Стефка Костадинова: Понякога трудните мигове са важни уроци

Стефка Костадинова даде пространно интервю за издателство "Книгомания“ във връзка с излязлата наскоро от печат книга "209: Да прескочиш света“.

Фотоалбумът е посветен на 30-ата годишнина от световния рекорд в скока на височина и вече може да се намери по всички книжарници из страната.

В интервюто председателят на БОК разкрива някои от тайните на успеха и споделя част от своето житейско верую:

Рядко може да се види толкова емоционално представяне на книга, каквото се получи с „209: Да прескочиш света“. Онези 209 см, които преодоляхте преди 30 г., все още са ненадминати. Как си обяснявате дълголетието на Вашия рекорд?

- Представянето на книгата беше незабравимо преживяване. Един от най-паметните мигове в моя живот. Благодаря на авторите, на всички присъствали на презентацията, на всички, които ме поздравиха след това. Чрез тях получих ценен подарък и отново усетих значението, тежестта на този световен рекорд. Емоцията в Музея на спорта бе толкова силна, сякаш бях готова да скоча и 210 см за нов рекорд. През годините тези 209 см се превърнаха в нещо като марка в моя живот. Не съм очаквала световният рекорд да се задържи толкова дълго и вярвам, че той ще бъде подобрен от българка скоро.

Чували сме да казват за Вас: „Тя е роден победител!“. Но все пак и други фактори са от значение – кой от близките Ви оказа най-голямо влияние при формирането на Вашия характер, при изграждането Ви като личност?

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

- Преди всичко – моето семейство. Майка ми, баща ми, моят дядо, който имаше много силно влияние над мен и който аз толкова обичах. Като се връщам назад в годините, искам да благодаря на моите учители и треньори в Спортното училище в Пловдив, на съучениците и съотборниците. Имах уникалния шанс да уча в едно от най-добрите спортни училища на България. И не на последно място – и до днес съм благодарна на моите треньори Добри Иванов до VII клас, след това на Еньо Тодоров и накрая на Ники Петров, с който бяхме заедно и постигнахме толкова много и в спорта, и в живота.

Никак не е лесно да надмогнеш собствените си слабости и недостатъци – с кои от тях се преборихте най-трудно?

- Всеки си има плюсове и минуси, идеални хора няма. Може би най-голямата ми слабост преди време бе, че твърде много се предоверявах. С годините се опитвам това да не ми коства толкова много.

Спомняте ли си първото препятствие, което преодоляхте успешно? Може да не е непременно летва на стадиона.

- Имах няколко много трудни препятствия в живота и те, естествено, са свързани с кариерата ми. Много тежко ми беше, когато получих счупване на костица в стъпалото и заради операцията трябваше дълго време да бъда в гипс. След това обаче усетих, че съм още по-уверена и по-силна. Трудно бе и след загубата на първата ми Олимпиада в Сеул през 1988 г. Тогава побеждавах навсякъде, а точно на Олимпиадата не успях. Но пък това със сигурност ме запази за спорта, да остана в сектора и да постигна още много. Понякога подобни трудни мигове са много важни уроци, стига да знаеш как да извлечеш полза от тях.

В книгата „Да прескочиш света“ авторите пишат за Вас, че сте „обичана от всички“. Възможно ли е да не сте се сблъсквала никога със завистта, с лицемерието?

- Първо искам още веднъж да благодаря на авторите, издателите, разпространителите и на всички, уважили представянето на книгата. Изданието е уникално и горещо го препоръчвам на всеки – не само защото обхваща всичко от моята кариера, а защото фокусира вниманието върху световно постижение, върху един световен връх, който вече 30 години е български. Разбира се, че всеки в даден момент се е сблъсквал с лицемерието и завистта. И при мен е така, но се стремя при подобни срещи да „преоткривам“ хората, да отсявам позитивното.

Кои са най-важните цели пред Вас сега?

- Малка България има много достойни и велики спортисти. През годините те са прославяли страната ни по цял свят, били са сред най-успешните ни „посланици“ и аз се радвам, че съм една от тях. Всички ние сме длъжници на България и чрез спорта можем да допринесем за нейния авторитет, за повдигане духа и националното самочувствие на нацията. Вярвам, че ни предстоят още много славни мигове в спорта. Не искам да сравняваме предишни и сегашни периоди, но съм убедена, че ние сме много талантлив, силен и борбен народ.

Конкретно в близък план основната ми задача е заедно с моя екип да запазим както досега олимпийското семейство на България обединено, да съхраним добрата репутация на БОК пред МОК и международните спортни структури. Много е важно бързо да възвърнем позициите си в световния елит, особено в силните за нас спортове, които са с изградени традиции и школи през годините. Най-близките ни и конкретни задачи са свързани с подготовката и участието на българските спортисти на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг 2018, на Младежките олимпийски игри и европейски фестивали, както и на вторите Европейски игри след две години.