Симона Димитрова пред Sportline.bg: Спортът ме научи да бъда човек

Симона Димитрова е от момичетата, които няма как да не ви впечатлят и очароват. Не говорим само с красота, защото настоящата "Мис Национален отбор по баскетбол" притежава още други страхотни качества. Тя има голямо сърце, амбициозна е, притежава борбен дух, обожава предизвикателствата и се радва на живота. Не случайно нейният девиз е: "Обичайте това, което правите и правете това, което обичате". 23-годишната красавица е бивша професионална състезателка по лека атлетика, която в момента е горда притежателка на зала за фитнес. По време на нашия разговор не спира да се усмихва, да бъде скромна и да дава без капка колебания точни и ясни отговори. Симона Димитрова говори пред Sportline.bg за ситуацията в българския спорт, конкурса „Мис национален отбор” и за мечтите си.

- Разбрах, че наскоро беше в Дубай. Как реши точно там да отидеш на почивка и с какво те впечатли това екзотично място?

- Да, така беше. Дубай е едно друго място, друг свят. В момента, в който кацнах на летището, имах чувството, че съм в бъдещето. Не знам дали ние сме много назад, или просто те са много напреднали, но всичко е страшно различно и мащабно. Това беше една моя мечта. Девет дни изкарах там, опитах всичко, забавлявах се максимално, презаредих се! Върнах се в страхотно настроение и отпочинала. Няма по-хубаво нещо от това да пътуваш! Срещнах хора от цял свят, хора с различна култура и начин на живот. Страхотно е, пожелавам на всеки да отиде там.

- Ти си много жизнено момиче, авантюристка и обичаща предизвикателствата. Колко големи са мечтите ти и докъде те се простират?

Интересен ли ви беше този материал? Ако да – последвайте ни във Viber за още пикантни новини около спорта!

- Обичам екстремните неща и истинските преживявания. През уикенда бях на спортен лагер на Белмекен. Благодаря на Станислав Илиев - Финдо, който организира събитието. Събра на едно място само уникални хора, създаде нови приятелства и се върнахме с толкова много емоции и преживявания. Спортът ни сплотява , сега го осъзнах за пореден път. Колкото до мечтите ми, мога да кажа, че тази година за мен беше една от най-хубавите Сбъднах някои от мечтите си. Имам и глобални мечти, които ги преследвам, но постоянно си поставям по-мънички мечти и ги сбъдвам малко по-малко. Искам да обиколя света и да видя всички прекрасни места на планетата. Искам и да направя нещо за някого. Да помагам на хората, да оставя някаква следа след себе си. Може да звучи дори налудничаво , но постоянно си го мисля и наистина искам някой ден да има хора, които ще ми кажат едно искрено „Благодаря” .

- Какво те мотивира да участваш в конкурса "Мис Национален отбор"?

- Конкурсът „Мис Национален отбор” беше поредното предизвикателство за мен. В началото не съм мислела за победа. Исках да се запозная с нови хора и да имам нови спомени и преживявания. Беше наистина много хубаво, много спомени ми останаха от този конкурс, както и истински приятели. Благодаря на Рара Авис и на Маги Вълчанова за тази инициатива и идея и затова, че събраха толкова момичета и създадоха нови приятелства.

- Защо избра да станеш точно "Мис Национален отбор по баскетбол", а не например "Мис Национален отбор по футбол"?

- Ние нямахме право да избираме коя за кой спорт да участва на конкурса. Имаше си жури, което ни разпредели, и то по най-добрия начин. Всяка една от нас спечели тази титла, която най-много искаше (смее се).

- По време на конкурса, който бе излъчван и по телевизията, имаше доста забавни, но и шокиращи моменти. Например някои от момичетата не знаеха химна на България...

- Не мога да съдя хората кой и защо не знае химна, не е моя работа. Но поне като не знаят елементарни неща, не мисля , че трябва да се показват и излагат. Това е национален конкурс, не може да се явиш на кастинг и да не знаеш химна на България. Да не знаеш българските легенди в спорта...

- Според теб на какво се дължи това голямо невежество сред повечето млади хора?

- Вече има прекалено много изкушения за младите хора. Едно време всичко е било доста по-истинско и хората са били по-дисциплинирани.

- Какво ти е мнението за българския спорт?

- Голям проблем е, че нямаме спортни бази. Нямаме необходимите условия за един професионален спортист. Държавата ни отказва от всичко, младите нямат мотивация и средства.

- Знам, че много се интересуваш от спорт. Какво е мнението ти за скандала между бившия селекционер на България по футбол Любослав Пенев и Изпълкома на БФС?

- Не искам да коментира футбола, нека Радост (б.р. „Мис Национален отбор по футбол") каже какво мисли (смее се) .

- Тогава да говорим за баскетбол. В момента и този спорт се намира в голяма криза...

- Баскетболът наистина е в криза. Много е тъжно, че се стигна до решение да няма национален отбор през 2015 година. Надявам се наистина нещата да се променят. Не искам да се бъркам в тези неща, има хора, които трябва да се погрижат и да променят ситуацията.

- Как реши да започнеш да тренираш лека атлетика и защо след това спря да практикуваш този спорт?

- Започнах да тренирам лека атлетика в шести клас. Преди това винаги съм гледала този спорт по телевизията. В училище госпожата по физическо възпитание винаги ме е насочвала към леката атлетика, а и надбягвах всички момчета от класа ми (смее се). Веднъж съвсем случайно, след тренировка по хандбал (пак се смее) отидох до стадиона и там видях деца, които тренираха лека атлетика. Запознах се с треньора и започнах веднага занимания. Това за мен е най-добрият спорт, а този период бяха най-хубавите ми години. Никога няма да съжалявам, че всички на моята възраст се забавляваха а аз все бях на тренировка. Спортът толкова те дисциплинира, учи те на принципи и честност, ставаш истински човек. Когато влязох в НСА стана малко по-трудно. Вече исках да си изкарвам парички, започнах и работа и трите неща не се получаваха пълноценно. За да станеш голям спортист, трябва да се отдадеш изцяло. Тренирах, учех и работех една година, след което страшно нелепо се контузих и оперираха коляното ми. И приех тази случка като съдбовна, реших, че е някакъв знак и че явно трябва да се откажа вече. Беше ми много тежко и тъжно. И до днес ми е мъчно, но прецених, че трябва вече да съм независима и да се развивам в нещо друго. Всъщност дълго време не знаех какво да правя, но последната година всичко ми се нареди в живота (смее се).

- На какво те научи спортът?

- Спортът ме научи да бъда човек. Това е най-ценното нещо. Научи ме на дисциплина, научи ме да помагам на хората, да оценявам съвсем малките неща. Защото за някои хора глътка вода не означава нищо, но когато тази глътка е след най-тежката ти тренировка – това е всичко и тогава осъзнаваш колко е важна. Всички емоционални проблеми изчезват след тежка тренировка. Спортът ми помага всеки ден и ще продължава да ми помага цял живот.

- Защо според теб голяма част от младите хора в България не спортуват? Голям проблем е наднорменото тегло сред подрастващите...

- Това е най-болната ми тема. Толкова ме е яд, че голям процент от децата са с наднормено тегло. Тъжно е! Но според мен образователната ни система е объркана. Децата са се превърнали в роботи. По цял ден са на училище , прибират се и продължават да учат, нямат време. Аз нямам деца, но имам много приятели с деца и имам много наблюдения и наистина децата са изморени... Нямат детство. Храната ни също е фактор. В училище се продават само боклуци, хората са толкова изморени, нямат време за себе си, гледат да направят нещо за хапване възможно най-бързо и лесно... Фактор е и това, че специалистите, качествените треньори и педагози бягат в чужбина. Тук са недооценени и получават ниски заплати.

- Много обичаш да помагаш на хората. Разкажи повече за благотворителната дейност, която правиш.

- Със спечелването на титлата започнах да мисля какво да направя, за каква кауза да се хвана и да я развивам. Разбрах за един отбор по баскетбол в инвалидни колички. Веднага усетих, че трябва да подкрепя тези хора и да им покажа, че някой се е сетил за тях и иска да им помогне. Това , което правят е уникално. Толкова хора има, които са в перфектно здраве и не тренират, защото ги мързи. А тези хора тренират въпреки всичко, което им се е случило и го правят в ужасни условия. Когато влязох в залата им, се ужасих. Температурата беше под нулата. Тези хора се нуждаят поне от топла зала и приятни условия и се радвам, че сега мога да го кажа пред толкова хора. Аз, с помощта на Маги Вълчанова и фирмата за спортна екипировка JOMA, им дарихме екипи. Страшно много се зарадваха, никой не се беше сетил да направи нещо за тях.

- Имам информация, че съвсем скоро шестте чаровни носителки на короната "Мис национален отбор" ще си спретнете женско парти. Вярно ли е?

- (Избухва в смях). Не знам откъде е дошла тази информация за женско парти (пак се смее). Не сме уговаряли нищо конкретно, но наистина сме го обсъждали. Надявам се да успеем да се съберем , със сигурност ще си изкараме страхотно.

- Къде ще прекараш Коледа и Нова година?

- На Коледа ще съм вкъщи със семейството си, както е редно. А за Нова Година, честно казано още нямам планове. Предпочитам да съм с приятели и в домашна обстановка. Ще изпратя тази година с едно голямо „Благодаря” и очаквам следващата с нетърпение.