Срязана артерия - 111 шева, счупен врат - "железа" в череп и тяло: Но най-големият късметлия от олимпийски игри (ВИДЕО)

Стивън Брадбъри - трудно можете да споменете това име в Австралия и да не предизвикате нечий интерес. А ако кажете на някого: "Днес съм истински Брадбъри" или "Надявам се да извадя Брадбъри днес" - далеч няма да ви гледат с недоумение и недоверие относно психическото ви състояние. Просто защото Брадбъри е станало нарицателно за "късмет" или "неочаквана победа". А как това може да се случи на състезател, който без малко не кърви до смърт след прерязана артерия на бедрото по време на състезание? На състезател, който разбива главата си и чупи своя врат, заради което впоследствие ще има метални пластини в черепа, гърба и гърдите?

Исторически медали за Австралия на зимни олимпийски игри и на световни първенства

Стивън Брадбъри е бивш австралийски спортист, състезател по шорттрек. Роден е през 1973 година и е първият, донесъл олимпийско злато от зимни игри на своята държава (2002 година), а освен това е замесен и в първите изобщо медали за страната от зимни олимпиади (отборно - бронзови през 1994 година).

Брадбъри е участвал на четири олимпиади. Първият път е през 1992 година, когато е част от квартета на Австралия, който едва година по-рано е станал световен шампион на 5000 метра (за първи път Австралия става световен шампион в зимен спорт). Въпреки това на Олимпийските игри в Албервил (Франция) през 1992 година световните шампиони разочароват и отпадат още на полуфиналите. Много важно уточнение е, че тогава Брадбъри няма как да помогне на своя отбор, защото е оставен за резерва и не се появява в действие, а освен това не е избран и за никое индивидуално състезание.

Идва ред на Олимпиадата през 1994 година в Лилехамер (Норвегия). Без да навлизаме в подробности за отборното състезание - Брадбъри е част от тима, спечелил първи олимпийски медали от зимни игри за Австралия (бронзови). Само месеци след един от най-щастливите моменти в живота и кариерата му следва първият сериозен инцидент.

Брадбъри е близо до смъртта след загуба на огромно количество кръв

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

По време на Световното първенство в Монреал през 1994 година острието на друг състезател минава през бедрото на десния крак на Брадбъри след сблъсък. Срязана е артерия, а порезната рана е голяма и Брадбъри губи плашещо огромно количество кръв. Сърдечният му ритъм към края на състезанието е около 200 и това значи, че кръвта се изпомпва много бързо.

Всичките му четири глави на квадрицепса са срязани (четириглавите бедрени мускули), а самият Брадбъри е вярвал, че ако загуби съзнание, то той ще си отиде от този свят. В крайна сметка има нужда от 111 шева, а в продължение на три седмици не се е движил. Неговият крак има нужда от 18 месеца, преди да е обратно към най-доброто си състояние.

На Зимните олимпийски игри през 1998 година в Япония представянето на Брадбъри е повече от неуспешно, но най-лошото тепърва предстои. Две години след тях - през септември 2000 година, Стивън чупи своя врат по време на инцидент на тренировки. Друг състезател пада пред него и Брадбъри опитва да го прескочи, но вместо това се приземява по много лош начин и отвъд загражденията.

"Желязо" в черепа, гърба и гърдите на Брадбъри

Австралиецът получава фрактура на прешлени C4 и C5, прекарва месец и половина със скоба около врата, необходими са четири метални пластини в черепа му, както и винтове и плочи, закрепени с болтове в гърба и гърдите му. Разбира се, докторите му казват, че няма как да се завърне на леда отново, но той мечтае и е устремен към това да участва на още едни олимпийски игри, тъй като иска реванш за неуспешните индивидуални състезания през 1994 и 1998, когато сблъсъци го лишават от нещо повече. Въпреки това той е наясно, че вече е "невъзможно" за него да се бори за медалите.

След тежки тренировки и големи мъки идва време за Зимните олимпийски игри през 2002 година в Солт Лейк (САЩ). Той печели серията си убедително, но още на четвъртфиналите е изправен пред първо наглед непосилно предизвикателство. Попада в същата група заедно с големия фаворит от домакините Аполо Антон Оно и със световния шампион Марк Ганьон от Канада. Сама първите двама от всяко състезание ще продължат напред към полуфиналите.

Брадбъри завършва трети и изглежда сякаш това е краят - елиминиран е, отпада. Тогава обаче Ганьон е дисквалифициран заради това, че умишлено е възпрепятствал друг състезател, като това позволява на австралиеца все пак да се класира за полуфиналите.

Брадбъри се консултира с националния треньор Ан Джан и двамата избират нова тактика от полуфиналите. Те са наясно, че Стивън не може да се мери по скорост с останалите и стратегията е просто да стои зад тях, но да не позволява да се отдалечават твърде много. Надеждите му се свеждали до това да се надява на сблъсък между поне двама от останалите състезатели, след който и да ги изпревари.

Така на полуфиналите защитаващият олимпийската си титла Ким Донг-сунг от Южна Корея, Ли Дзядзун от Китай (двукратен медалист от олимпиади) и Матю Търкот от Канада се сблъскват и позволяват иначе сигурният последен Брадбъри да финишира първи. А на финала става нещо още по-невероятно.

Брадбъри - олицетворение на късмета, но и нещо повече

Австралиецът изостава сериозно и се вижда, че няма да има сили за медалите. На последната обиколка, на последния ъгъл преди финала - съперниците му се сблъскват и падат, а той изостава толкова много от тях (на 15 метра от тях при оставащи 50 метра до финала), че има време спокойно да ги заобиколи и да финишира. След малко закъснение съдиите узаконяват златния му олимпийски медал.

След състезанието Брадбъри откровено признава, че е знаел, че няма смисъл да се съревновава директно с всички останали, защото така или иначе е щял да завърши последен и е трябвало да се надява на нещо необикновено. Заради това той очаквало това нещо, бил готов за него и в крайна сметка се възползвал максимално. Австралиецът бил наясно с качествата на всеки от опонентите си във финала и отлично осъзнавал, че всеки от тях ще се бори за златото, което значи много рискове и възможности за сблъсъци.

Това развитие превърнало Брадбъри в нещо като национален герой, както и като символ и пример, че никога аутсайдерите не трябва да се предават. Той е определян като костенурка зад четири заека, но в крайна сметка побеждава. Името му дори намира място в разговорния австралийски език и означава неочакван успех и късмет. През 2016 година попада в официалния национален речник като фраза, заедно с още над 6000 нови думи и фрази.

След Олимпиадата през 2002 година Брадбъри прекратява своята професионална кариера. Името му се превръща в олицетворение на късмета, но всички са наясно, че тук има нещо по-голямо, нещо повече. Нещо, което задължава късмета да дойде само и единствено при теб!