Монфис: Когато чух за атентатите в Париж, първо се обадих на мама

Един от най-атрактивните играчи в Тура Гаел Монфис пристигна в София, за да изиграе демонстративен мач с Григор Димитров. Покрай събитието французинът отвори душата си в предаването "Код Спорт" по ТВ+.

- Мосю Монфис, добре дошъл в България. Как се съгласихте на този мач след толкова дълъг - сезон? Нямахте ли нужда от ваканция?

- Организацията стана преди доста време и не съм се замислял за това. Григор ме попита и каза, че събитието ще е доста специално, да играем мач в София пред неговата публика. Каза ми повече неща за характера на двубоя, за страната... Той е добър приятел и аз с удоволствие приех.

- Наскоро коментирахте, че 2015-а не е най-добрата година в кариерата ви, меко казано.

- Не, определено, не!

- Какво си пожелавате за следващата тогава?

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

- Със сигурност да е много по-добра във всяко отношение. Най-вече да съм по-спокоен на корта, по-концентриран. Трябва да играя и да се представя по-добре, особено в големите турнири.

- Вероятно трябва да победите и Новак Джокович, за да стигнете до финалите в тях. Но може ли някой изобщо да го направи?

- Със сигурност ще трябва да го бия, той винаги е на пътя ти към финала. За да спечелиш турнир, трябва да минеш през него. А той е почти непобедим. Невероятен е.

- Ако трябва да изберете само един турнир...

- „Ролан Гарос”!

- Щяхме да ви питаме за олимпиадата, защото следващата година е олимпийска...

- „Ролан Гарос”, откритото първенство на Франция. Без съмнение. Това е турнирът, който искам да спечеля. Знам, че е олимпийска година. Но моята мечта от дете е тази. Откритото първенство на Франция по тенис е една от най-големите прояви въобще в моята родина. Това е, което искам да спечеля.

- Наричат ви шоумен, „изключително атрактивен”... Наскоро Роджър Федерер каза, че би си купил билет да гледа мач по тенис, в който играете вие. Толкова хората харесват вашето шоу. Но това ли е наистина Гаел Монфис – шоумен?

- Никога не съм се замислял над такива думи... Нито пък чета или обръщам внимание на тези неща. Аз съм просто един млад човек. Готин тип и такъв, който обича да се забавлява. Мисля си, че съм добър играч, имам талант за тази работа. Все пак стигнах до номер седем в света, а колко са хората, които могат да ко кажат. Дълго време се задържах в топ петнадесет, надявам се скоро пак да съм там. Даже и в топ десет. Така че нещата не са само шоу.

- Приписват ви фразата: „Аз съм дете на Карибите, как може да гледам сериозно на живота”. Наистина ли сте го казал или е по-скоро прикачено към вас изречение от медиите?

- Не, не го казах точно по този начин, не и с тези думи. Но със сигурност съм казвал много пъти, че съм с произход от Карибите в смисъл, че ние сме отгледани и възпитани по различен начин. Хората от този регион са по-спокойни и небрежни, гледат на живота ведро и усмихнато. Но можеш да си едновременно и европеец, с дисциплината и различното мислене, и да си дете на Карибите с любовта към живота в по-безгрижен вид. По-малко от двете, това е нужно.

- Кое е най-силното ви оръжие на корта? Някой специален удар, който владеете по-добре от останалите? Тактика? Физика, атлетизъм...?

- Когато съм добре физически съм много труден за побеждаване. Когато ми върви играта, в настроение съм и в добра форма, моят форхенд е един от най-добрите. Много затруднявам съперника с него. Но смятам, че владея доста оръжия и удари. Разнообразен играч съм.

- Винаги изглеждате различен, по-цветен и ярък от останалите играчи на корта. Това само на марките, които ви обличат ли се дължи – в момента пак сте в спортната дреха на „АСИКС”. Или е и въпрос на личен стил?

- Харесвам цветовете, харесвам живота! Моите спонсори ме питат – искаш ли да носиш повече цветове, повече различни като дизайн дрехи. И аз се съгласявам, защото това съм аз. Това чудесно се покрива с факта, че съм от Карибите, а както вече казах – там хората са цветни по характер, обичат да се забавляват, да изглеждат различно. Затова с удоволствие приемам и нося различни екипи за тенис от обичайните.

- Да, вие сте дете на Карибите, но все пак сте роден в Париж. Като парижанин, не можем да не ви питаме – къде ви завариха новините за атентатите на 13 ноември? Какво беше първото усещане, как се почувствахте, какво направихте? С извинение, че ви връщаме към това...

- Първото нещо беше да се обадя на мама. Не бях в Европа по това време, а тя си беше в Париж, недалеч от тези места, на които се случиха атентатите. Просто исках да се уверя, че тя е добре. После се поинтересувах и за още няколко мои близки хора, които също бяха в Париж. Бях в пълен шок. Пълен шок... Това е невероятна ситуация. Нямаш думи, седиш и се чудиш реално ли е това, което виждаш. Сега, когато минаха няколко дни, мога само да кажа, че е най-важно да не оставяме страхът да ни победи. Трябва да останем силни и да пазим това, което имаме. Няма да спрем да се борим, убеден съм.

- Тук сте с Григор Димитров, който е ваш приятел. Колко е добър той и колко добър има потенциал да стане в тениса?

- Много е добър. Аз съм честен човек и не бих седнал тук пред вас да ви говоря празни приказки само, защото съм дошъл в София и съм приятел на Григор. Наистина, откровено мисля, че той е много добър и има огромен потенциал на корта. Много е талантлив, вероятно е сред топ пет на талантите в света. Миналата година бе невероятна, стигна до номер седем или осем в света... Бе много близо да бие Новак на онзи полуфинал на „Уимбълдън”, а това щеше да е велико. Да, той има невероятни умения и талант. Ако трябва да посоча някой от тази група – хората с потенциал, от които се чакат големи неща и спечелването на поне един турнир от „Големия шлем”, със сигурност бих посочил Григор.

- Какъв съвет бихте му дал? По-възрастен сте, минал сте по пътя му на голям талант, от който се чака пробив...

- Единственият ми съвет е – да прави правилния избор. Говоря за избор в общия случай, не само в тениса, но нещата са свързани. Това момче е толкова талантливо... Когато е наред с концентрацията на корта, когато е на сто процента влязъл в един мач, той е един от най-трудните съперници в турнирите. Знам за какво говоря, повярвайте. Срещал съм го в такива моменти. Когато не е с главата си, не е напълно фокусиран, понякога не успява да се разгърне. Когато обаче е в топ състояние, е просто страхотен.

- Опишете ни ежедневието на един играч от топ нивото на ATP тура. Много хора вероятно седят и дома и мислят: Вижте, те са млади мъже, които се наслаждават на живота и изкарват много добри пари. Но само това ли е?

- Хората виждат само тази страна, да – прав сте! Но това, което не виждат е, че и ние вършим работа, ходим на работа, също като тях. Това е работа, и то ежедневна и понякога – без почивен час дори. На практика не спираме да тренираме, да работим, да се упражняваме и готвим за поредния мач. Постоянно имаш физически или технически тренировки. Нямаме уикенди, нямаме почивни дни в истинския смисъл – дори да е такъв, пак трябва да правиш упражнения за възстановяване – на коленете, на раменете, на краката, както и джогинг, тичане и да се поддържаш във форма.

- Съжалявате ли, че не избрахте друг спорт? Знаем, че сте бил отличен в баскетбола и футбола, както и много добър атлет в училище. Какъв можеше да сте днес освен тенисист?

- Не, не съжалявам за нищо. Роден съм с талант и дар от Бог – да бъда играч по тенис. Хората ме виждат като шоумен на корта, но не знаят, че аз съм дал всичко от себе си, за да съм в тениса. Не знаят какви жертви са правили моите родители, за да играя тенис, защото това бе, което винаги съм искал. Иначе – да, разбрах въпроса. Истина е, че като дете и тийнейджър тренирах много спортове. Играя доста добре футбол и баскетбол, а и го правя с удоволствие, когато имам време.

- Любимият ви отбор е...?

- ПСЖ! Играя с тях и на видеоиграта „ФИФА 2015”, ходя и на мачове, когато остане време.

- Биете ли останалите играчи на „ФИФА 2015”?

- Да, много обичам! Всъщност, мисля си, че трябва най-накрая да отправя предизвикателство и към Григор. Никога не сме играли с него, а искам да го победя.

- И накрая, пак свързано с футбола: Бяхте само на седем години през 1993-а, но какво помните от един велик за българите мач – на „Парк дьо Пренс”, когато Костадинов вкара онзи гол?

- О, да... Вече си говорихме по темата с Григор. Вкарахте ни гол в последната минута, нали!? Да си призная, това беше един отличен шут. Във Франция този мач е легендарен, разбира се. Всички знаем цялата история – Жинола просто трябваше да задържи топката малко по-дълго и мачът приключваше. Но това не променя факта, че шутът си беше отличен. А и след това нещата се развиха добре за френския футбол, така че може да гледаме на онзи момент и като на един свеж старт.