Мицански: Ще играя с номера на Стоичков в Сувон

"Спя с националната фланелка,

още не мога да свикна,

че живея на 33-ия етаж"

 След десетгодишна кариера в полски и немски клубове в четвъртък Илиан Мицански подписа едногодишен договор с южнокорейския Сувон Самсунг. „Меридиан Мач“ потърси българския национал за ексклузивно интервю, в което нападателят говори за първите си впечатления от новия отбор и за раздялата с Карлсруе.

- Илиане, кога подписа договора със Сувон Самсунг?

- Подписах вчера следобяд (б.а. – четвъртък) тукашно време. Пристигнах в Южна Корея във вторник вечерта, след десетчасов полет от Франкфурт до Сеул.

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

- Дълго ли продължиха преговорите?

- Около два дни. Бяха доста трудни преговори, но до мен беше баща ми и накрая нещата се получиха без проблеми (смее се). Оказа се, че трансфер на европеец в Азия не е никак лесна работа. От други футболисти знаех, че тук нещата стават доста трудно. За да стане договорът ми факт участваха четири страни – германските ми мениджъри, агентите от Южна Корея, клубът и не на последно място и аз.

- Откъде дойде разминаването? При договарянето на личните ти условия ли?

- Не, от тази страна договорът беше перфектен и не ставаше дума за финансови параметри. По-скоро имаше разминаване в срока на договора. Южнокорейците искаха да е за една плюс една година. Аз като играч от Европа, исках да е до края на юни 2016 г., т.е. само за една година. Това бяха моите претенции и в крайна клубът се съгласи. Моите мениджъри ме убеждаваха, че е по-добре да подпиша за една плюс една година, но аз си държах на своето. За мен е по-добре за една година, за да мога да се запозная с живота тук и да видя дали ще ми допадне.

- Как се стигна до интереса на Сувон Самсунг към теб?

- Връзката с агентите, които осъществиха трансфера, беше направена от Иван Чворович. Треньорът на Сувон Самсунг, който е играл в Австрия и Франция, се е заинтересувал от мен. Точното име на треньора в момента не мога да кажа, защото е трудно (смее се). Той е кореец, но е играл в Европа, обича немския футбол и желанието му е било да вземе футболист, който задължително е играл в Германия през последните години. След като е гледал няколко мои мача в националния отбор на България, е останал доволен и тогава е взел решение Сувон Самсунг да ме привлече.

- Откога датира интересът на южнокорейския отбор към теб?

- Връзката ми с Чворович и съответно сръбския, и корейския мениджър, които осъществиха трансфера, е от около месец. Аз лично им бях казал, че по-сериозно можем да говорим само при конкретни неща. Аз винаги говоря, когато видя офертата. Получих я в понеделник директно от клуба и на следващия ден трябваше да пътувам за Сеул. В неделя (б.а. – днес) Сувон играе срещу най-добрия отбор тук и от клуба искаха да вземат нов нападател преди този мач. Радват се, че успяха да ме представят и всичко върви по план.

- Баща ти още ли е при теб или си замина?

- Не, той сигурно е вече някъде на плаж в Гърция. Свърши си работата, така че вече може да почива спокойно.

- След загубените плейофи с Хамбургер за влизане в Бундеслигата, беше ясно, че ти искаш да напуснеш Карлсруе. Имаше ли и други оферти?

- Имах от Швейцария, от Полша, от Гърция и от друг отбор във Втора Бундеслига, но всички тези отбори бяха на средно ниво в техните първенства и това беше проблемът за мен, а не от финансова гледна точка. Аз имах желание да играя в отбор, който се бори за нещо повече.  

- В Южна Корея преди години е играл Филип Филипов. От кого получи информация за новия си клуб?

- Година и половина в Карлсруе имах съотборник, южнокорейският нападател Парк Йунг-Бин. Много добре се разбирах с него. Като му казах, че до един-два дни ще получа предложение от южнокорейски отбор, той не можеше да повярва. Беше сигурен, че ще остана в Карлсруе. След като му казах за кой отбор става дума, той сподели, че аз няма как да отхвърля тази оферта. Допълни още, че за всеки кореец, въобще за всеки азиатец, е мечта да играе в Сувон Самсунг и че този отбор е като Байерн Мюнхен в Азия. Не знаех какво има предвид.

- Ти обаче си европеец. Едва ли мечтата на живота ти е била един ден да облечеш фланелката на този азиатски клуб…

- След това, което ми каза Парк Йунг-Бин от Карлсруе и след като пристигнах тук, разбрах, защо за всеки кореец е мечта да играе в Сувон. Аз се убедих с очите си. Това, което видях, надмина очакванията ми. Не говоря за стадиона, защото той е бил построен за световното в Япония и Южна Корея през 2002 г. и няма какво да го коментирам. Базата на клуба се намира до една от фабриките на Самсунг. По време на първата тренировка само гледах колко много хора влизат и излизат в нея и не можах да ги преброя. Като влизахме в базата на Сувон, с баща ми си казахме да се правим, че в България и Германия има подобни тренировъчни центрове, за да не си помислят хората, че идваме от джунглата. Навсякъде е пълен лукс и няма как да е иначе!

- Имаше договор с Карлсруе за още една година. Как се раздели с бившия си клуб? Южнокорейците платиха ли за теб трансферна сума?

- Не, разтрогнах с немците по взаимно съгласие. След двата баража с Хамбургер, в които не играх, твърдо реших да напусна. За мен лично, като национал на България, беше обидно отношението към мен, че седях на резервната скамейка и не взех участие в тези два най-важни мача в края на миналия сезон. Желанието ми беше при по-добра оферта да сменя отбора и да търся развитие на друго място. Исках да работя с хора, които вярват в моите възможности. Мога да кажа, че с треньора Маркус Каучински сме като приятели, но едно е приятелството, а съвсем друго работата. И с него, и със спортния директор говорих 2-3 пъти преди да подпиша със Сувон. Още преди две седмици, по време на лагер-сбора в Австрия се бях разбрал с тях, че те ще приемат всяко мое решение относно по-нататъшната ми кариера.

- Какви са първите ти впечатления от живота в южнокорейския град Сувон?

- Както аз, а предполагам, че и всеки българин така смята, Южна Корея е на края на света, т.е. не знаех нищо за тази страна. Часовата разлика между София и Сувон е шест часа. Градът е на 36 км южно от Сеул и е като негово предградие. Човек трудно може да разбере къде свършва Сеул и откъде започва Сувон. Навсякъде са само сгради и сгради… В Сеул съм бил само на летището. Като пристигнах в Сувон, въпреки че още не бях подписал договор, веднага ме настаниха в апартамент от 200 кв. м., на 33-я етаж в една 40-етажна сграда. Още не мога да свикна с високото. В Германия живеех на 3 етаж, тук на 33…Досега винаги аз съм си избирал къде да живея, но този път няма да сменям жилището. Това, което ми предлагат, няма как да го отхвърля като предложение, защото ще ме помислят за луд!

- А първите ти впечатления от отбора?

Още през първите два дни, мениджърите ми казаха да не правя асоциации с другите отбори, просто Сувон е в Tоп 3 в Южна Корея. Зад нашия клуб стои такъв спонсор като Самсунг, зад друг - Хюндай, така че на всички е ясно за какво става въпрос. Там, където се развиват държавите, се развива и футболът. За съжаление, в България е точно обратното.

- Избра ли си вече номер, с който ще играеш?

- Сега в Южна Корея сезонът е в разгара си и няма свободни номера. С 19 номер, с който играех в Карлсруе и националния отбор, е зает. Единственият свободен номер е 8 и се радвам, че ще играя с него. Ще бъда като Стоичков, нищо че екипите на Сувон са сини.

- Разкажи нещо за новия си отбор.

Освен мен, има още двама чужденци, бразилци – един халф и един нападател. Всички останали са корейци. Радват ми се, може би защото съм европеец. Надявам да свикна бързо, защото е малко трудна комуникацията с тях. Само 3-4 човека от отбора знаят английски, треньорът Йунг Вон-Сео говори малко немски, така че на първо време някак си се оправям. Имам и преводач, така че няма страшно. Едно нещо ми направи впечатление в началото. Тук има строга йерархия. Когато свърши тренировката, в съблекалнята винаги първо се прибират по-старите играчи, а след това по-младите. В Сувон има двама национали на Южна Корея, аз съм третият национал.

- В неделя (б.а. – днес) ви предстои двубой като гости срещу първия в класирането Йеонбук Хюндай Моторс. Очакваш ли да дебютираш?

- Ще пътувам за мача. Имам уговорка с треньора да седна на резервната скамейка, защото още не съм в добро физическо състояние след предсезонната подготовка с Карлсруе. Ако всичко тръгне добре за нас, смятам, че няма да взема участие. Но при по-лошо развитие на нещата, треньорът може и да реши да ме пусне в игра през второто полувреме. Сега тук е горе-долу средата на първенството. Доколкото знам, до края остават 16 мача, така че има време да поиграя.

- Ти си един от постоянните играчи в националния отбор напоследък. Вкара гол и с Азербайджан, и с Италия. Ивайло Петев сигурно ще продължи да разчита на теб...

- До една две седмици ще се уверя какво е нивото на шампионата на Южна Корея. От информацията, която получих и след няколкото тренировки със Сувон, смятам, че класата му е като на отбор от Втора Бундеслига. Преди да подпиша договора, се обадих на селекционера Ивайло Петев и му споделих кой отбор ме иска. Той се заинтересува, по свои пътища провери за какво става дума и аз съм му благодарен, че след това той сам ми се обади. Каза ми, че за мен това няма да бъде стъпка назад в кариерата, а напред, защото отивам в силен отбор в Азия. За мен неговото мнение имаше голямо значение дали да приема офертата на южнокорейците или не.

- Какви са най-близките ти планове?

- В понеделник, веднага след мача, имам пътуване до Европа. Ще отскоча за четири дни до Карлсруе, за да си взема багажа и да освободя апартамента, в който живеех там

- С теб ли са талисманите, с които никога не се разделяш?

- Иконата на св. Георги е тук с мен. Имам и фланелка на националния отбор, с която спя. Българското знаме, което ми е подарък от феновете на полския Заглембие Любин, обаче е още на една от стените в жилището в Германия. Сега ще си го взема и ще си го окача тук на стената на 33 етаж в Сувон. Това са нещата, които ми носят късмет във футбола.

- За теб изненада ли е, че на 23 юли всички български отбори приключиха участието си в евротурнирите?

- Пет години играх в Полша и пет години в Германия и за този период от време, както за мен, така и за всеки български футболист, който играе в чужбина, му е ясно, че нивото на футбола в другите държави в Европа непрекъснато се повишава. В България към по-добро вървят нещата в един два отбора, докато в останалите или има застой, или всичко върви надолу. Имах искреното желание някой български отбор да продължи напред и пак в съблекалнята, както в Германия, съотборниците всеки ден да ме питат за Лудогорец или за някой друг отбор. За съжаление сега действителността е друга… За случилото се сега със сигурност не са виновни футболистите, защото според мен те имат качества. Явно проблемът е във ръководните фактори. Те трябва да се замислят и да си извадят поука защо отборите им са отпаднали толкова рано.