Дринк тийм: Единадесетте приятели на чашката

Прието е, че спортистът е пример за здравословен начин на живот. Различните диети и режими, които спазват най-големите звезди, увличат милиони хора по света да поемат по стъпките им. Историята обаче нямаше да е толкова колоритна, ако не познаваше и любители на чашката. Дали това е пречело или е помагало на способностите им, можем само да гадаем. В тази статия представяме "Дринк тийм", който ако можеше да излезе на терена, щеше да е страшно.

Ринат Дасаев

Един от най-емблематичните вратари на 80-те години има едно хоби в свободното си време: водката. "Мисля че след мача е нужно да си кръкнеш. Иначе няма да заспиш. Лежиш цяла нощ, въртиш се, започваш да пушиш. Защо са ти такива мъчения? А като глътнеш една биричка здравият сън ти е гарантиран", разсъждава легендата на съветския футбол. Това обаче не го спира да запише 91 мача за СССР и 335 за Спартак Москва. През 1988 г. дори печели наградата за най-добър вратар в света. Все пак в интервю от 2014 г. той заявява, че се е пенсионирал от чашката и не пие от около 2002 г.

Тони Адамс

Интересен ли ви беше този материал? Ако да – последвайте ни във Viber за още пикантни новини около спорта!

Легендата на Арсенал е истински лидер на така наречената "пияна защита" на "артилеристите" през 90-те години. "През 80-те години в английския футбол отборното поркане беше нещо свещено, също както и отборната молитва в църквата. Ако не се бях присъединил, щях да съм аутсайдер. Затова участвах. Но не искам това да звучи като алиби. Порках си с удоволствие", спомня си Адамс. Най-нормалното нещо в този период е да угаси махмурлука с бира рано сутрин, а на терена не се излиза на по-малко от 2-3 питиета. Признава, че в тези случаи вижда съперниците си двойни и тройни и въобще не контролира краката си. Спира с пиенето чак на 30 години, няколко седмици преди Арсен Венгер да дойде начело на Арсенал.

Юсеф Рабех

"Мароканския Бекенбауер" завинаги остана в българския футболен фолклор като синоним на алкохолик. Централният защитник се прочу с изявите си след обилно количесто пиене. В рамките на една година заедно с Рашид Тиберканин удрят колата на таксиметров шофьор, в резултат на което им налитат на бой, след това бранителят катастрофира в Студентски град и получава условна присъда. Въпреки това той продължава да кара пиян, като при третата си проява е спипан с над 2 промила алкохол в кръвта. Може би поради тази причина кариерата му не потръгна и той напусна Анжи Махачкала още преди да е дебютирал за тима, а след това се върна в родината си.

Трифон Иванов

"В българската съблекалня на Световното в САЩ се пиеше и пушеше тежко, но най-лошо беше положението при Трифон Иванов", припомня блогът Lord of the Drinks. Една от култовите случки в кариерата на Туньо пък се разиграва в швейцарския Ксамакс, когато навръх рождения си ден той донася пиене, за да почерпи съотборниците си в съблекалнята веднага след мач. Треньорът естествено не може да повярва на очите си, а за чужденците железният защитник става синоним за "разбойник от Балканите, който не се подчинява на нищо". За голямо съжаление цигарите, алкохолът и наднорменото тегло поялияват сериозно на здравето на Трифон и той си отиде от този свят едва на 50 години.

Роман Широков

Полузащитникът подава надежди още като юноша в ЦСКА Москва. Той обачезапочва да провежда повече време в баровете, отколкото на терена и така се оказва никому ненужен. Проправя си път през аматьорския футбол и периодично получава шанс на по-високо ниво. Никой обаче не търпи изпълненията му дълго и за 7 години той сменя 6 отбора. Взима се в ръце чак в Химки през 2007 г. и наистина показва класа - преминава в шампиона на Русия Зенит и изиграва 56 мача за националния отбор на Русия. Дори известно време е капитан на "Сборная", а приключва кариерата си достойно в клуба, откъдето тя започна - ЦСКА. За алкохолните изпълнения на Широков аудиторията си спомни миналата година, когато през август той наби съдия по време на мач на любителски отбори.

Пол Гаскойн

Известни откъси от мемоарите на Газа говорят най-добре за неговото пиянство. "Една вечер преди мач с Тотнъм се напих яко. Пих уиски, бърбан, шампанско... Пих до сутринта, много ми беше лошо. Станах и отидох на стадиона. В съблекалнята преди мача пих бира, защото усетих че изтрезнявам. Излязох на терена, вкарах 2 гола и ме избраха за най-добър в мача.“ “Един път пък като играех за Рейнджърс, правех много слабо първо полувреме. На почивката тренерът ме пита: ”Пол, пил ли си?“ Казах: ”Не, не съм тренер, честно!“ А той ми отговори: ”Глупако, бързо пий нещо, играеш ужасно!“ Изгълтах 2 коняка, излязох второто полувреме и вкарах 2 гола и пак ме избраха за най-добър в мача.” В комбинация с наркотици, хазарт и стриктно неспазване на режима Златното мочме на английския футбол така и не игра в някой гранд, с който да се бори за най-големите трофеи.

Джордж Бест

Определян за по-добър от Пеле и Марадона, Бест извежда Манчестър Юнайтед до триумф в КЕШ през 1968 г. и получава Златната топка през същата година. Северноирландецът има репутацията на рокендрол звезда, тъй като не може без да си пийне и да ходи по жени. "През 1969 г. спрях пиенето и жените. Това бяха най-скучните 20 минути в живота ми", признава Бест. "Похарчих много пари за коли, жени и алкохол. Останалото похарчих за глупости", смята той. Поради тази причина и кариерата му на най-високо ниво приключва на 27-годишна възраст. Впоследствие Бест обикаля света, като играе на 5 континента, но никога не успява да се завърне напълно. Постоянно пропуска тренировки, а докато играе в САЩ дори обира непозната жена, за да има дребни и да пийне в най-близкия бар.

Гаринча

Радостта на народа израства в бедно семейсто с баща алкохолик. Порокът се прехвърля и върху легендарния футболист на Ботафого, който въпреки че покорява световния футболен връх два пъти и впечатлява с магията си, не оставя чашката. "Врабчето" има два провалени брака, а случайните връзки го правят баща на общо 14 деца. Често кара пиян, а състоянието му толкова се влошава, че той си отива от алкохола. Гаринча умира на едва 49-годишна възраст от цироза, а очите на всеки бразилски футболен фен се насълзяват, когато бива запитан за кариерата на Гаринча. Пеле може да е Краля, но Гаринча е печалният образ, който изниква в съзнанието на милиони бразилци.

Диего Марадона

За пиянството на Дон Диего даваме думата отново на Гаскойн. "Веднъж с Лацио играхме приятелски мач срещу Севиля, където тогава беше Диего Марадона. Излъгах петима от техните и вкарах страхотен гол. Отидох при Марадона и му казах: "Диего, много съм пиян!" Каква беше изненадата ми, когато той отвърна: "Пол, и аз се наджасках едно хубаво преди мача". Смърдеше на бъчва", си спомня англичанинът. Дори в последните си години легендарният аржентинец не се отказва от чашката и лекува депресията си, като смесва алкохола с лекарства. Според други източници асистент на Марадона му е давал марихуана и алкохол, за да го приспива. Геният така и не успя да се пребори нито с дрогата, нито с пиенето дори в период, в който надебеля до 128 кг при ръст от 165 см.

Олександър Алиев

"Всички спортисти са пили, пият и ще пият", отсича кратко украинецът, запитан дали алкохолът е попречил на футболната му кариера. Полузащитникът стряска всички вратари в Украйна и Русия по времето, в което играе за Динамо Киев и Локомотив Москва, а неговите голове от преки свободни удари са образцови. Обикалянето на баровете обаче вероятно е по-голяма мотивация за крилото и още ненавършил 30 години той се оказва абсолютно ненужен на професионално ниво. "Отрезвителното" даване под наем в Днипро и краткият престой в Анжи Махачкала не помагат за решаване на проблема.

Артьом Милевски

Най-добър приятел на Алиев и негов неизменен партньор в обикалянето на кръчмите е Артьом Милевски. Двамата са ужас за всеки треньор на Динамо Киев, дръзнал да ги усмири. Милевски не цепи басма никому, а дори когато легендарният Олег Блохин поема Динамо, Артьом демонстративно се появява на срещата с треньора по халат. Други негови култови изцепки са разбитото Ферари по време на престоя му в Газиантепспор и изгонване от хърватския РНК Сплит след шофиране в нетрезво състояние с 2 промила алкохол в кръвта. Хърватските фенове дори му дават прякора "Миля уискито", заради подвизите му в местните дискотеки. След като през тази година Артьом приключи с футбола, купонът продължава в неговия Ютуб канал, където заедно с Алиев правят различни предизвикателства. Нападателят е и собственик на бирария в Киев.