Да си истински софиянец и да не ти пука, че си в града през лятото

Каквото и да си говорим, софиянците всяка година намаляват за сметка на представителите на другите населени места, дошли в столицата. Това, че много от новопоявилите се успяват да се адаптират бързо и да свикнат с динамиката, предизвикателствата и артистичния хаос, съвсем не означава, че могат да се нарекат истински софиянци, но и никой няма намерение да прави кофти класификации и разделения. София е голяма и винаги гостоприемна.

Добре е обаче, да сме наясно с някои от характеристиките на този изчезващ вид.

Не парадират с финансовия си стасус 

Нека си кажем направо. Поведението в стил „ Ти знаеш ли кой е баща ми”? или „Аз с бедняци не говоря”, не е характерно за софиянците, а по-скоро за представителите на провинцията идващи тук като студенти с голямото самочувствие и парите на мама и тати от семейния бизнес. Средностатистическият софиянец, (умишлено изключвам разните феймъси, връзкари и фолк персонажи) няма потребност да се доказва на някого и да се бие в гърдите колко печели на месец, от какво семейство идва, колко струват очилата му и тн. Неправилно е и схващането, че всички столични гъзари пият кафета на "Витоша". Тази територия отдавна е окупирана от new age софиянците. Другите просто могат да живеят и без да са постоянно център на внимание.

Не са надувки 

Доста е грешно схващането, че всички софиняци са някакви изключително дразнещи превземки, които вирят нос за щяло и нещяло и щателно проучват произхода на събедедника си, защото са създали в собствените си очи някакво измислено класово разделение. Разбира се, има и такива персони, но те грижливо са разпръснати из цяла България. Софиянецът е човек като всички останали и не смята за належащо да парадира 24/7 с това къде е роден, защото си има други, далеч по-смислени занимания.

Интересен ли ви беше този материал? Ако да – последвайте ни във Viber за още пикантни новини около спорта!

Широко скроени и толерантни са 

Масово представителите на столицата са широко скроени, отворени за нови идеи, преживявани и тенденци. Тъй като София е разнообразен, колоритен и вечно развиващ се град, те идеално пасват на неговата енергия и винаги успяват да се приспособят към промените настъпващи в него без да се вайкат излишното за отминалите дни и без да циклят на едно място, само защото вече са свикнали с нещо. Провеждането на протести, паради и други мероприятия, пък е очевиден признак на толерантност и разбиране към различни възгледи, начини на живот и сексуални ориентации.

Вечни ценители на изкуството и културата 

Да кажем, че само в София има поле за изява на изкуството и само там културата е на ниво, ще е доста нечестно и грешно, но именно този град може да бъде мигновено определен като арт пространство. Софиянците притежават изключителна култура и ценят всякакви форми на изкуство, тъй като от малки са закърмени с него.

Макар, че не са имали възможността да прекарват вълшени и безгрижни лета на село при бабите и дядовците (просто защото те нямат такова), София им е предоставила не по-малко начини за забавление, развитие и духовно обогатяване.

Ходенето на куклени театри, кръжоците по изкуства, уроците по пиано и четенето на книги в библиотеките са били нещо обичайно за почти всяко хлапе. И тук не става въпрос за някава проява на псевдо аристокрация, а за нормален, културен начин на живот, който изгражда навиците, мисленето и начина на живот на по-късен етап.

Могат да се забавляват целогодишно в родния си град 

Дори да звучи малко клиширано, масово софиянците не смятат за толкова трагично оставането на работа през лятото и винаги намират време и средства за едно незабравимо, градско забавление. Всъщност, те са невероятно идейни и комбинативни и ако не могат да идат на мечтаната ваканция, сами си я създават. Пикник в парка, градинско парти, готини ивенти, басейни, концерти или просто безгрижна нощна разходка из красивите централни улички- това са само част от спистъка с нещата, които софиянците могат да правят през лятото и да си изкарат страхотно дори без емблематичния плаж и стоте селфита по бански.

Автор: Линда Николова