Гибона посяга към последната сламка

Победата над Сърбия във втората контрола в "Арена Армеец" даде надежда на волейболните фенове у нас. В навечерието на европейското първенство мъжкият ни национален отбор изглежда някак съживен. Въпреки контузиите и въпреки липсата на отличаващи се състезатели от световно ниво.

Шампионатът на Стария континент се явява и последният спасителен пояс за треньора Пламен Константинов. Някогашният звезден посрещач като че ли е загубил част от харизмата си, с която дърпаше отбора, докато бе негов капитан.

Това ясно се видя и след финала във втора група на Световната лига, в който загубихме от Франция във Варна. Тогава Гибона смирено призна, че "петлите" са по-добри от нас. Нещо, което 17 години не бе изричал с фланелката с номер 17 на гърба си. Той обаче си дава ясна сметка за това, което се случва на полето. Някак не е реално най-добрият ти състезател да бъде на 38 години и дори на тази възраст да носи отбора. Защото 20-те точки, които Владимир Николов напука в полето на Сърбия в събота вечер, са не само красноречиви, но и показателни за състоянието на поколението, което идва след ветерана.

Така това европейско първенство се превръща в Рубикон, както за отбора, така и за треньора Константинов. При провал е много малко вероятно Гибона да изведе националите в континенталната олимпийска квалификация в Берлин през януари. Провалите в последните години вече дойдоха в повече както на фенове, така и на ръководството на федерацията. А за това доколко са адекватни решенията на шефовете на волейбола у нас, говори фактът, че най-добрият ни волейболист Матей Казийски не иска вече и да чуе за националния отбор.

Медал в София обаче ще гарантира спокойна работа на Константинов и увереност на националите, че имат сили да се класират за трети пореден път на олимпийски игри.