В бг футбола договорите се правят върху тоалетна хартия

Българският манталитет е познат – винаги сме се сравнявали със Западна Европа и най-вече с големите. Така е във футбола, така е и в много други отношения. Иска ни се, но не ни стиска или по-точно не знаем как.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО ВСЪЩНОСТ 3:0 Е КЛАСИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ?

Футболът е бизнес и като такъв той генерира милиони, дори милиарди евро. Основните приходи на клубовете са от телевизионни права, трансфери, спонсори, продажба на билети и артикули.

КЪМ ВСИЧКИ БГ ОТБОРИ: МОЛЕТЕ СЕ ЛУДОГОРЕЦ ДА МАЧКА В ЕВРОТУРНИРИТЕ!

Горчивата истина е, че у нас по тези показатели отборите ни генерират нещичко от излъчването на мачовете и от някой друг спонсорски договор.

За продажбата на артикули и билети темата е дълга и за нея вина носят и самите привърженици, които хем искат качествен продукт, хем не желаят да инвестират в любимия си клуб.

Интересен ли ви беше този материал? Ако да – последвайте ни във Viber за още пикантни новини около спорта!

ЙОРДАНЕСКУ Е НА ДУЗПАТА

Трансферите – това е един от сериозните проблеми на родния футбол. Тема, която се дъвче през годините и която вълнува всеки запалянко. Защо не продаваме на Запад, защо големите клубове не пазаруват от България, защо все по-малко наши футболисти играят в големите първенства на Европа?

Причините не са една и две, виновниците – също. В действителност най-големият грях носят така наречените ръководители – президенти, всякакви видове директори и не на последно място треньори.

Именно те накараха играчите да се възприемат като еднодневки, превръщайки в порочна практиката да се гонят футболисти по средата на сезона. Да се прекратяват току-що подписани договори, да се освобождават нови попълнения. И като се сравняваме с големите, кой отбор от водещите първенства освобождава играчи в разгара на шампионата без причина?

А у нас това е всекидневие. Родните футболисти не само играят мач за мач, но и тренират ден за ден. Бъдещето е неясно, защото дори утрешният ден не е им е обещан – ще имат ли действащ договор, ще имат ли отбор? Подписват за по 2-3 години, но се кръстят и молят да останат поне до края на полусезона и да не бъдат изгонени като… кучета. Съжаляваме за израза, но фактите са такива.

Излиза, че те нямат право да не са във форма, сякаш нивото в Първа лига е толкова високо, че не може някой току-така да си позволява лукса да се отпуска. А в действителността ни примерите за изгонени след слаб мач не са един или два.

Истината е такава, че контрактите в Първа и Втора лига са фиктивни и никой не ги зачита. Договорът? Той просто няма юридическа сила. Изключение правят тези на някои по-умни чужденци, но те са защитавани от ФИФА и това кара родните ръководители да се отнасят по-внимателно с тях.

Преди време един наш треньор заяви в прав текст по време на сезона: „Няма да гоним никого, докато не привлечем нови.“

По-тъжното е, че това е единственото гласно признание на въпросната порочна практика. Тази идея се е загнездила в съзнанието на всеки треньор и директор от отборите ни.

Примерите за това само през настоящата кампания са цели 10 за първите 5 кръга.

Само за протокола – „Левски” се раздели с Венцислав Христов, на „Армията“ скъсаха договорите на Самир Аясс, Йордан Йорданов, Петър Витанов и Станилав Маламов. От съблекалнята на „Верея“ шкафчето си изпразни Александър Якимов, а от „Ботев“ същото стори бранителят Костадин Стоянов. Към тях може да причислим и Андрей Препелица от „Лудогорец“, макар случаят с него да бе малко по-различен.

Румънският футболист си тръгна по собствено желание от Разград в посока „Ростов“, тъй като не бе доволен от статута му на резерва в тима. На „Тича“ Даниел Златков и Георги Андонов си тръгнаха с превърналото се в модерно обяснение „по взаимно съгласие“.

Всъщност именно тук е вратичката – ако договорът е прекратен по взаимно съгласие до последния ден на трансферния период (07.09.), няма проблем да се картотекира играчът и след затваряне на трансферния пазар в друг отбор. Даденият футболист има право да играе за два тима през сезона.

Грешка, разбира се, носят и играчите, които не си търсят правата, а в повечето случаи просто мислят къде ще продължат кариерата си.

Някои от тях прибират по една заплата повече, преди да се съгласят да си тръгнат предсрочно, но голяма част от изгонените футболисти се надяват единствено да си получат заработеното до момента. Тъжно и несправедливо.

Още по-фрапантен е и примерът с Никола Спасов. Вече бившият наставник на „Черно море“ освободи футболисти два кръга преди края на изминалия шампионат при така или иначе изтичащи на играчите договори. Тук можем да говорим както за крайно непрофесионални действия, така и за липса на какъвто и да е морал. Намеса и по-твърда ръка трябва да има и от асоциацията на футболистите, чиято цел е именно да защитава правата им.

Защото в ежедневния живот нещата стоят по коренно различен начин. Ако утре подпишеш договор с мобилен оператор за срок от 1 или 2 години, а месец по-късно решиш да се откажеш от услугите, единственото, което ще ти бъде обяснено е, че трябва да си заплатиш всички такси по контракта за конкретния период. Има логика. Но в българския футбол такава няма. И докато не се обърне внимание и на този проблем, родните футболисти ще играят мач за мач и ще повтарят това пред журналистите не като някакво клише, а като самата истина.

Любимият ни цикъл ще преминава през живуркане на родния футбол, непрофесионално отношение на клубовете към играчите, а клубовете от Западна Европа дори няма да си правят труда да ни обръщат внимание. И така месец след месец, година след година, сезон след сезон…

Източник: Труд