За хейта, критиката и Гришо

Загуба с 1:3 сета на четвъртфинал на Australian Open – това е съдбата в началото на 2018 година на най-добрия български спортист за 2017 година Григор Димитров. Загуба, от която много горчи – поради ред причини.

Спортно-техническите няма да ги изброявам. Или поне не детайлно – само в контекста на психологията. А тя, пустата психология, се оказа най-важна.

На първо място – психологията дали Димитров става за нещо или не. Тази, българската психология. Общностната ни психология. Дойде първата му по-значима загуба за сезона и моментално от дупките си изпълзяха хора, които не знаят какво е "контрапие", но сега са най-големите разбирачи. Те знаят всичко – как се става номер 3 в света в професията си. Всъщност много от тях са и по-напред – окупирали са твърдо и делят мястото на номер 1 по тюфлек на дивана с дистанционно в ръка.

Има обаче и другата страна на българската психология – тази на "експертите". В конкретния случай на коментаторите на "Евроспорт". Григор добре играл, далеч стигна в турнира, много ни разглезил с победите си. Не, не игра добре днес. И няма нищо лошо това да бъде казано, да бъдат потърсени причините за това. Когато падаш от човек, който за пръв път стига толкова напред на турнир от Големия шлем, който още нямаше победа над играч от топ 10, който е номер 49 в света, а ти си номер 3, значи нещата не са наред. Не е наред сервисът – и трябва да е ясно защо. Ако не на феновете, то поне на Григор – за да се поправи. Не беше наред и тактиката – след като сеченият бекхенд работеше толкова добре, защо Димитров не го експлоатира повече, дори в своите сервис геймове? Доказателство, че тактиката не беше наред, е статистиката – само 68% спечелени от Григор точки на първи сервис срещу 75% на Едмънд. И 46 печеливши удара на британеца, срещу 32 на Димитров. Плюс 13 аса при само 4 двойни грешки за Кайл, сравнени със 7 аса и 7 двойни грешки на Григор. Всъщност във всяка една статистика британецът бие – Григор го бие единствено в най-бърз сервис за мача (209 на 205 км/ч), което е статистически показател, който няма никакво отражение.

Та ролята на "експертите" като Юлиан Стаматов, който напоследък много нашумя като коментатор, е в течение на мача да търсят обяснение защо нещата се развиват по определен начин, а след края на мача да посочат какво хубаво и какво лошо са видели в играта на Григор. Елементаризмите колко хубаво играл като цяло, ама станал пасивен, не вървят – не и при такава загуба. Защото всъщност когато "експертите" слизат на по-ниското ниво, тогава и то триумфира. А ако не знаят, тогава няма защо да обясняват въобще нищо – най-добре е да гледаме мачовете без коментар.