Майкъл Джордан трогна с вдъхновяваща реч за Коби Брайънт (ВИДЕО)

Легендарният баскетболист Майкъл Джордан изнесе изключително емоционална реч по време на церемонията в зала „Стейпълс център“, на която хиляди се сбогуваха с Коби Брайънт. Джордан не успя да сдържи сълзите си по време на речта си и си спомни за случки с участието на Коби, който е бил като негов по-малък брат.

"Бих казал добро утро, но е следобед. Благодарен съм на Ванеса и семейство Брайънт за възможността да говорят днес. Благодарен съм, че съм тук, за да почета Джиджи и да отбележим подаръците, които Коби ни даде на всички - това, което постигна като баскетболист, като бизнесмен, като разказвач на истории и като баща. В баскетбола, в живота и като родител - Коби не остави нищо скрито", започна речта си легендарният баскетболист.

"Може би ще изненадам много хора, но с Коби бяхме много близки приятели. Той беше мой много скъп приятел, дори повече - беше като мой малък брат. Всички искаха да ни сравняват и да се говори за това кой е по-добър. А аз исках просто да говоря за него. Той ми се обаждаше, пишеше ми, в 11:30, в 2:30, в 3 часа сутринта, говорейки за ходове на игрището, за работата с краката и понякога за триъгълника. В началото това беше изнервящо. Но след това се превърна в страст. Това дете имаше страст, каквато никога няма да усетиш. Невероятна страст. Ако обичаш нещо, ако имаш силна страст към нещо, ще отидеш до крайност, за да се опиташ да достигнеш до него и да го получиш".

"Това, което за мен означаваше Коби Брайънт, е вдъхновението, че някой наистина се интересува от начина, по който аз играя играта или начина, по който той иска да играе. Искаше да бъде най-добрият баскетболист, който може да бъде. А аз, откакто го познавах, исках да бъда най-добрият голям брат, който мога да бъде", продължи той и разказа за някои случки с Коби.

"Спомням си, че може би преди няколко месеца ми изпрати съобщение: „Опитвам се да науча дъщеря си на някои движения. Не знам какво съм мислил и какво съм отработвал като движения, когато навлизах в баскетбола. Но ти какво мислиш? Кога смяташ, че си започнал да работиш истински върху уменията си?". Аз го попитах на каква възраст. Той отговори "12". Казах му: "На 12 се опитвах да играя бейзбол". Той отговори: "Припадам от смях". И това в 2 часа сутринта".

"Когато Коби Брайънт умря, парче от мен умря. И като гледам тази зала и по целия свят разбирам, че парче от вас умря, иначе нямаше да сте тук. Това са спомените, с които трябва да живеем и да се учим. Обещавам ви от този ден нататък - ще живея със спомените, че имам малък брат и се опитах да му помогна по всякакъв начин, по който мога".

Интересен ли ви беше този материал? Ако да – последвайте ни във Viber за още пикантни новини около спорта!