Подвигът на Барса - лесно е с дузпи за, а не против теб

Историческо, невероятно, невиждано, нечувано, непостижимо – сигурно купища от тези епитети са се използвали и ще се използват за Барселона, след като каталунците успяха да наваксат изоставане от 0:4 след първия мач от осминафиналите на тазгодишната Шампионска лига срещу Пари Сен Жермен. И точно заради това вече от години почти не обръщам внимание на мачовете от най-комерсиалния и най-скучен футболен турнир.

Снощи отново не изгледах мача – сторих го сега, след целия шум около „подвига“. Просто за да видя как е възможно французите така да оцапат в жълтеникаво-кафяво гащите. И видях каквото очаквах – по-малкият отбор достатъчно стреснат, когато изведнъж преднината му се оказва не чак толкова непреодолима и, разбира се, помощ от приятел – от съдията.

Две дузпи за Барселона, една неотсъдена за ПСЖ, при това в ключов момент – 3:1 за каталунците. За какъв подвиг говорим тогава? Самият Масчерано си призна, че е спънал Ди Мария точно когато колегата му в аржентинския национален отбор щеше да стреля сам срещу вратаря! 3:2 и край – Барселона трябваше да вкарва вече още 4 чисти гола за 7-8 минути. А втората дузпа за Барса ... не подозирах, че точно на празника на жените Суарес чак с такава готовност ще вирне крака и ще се затъркаля още при първото погалване.

Постижението на Барселона наистина е историческо. Но отдавна дразни неистово, че големите винаги получават необходимата доза помощ, за да се запишат в историята. Да, затова са големи ... и ултра досадни. Вече станаха не помня колко поредни години, в които и Барса, и Реал, и Байерн са на полуфинал в лигата (сега само жребият може да предотврати това да стане пак) и има по един за цвят край тях. Няма я тръпката, че ще се случи нещо различно, нещо неочаквано, че ще има изненада, че е възможно дори. Скука, досада, скука, досада - и съдията да помогне малко, ако нещо тръгнат нещата не по плана. Кога ли балонът на машината за пари и тук ще се спука, както се пука през 20-тина години по световните борси?