Тенисът през 2019: Младите настъпват, старите не отстъпват (ВИДЕО)

Вече няколко години целокупното тенис фенство по цял свят се пита докога Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович ще продължават да тероризират мъжкия тенис? И всяка прогноза дотук бива разбивана на пух и прах. Но надеждата остава – и може би изминалият сезон я подхранва още повече. Да, и през тази година нямаше шампион от турнир от Големия шлем извън изброените трима. По-точно, даже двама – Рафаел Надал, който стана най-възрастният номер 1 в ранглистата при финалното ѝ издание в края на годината, спечели 2 титли от най-престижните турнири. Традиционно, Рафа взе "Ролан Гарос", спечели и на US Open. И двете победи обаче дойдоха доста трудно – в Париж Рафа взе титлата след 3:1 сета срещу един от по-младата армада в лицето на Доминик Тийм, но му се наложи да превключва в турбо състояние в третия сет, след като определено Тийм го надигра във втория и можеше да измъкне и първия.

На червения килим в Париж обаче бикът продължава да е един – Матадора! На US Open обаче косъмът стана още по-тънък. Там Надал имаше относително лек път до финала, като загуби един сет само срещу изпращащия трудна и посредствена година Марин Чилич, шампион в Ню Йорк от 2014 година. Във финалния мач Надал изпусна аванс от 2:0 сета, поведе с 2 пробива в петата част и беше изправен пред 15:40 за връщане и на втория пробив, но шампионското в него надделя срещу феноменално играещия от лятото насам Даниил Медведев. Руснакът завърши годината като номер 5 в света и е една от надеждите да се поразбие доминацията на голямото трио в мъжкия тенис догодина. А успехите на Надал значат само едно - той е на едва 1 титла от Шлема от изравняване на рекорда на Федерер и със сигурност до дупка ще гони през следващия сезон тази цел - не просто изравняване, но и еднолично да стане най-великият в историята. Съвсем близо е - но със съперници като Джокович и все още играещият Федерер никога нищо не се знае! Новак Джокович също спечели 2 титли от Шлема – традиционно Australian Open, където той е крал със своите 7 трофея, както и най-драматичният финал в историята на Шлема – петсетовата победа срещу Роджър Федерер на "Уимбълдън", с тайбрек при 12:12 гейма в последната част. В Мелбърн Ноле смаза с 3:0 Надал на финала, което беше първата загуба на финал от Шлема за Рафа, в която той не взема поне сет. Представянето на Ноле беше повече от впечатляващо и в нито един миг от мача той не даде на Рафа дори да си помисли да стори нещо – и то при положение, че Надал стигна до финала без загубен сет и всички говореха в колко добра форма е, как ще се бори да стане единственият човек в Оупън ерата с поне по 2 титли от всеки турнир от Шлема – не само испанецът се оказа много далеч от това на финала, но той беше унижен.

В Лондон, обаче, Джокович беше надигран от Федерер – швейцарецът спечели цели 14 точки повече от сърбина в мача, обаче допусна невероятен срив, когато сервираше за победата в 16 гейм от петия сет. Тогава Федерер заби 2 аса, дръпна с 40:15 и загуби следващите 4 точки, вземайки откровено страхливи решения в гейма и така това се превърна в третата му загуба на турнири от Шлема от Джокович, при която е водил с 40:15 т.е. имал е два поредни мачбола и втората, когато се проваля след аванс от 40:15 на свой сервис. Предишните два пъти загубите бяха на полуфиналната фаза на US Open – 2010 и 2011 година. А за Джокович тази пета титла от "Уимбълдън" вероятно е най-сладката наред с 2012 година и друга петсетова драма, в Мелбърн срещу Рафаел Надал. Макар Федерер да не взе титла от Шлема тази година, той успя да прескочи границата от 100 титли на сингъл и записа два пъти по 10 трофея в Хале и в Базел. И на 38 години швейцарецът продължава да е конкурентоспособен на най-високо ниво, завършвайки под номер 3 в света – т.е. нито един от младите не успя да бъде достатъчно постоянен, за да го измести. А разликата в точките в ранкинга между следващите поколения и Надал и Джокович е още по-смазваща.

Младите обаче показаха, че бъдещето е тяхно – въпросът е колко е далечно то. Показателно е случилото се в Мастърс серията – от 9 турнира само 5 отидоха при „Светата троица” на мъжкия тенис и само в Рим финалът беше между двама от тези трима великани – Надал победи в 3 сета Джокович. Както вече стана ясно, Медведев е голямото име тази година като скок в ранкинга. Той завоюва 2 Мастърс титли – в Синсинати и в Шанхай, победител е и в турнира в София. С високия си ръст има предимството да изпълнява много тежък сервис и това помага да пести сили и да се измъква от тежки ситуации. А за такъв ръст играта му от основна линия и в защита е направо обезкуражаваща за противниците, особено тогава, когато прави минаващи удари от бекхенд по невъзможни къси диагонали. Сега за него обаче предстои най-трудната стъпка, а именно да може да стига напред във важните турнири и когато не е във форма. Защото Надал, Джокович и Федерер правят точно това толкова много години и затова са там, където са.

Същото се отнася и за Доминик Тийм, който разгърна отдавна потенциала си на клей, но все още проспива дълги периоди от сезона на хард, да не говорим за трева. Тази година австриецът финишира като номер 4, но чак през есента показа, че може да вирее и на "твърдо". Финалът на Мастърса на осемте най-добри в Лондон със Стефанос Циципас го демонстрира в пълна мяра, макар Тийм да загуби. Но пък той записа победи над Надал, Джокович и Федерер през тази година и със сигурност всички очакват от него да вземе титлата на "Ролан Гарос" рано или късно.

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

Циципас и Александър Зверев също са натоварени с големи очаквания – гръкът, както и Тийм, победи Надал, Джокович и Федерер през тази година, като победата над Рафа беше на червено, а тази над Федерер – на осминафинала на Australian Open. Стефанос обаче също има проблем с тази постоянна стабилност, която трябва, за да предизвикаш най-добрите в ранглистата и да заплашиш мястото им там. Но има и времето пред себе си, за да разработи този най-важен елемент от величието – да печелиш дори тогава, когато не играеш добре!

Друга голяма новина тази година е завръщането след контузия и операция на Анди Мъри. Шотландецът успя да спечели турнира във Виена в края на годината, при това след обрат над Стан Вавринка, като лека-полека увеличава оборотите и всички стискат палци тялото му да издържи – поне засега нещата изглеждат обещаващо!

От най-младите безспорно голямото име е Яник Синер. Той е на 78-мо място в света, но е едва на 18 години, а на Мастърса за младежите в Милано по впечатляващ начин взе трофея – с вдъховена игра, срещу която никой нямаше отговор. Синер блесна с играта си от сервис, с поразяващия форхенд и много стабилния бекхенд с две ръце, с който много напомня на играта на великия Марат Сафин. Италианецът записа победи над играчи като Стив Джонсън и Гаел Монфис през годината, а явно пред него е само небето – защото самочувствие и психическа устойчивост определено показа още в ранна възраст.

Картината при жените

И докато при мъжете все още говорим кога младите ще станат водещите, то при дамите изглежда този преход е завършен. Макар Серина Уилямс – олицетворението на женския тенис в последните 20 години, все още да е на сцената и да стига до финали на турнирите от Шлема – през тази година тя игра в последния мач на "Уимбълдън" и US Open, то и в двата случая беше победена изключително категорично – от Симона Халеп и Бианка Андреску. Всъщност именно Андреску е може би най-впечатляващото младо явление при дамите – канадката е само на 19 години, но на Откритото първенство на САЩ изглеждаше недосегаема и играеше с такова въображение, че всички ѝ се поклониха. Имаше дори сравнения, че прилича на женски вариант на Федерер. Засега пред нея проблемите са физически – тя страда от контузии и ако това продължава така занапред, може да се окаже сериозна пречка пред една блестяща кариера.

Със сигурност догодина един от големите въпроси при дамите ще е какво ще стане с Наоми Осака. След като триумфира в Мелбърн, тя буквално изчезна от корта и записа редица неочаквани загуби, като също имаше проблеми с физическото си състояние, но по-скоро големият въпрос е за психическата ѝ нагласа. Осака е твърде млада, за да бъде погребана само заради бръмбари в главата, но няма да е първият спортист, с който се е случвало така – 2020 година ще е време за отговор от нейна страна, като поне досега тя е показала, че има достатъчно хъс да се справи!