържим на напрежението.

Кога усетихте, че златото ще е за България?

До последно не вярвах, че ще ни дадат златото, защото най-големият ни конкурент – рускините, бяха с последен стартов номер и излязоха след нас. Ние много пъти сме играли без грешка, а сме завършвали на второ и трето място. В Токио също бяхме на най-високо ниво, но чак когато видях оценката на Русия, разбрах, че сме първи.

Защо рускините не признаха поражението си?

Аз не искам да говоря от тяхно име, но смятам, че е напълно нормално трудно да понесат загубата, предвид това, че не са губили на Олимпиади от 25 години. Най-вероятно са очаквали и сега да не бъде по-различно, но ние си заслужихме титлата с играта си.

Как се чувствате след техните злостни коментари?

На никой не му е приятно, но честно казано не ме вълнува какво говорят другите, защото златото е при нас. Не мисля също, че представянето на рускините е провал, тъй като са със сребърни медали и не разбирам защо реагират така. Колкото и да злобеят, не могат да променят фактите.

Състезанието в Токио ли бе най-тежкото за Вас в кариерата?

От психическа гледна точка, да.

Къде ще съхранявате златния медал?

След като ни наградиха в Япония, ни подариха и едни прекрасни кутии. Ще поставя медала си в моята и ще го държа на видно място у дома.

Този ансамбъл не е ставал световен шампион в многобоя. Ще сбъднете ли и тази мечта отново в Япония през ноември?

Ние сме мотивирани да го постигнем. Това, което се иска от нас, ние ще го направим, а това, което ще се случи, ще се случи.

Ще успеете ли за толкова кратко време да се подготвите така, че отново да бъдете перфектни и да имате същата мотивация? 

Отдавна свикнахме да не се отпускаме след големи успехи, да си поставяме нови високи цели и да ги изпълняваме. Ще си почиваме следващата година.

Възможно ли е да преосмислите решението си да спрете с гимнастиката след Шампионата на планетата?

Не, то е окончателно. Дълго време правехме едно и също, успявахме, но след това огромно напрежение е нормално да сме на предела на възможностите си. Колкото и банално да звучи, по-добре е човек да се откаже, когато е на върха, пък и аз искам да си тръгна с отбора.

Освен в Токио, кои са другите Ви най-приятни спомени на килима?

Първият ми голям медал от Европейското в Гуадалахара през 2018 година, когато станахме трети на въжета. На световното в София през същата година пък играхме пред пълна зала, което сега го оценяваме в пандемията. Тогава спечелихме бронз в моногобоя и злато на пет обръча.

Какво са за Вас Илиана Раева и Весела Димитрова?

За мен винаги ще останат две от най-силните жени, които познавам. Научила съм много от тях и се надявам да продължа да го правя.

С какво ще се занимавате, след като приключите със спорта?

Имам идеи, но нямам решение. При всички случаи ние ще останем свързани по някакъв начин с художествената гимнастика. Кога ще се случи, е въпрос на време.