Силата на спорта е именно в идолите, които ражда

Журналистът на БНР Петър Волгин влезе в куп медии с неподготвена позиция за това какво прави Григор Димитров и как феновете, които го подкрепят и идолизират, са с "много, ама много нисък интелект". Всеки има право на мнение и то не трябва да му бъде отнемано. Но в същото време би било добре популярно лице от българския радио ефир да стига до някакви заключения и дава ненужни квалификации, след като си направи труда да разбере защо Григор Димитров е тема, която вълнува цяла България.

Спортът е "много, ама много повече" от "отбор А победи отбор Б". Хора, които не се интересуват от него обаче, няма как да го разберат и още по-малко могат да го коментират адекватно. Спортът е изкуство, в което човек може да потъне, докато научава за различните съдби, които са отредени на участниците в него. Спортът е музика, в която всеки може да намери отдушник за собствените си емоции и да избяга от проблемите си. Спортът е начин на изразяване. Спортът е емоция. И когато тези негови свойства бъдат осъзнати, тогава може да бъде и разбрано защо Григор Димитров е идол за хиляди.

Благодарение на един тенисист, малките деца имат спортен идол, който им показва, че с отдаденост и вярва може да се постигне всичко. И ако един ден успеят да постигнат своите мечти, със сигурност това, че са имали подобен модел на подражание ще е само в техен плюс. Благодарение на Григор Димитров, хиляди имат възможността за два часа на ден да избягат от сивотата на своето ежедневие, проблемите в своя живот и просто да се наслаждават на изкуството, създавано от 26-годишния тенисист. Всеки негов връх и всяка негова победа показва на милиони, че всичко е възможно. Защото един българин е сред най-добрите в свят, в който челните позиции са отредени за малцина. И това само може да помогне на някой да потърси положителната промяна в собствения си живот. Защото спортът е пример, мотиватор, дори катализатор. Както у нас, така и навсякъде по света.

Най-голямата сила на спорта е, че е достъпен за всеки, независимо дали за да го практикува или да му се любува. И както една постановка в театъра може да те остави без сън, докато размишляваш над видяното, така и един тенис мач може да изчерпа емоционално привърженика, докато наблюдава вътрешната борба на своя идол. И, докато има хора, които се асоцират с тези на футболния терен, на баскетболния паркет или тенис корта, и виждат в тях модели за подражание, които да ги карат да се замислят над собствения си живот, спортът ще остане много повече от статистика.

Със сигурност ще има хора, които никога няма да осъзнаят влиянието, което спортът притежава. Но нямат право да зачеркват дадена тема и раздават квалификации на други, чиито мотиви не разбират. Ако човек постигне личните си успехи и мечти, нима има значение дали е намерил мотивация в пътя на даден спортист, или между редовете на роман на Мигел де Сервантес? Спортните привърженици не са ниско интелигентни заради това, че идолизират Григор Димитров, Роджър Федерер или Майкъл Джоран. Всеки има своя идол, чийто път в живота му демонстрира, че няма непостижими цели. И в това няма нищо "досадно".