Мъри: Във всичко освен футбола, бих се провалил

Станимир Стоилов говори за "Левски" и за вижданията си във футбола във втората част на интервюто, което даде за предаването "Код Спорт" по TV+ в Казахстан.

- Премълчавал ли си някои критики към президенти, с които си работил?

- Винаги съм им казвал честно и прямо това, което мисля и по времето, когато съм бил на работа и когато съм си тръгвал. Не съм имал големи разминавания със собствениците. След като бях освободен от "Левски", имах чисто идейни разминавания за това, което ми беше обещано и това, което се получи на практика. Това също съм го казвал. Не, че съм имал нещо лично към собственика Тодор Батков - напротив. И до ден-днешен имаме нормални човешки отношения. Благодарен съм, че получих шанс. Мисля, че и ние с работата си, се отблагодарихме. Аз страдах за "Левски", смятах, че ако аз си тръгна, трябва да поставят човек, който да продължи тази стратегия, този план, този начин на работа, за да може да се доразвие отборът.

- Но никъде не се работи така, никой не следва идеите на предшественика си...

- То затова сме на това ниво. Моято идея беше някой от щаба да стане треньор. И то неслучайно един-два месеца след това, когато Емил Велев става треньор, "Левски" става шампион.

- Защо се разби печелившият тандем Сираков-Стоилов?

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

- Той сам не се разби. Не сме се разбивали, а след като бяхме уволнени, аз вече трябваше да отивам да работя, докато Сираков по принцип няма желание да работи в други клубове в България. Аз не исках да се връщам в "Левски", докато собственик бе Тодор Батков и също така без Наско Сираков. Мисля, че ние винаги можем да работим много добре, просто нямаше място, където да го правим по различни причини. И в "Левски" не можехме, все имаше някакво "но" или "не", "ама защо"... Аз такива отношения не обичам. Обичам всичко да е на масата и да е ясно кой какъв е и с кого ще работи. Да, не мога да определям кой да е директор, но мога да приема да работя с този директор или не.

- Остава ли ти време да мислиш за "Левски"?

- Сега, по-малко. Когато съм в България - гледам, чета, но общо взето нещата са ми ясни, няма какво да ме изненада в "Левски". Винаги съм си казвал мнението без да се притеснявам, без да искам да обидя някой. Трябва да направим клуб, който да бъде структуриран както европейските клубове, да се самоиздържа.

- Какъв е коментарът ти за сегашното състояние на "Левски"?

- През тези пет-шест години, които изминаха, според мен се направиха основно грешки и се гонеше краткият успех. Всеки искаше да стане шампион или да вземе купата и да каже: "аз съм най-великият". Много от треньорите идваха, за да спечелят нещо, а никой не искаше да развие "Левски". Всеки трансферен прозорец, които в България са много начесто - през три-четири месеца, ти купуваш по 8-9 футболисти. Как да стане? Това е чисто нов отбор. Имаше случаи - по 13, по 15, по 10. Това е един нов състав - антилогика за развитието на нормален клуб. Това бяха основните грешки. Накрая дойде и лъкатушенето във финансово отношение. Това се случи, защото "Левски" не беше направил клуб, който да играе в Европа, да печели...Нямахме клуб и затова стигнахме и до игрови, и до финансов фалит.

- Някои ще кажат: "много му е лесно на Стоилов, той игра в Шампионска лига, спечели титли, сега е в "Астана" и отново играе в Шампионска лига, може да критикува"...

- Аз не критикувам, казвам си мнението. Ти ме питаш какво мислиш, че трябва да се направи. Някой ще каже "през този период нямаше пари, пречеше ми еди-кой си". Причината, поради която не се върнах в "Левски" е, че не исках да имам оправдания за провал. Не виждах почва, за да направя успехите, които хората очакваха от мен. Аз и първият, и вторият път съм казал, че това да кажеш, че си левскар е много лесно, но когато си там, трябва да работиш за "Левски". Всички са левскари, няма по-голям или по-малък левскар, но като си там трябва да работиш за "Левски", а не за себе си. Сега е супер, че са на първо място, конкуренцията за тях е по-малка, но това трябва да е хубава стъпка да спечелят трофей. Основно искам това да се случи, за да не забравят младите футболисти и младото поколение, че "Левски" е велик клуб. Естествено "Левски" трябва да печели титли и същевременно да продължат да развиват игровия облик на отбора. Играта да достига европейските стандарти. Не на последно място - в клуба трябва да се направи такава организация, за да може да отговаря на нивото европейски стандарт. До две-три-четири години клубът трябва да се самоиздържа. За мен тогава си добър ръководител, ако докарваш приходи и същевременно играеш футбол, който отговаря на стандартите на "Левски". Другото, което ми навява мисълта е, че прекалено приятелски се кара.

- Нещо по-глобално - защо няма качествен футбол в България?

- Рибата винаги се вмирисва откъм главата надолу. Ако приемем, че главата в едни клубове специално са собствениците, след това директорите и треньорите. Това сме най-големите виновници. Първо трябва да си развием детско-юношеските школи, да поставим там сериозни хора, които да работят. Да им се поставят задачи, планове за работа, да се изисква от тях, да сме по-търпеливи, естествено да ги възнаградим. В един клуб има девет чужденци, които получават по 10 хиляди евро играят-неиграят, а треньорът в школата да получава 1000 лв. и ти да искаш от него...Да, той ще получава по 1000 евро и като направи футболисти, ще получи и награди. А пет чужденци стоят на пейката и гледат, а получават по 8-10 хиляди евро заплата. Това е проблем изцяло в главата - спортното ръководство и собственикът. Мисля, че там са най-големите проблеми. Другият проблем е базата. Никой не иска да инвестира в базата. Ако мислиш за клуба си, това ти е първата стъпка, която трябва да направиш. Аз, когато станах треньор, освободихме 15 човека, бюджетът падна, колкото е сегашният на "Левски" - 5-6 млн. от 10-11 млн. Тези 15 човека имаха големи заплати и тогава Тодор Батков каза, че не може да ги плаща и заминах на подготовка с "Левски" с шестима юноши, 13 от останалите футболисти и пет треньора от школата. Не че аз съм бил треньор от мен да се учат - просто да си изчистим изискванията, да знаем какво искаме и от деца, и от първи отбори. Без да направим нито един трансфер, направихме мисля, че първият изкуствен терен в България - на "Герена", за да може да има къде да тренираш денонощно школата. Така след 2-3 години 50-60% от футболистите, даже и повече - 70-80% бяха играчи от школата на Левски.

- Как се разтоварваш от напрежението, на което е подложен един треньор всекидневно?

- Тук съм по-спокоен, защото го няма това медийно присъствие, това фенско напрежение. Интересът към мен и към отбора не е толкова силен. Иначе обичат футбола, гледат го. Знаете у нас по улиците всеки говори за футбол, всеки ти вика "хайде, кога ще бием, кога ще паднем", което също те натоварва. Разпускаме си и си говорим с треньорите, няма с кого друг.

- Нещо, което те зарежда положително?

- Ако съм в тотална почивка, най-много обичам да ходя на риболов. Това веднага ме зарежда за следваща работа.

- Опитвал ли си да се занимаваш с нещо извън футбола?

- Честно да си кажа, не. Не съм се опитвал. Един път по стечение на обстоятелствата след смъртта на баща ми се наложи да поема една малка бензиностанция, която той държеше. Аз даже не бях стъпвал там, за мен беше ужасен шок и по най-бързия начин успяхме да намерим купувач. Смятам, че моят бизнес е футболът. Всичко друго, с което се захвана, като изключим удоволствие като риболова, мога да го проваля. Мисля, че за бизнес нямам достатъчно класа и ум, за да свърша някаква работа. Затова по-добре е да си инвестирам във футбола и в моето си развитие като футболен специалист. Всичко друго мисля, че ще го проваля.

- Какво цениш у хората?

- В професията обичам коректността, точните и чисти отношения и най-вече да си зареден с амбиция да работиш. Най-много мразя във футбола, когато се опитват да ме лъжат. Футболистите да се опитват "да ме премятат" на футболен език. Винаги им казвам на футболистите, че пътят, по който те в момента вървят, ние сме го утъпкали вече. Така че няма с какво да ме изненадат или излъжат. Професионализмът не трябва да е побългарен. При нас думата "професионализъм" е, когато трябва да ти плащат и когато трябва да излезеш и да кажеш "ние сме професионалисти, продължаваме напред". Обаче не сме професионалисти на тренировка, във възстановяването си, в почивката, в режима и т.н. При нас думата "професионализъм" е, когато е от нашата страна. Мисля, че това успях да го постигна в повечето отбори и специално в "Левски", те станаха професионалисти в истинския смисъл на думата. Особено, когато сменим треньорите, защото това е много интересно за българските фуътболисти казват "новите тренировки вървят страшно, ние всичко тренираме с топка, без топка". След три загуби вече треньорът го няма и той е бил пълен некадърник. Препоръките ми са и вие, журналистите по-малко да питате футболистите за мнение за треньори. Става жалко и смешно. Ние сме страшен колектив - какво значи това. За мен колектив трябва да има на тренировки и на мачове. През другото време всеки си има собствен живот. Ако искат да не се и поздравяват даже, но на терена и в съблекалнята трябва да са наистина футболен колектив. В България обикновено сме приятели, след тренировка сме по кафета и заведения. Тогава сме суперприятели и си говорим за футбол. А когато сме на тренировки и на мачове, си говорим за други неща.

- Когато се разочароваш от някого, прощаваш ли лесно?

- Специално в професионален план, ако се разочаровам, този футболист няма шанс да остане в отбора, ако аз съм треньор. В чисто човешки план аз не се разочаровам от хората. Има футболисти, които по някаква причина съм ги отстранил от отбора, аз с тях в лично отношение нямам проблеми, но като професионализъм не бих работил повече с този играч.

- Как разбираш кога един човек държи на теб?

- Най-много мразя футболистите да ми казват "този мач играем за тренера". Никога не съм казвал на футболисти "този мач искам да го изиграете за мен". Аз искам те да държат на отбора си, на терена, на клуба, за който работят. Да държат на собственото си достойнство, на собствената си чест и да играят за собствената си победа. Като има тяхна победа, тя е и моя победа, и на клуба, и на феновете. Така че не искам футболистите да държат на мен. Искам да вършат работата, която аз искам от тях. Това ми е единственото желание. Защото много пъти "тренер, аз за тебе ще умра", а на другия ден по терена не можем да се намерим. По принцип не обичам да правя обещания на хората, с които работя или да им казвам "аз това направих за теб, аз те взех там". Аз с дела показвам на хората дали държа на тях.

- Какво искаш да се промени в България?

- Във футбола искам всичко да се промени. Големите промени трябва да дойдат от клубовете. Това, което "Левски" изглеждаше по наше време, това, което "Лудогорец" виждам, че прави като база, стадиони, отбор, инвестиции, "Берое", мисля че прави, "Ботев" беше започнал, "Литекс" горе-долу и те... Трябва да се развива детско-юношеския футбол, за да можем след няколко години наистина да имаме равностоен футбол. Казваме в момента, че няма класа, но ако приемем, че десетте отбора са равностойни и ако продължи това съперничество между тези 10 отбора, те ще си качат малко или много нивото. Може би ние трябва да извървим пътя като Словения. Направиха си хубави стадиони, направиха си отбори, футболистите получаваха нормални пари за Словения и най-вече се наблегна на местните футболисти, за да се създадат отбори като "Марибор", които постоянно играеха в Шампионска лига, в Лига Европа. Вече нивото е друго. Трябва да се спре с простотията в българския футбол. Всяка загуба е той е некадърник, всяка победа - той е велик. Третото - всички ние трябва да заобичаме малко повече и футбола, и националния си отбор. Същевременно нещото, което Футболният съюз може да направи за клубовете много по-често Изпълкома и президентът да се срещат със собствениците на тези клубове, за да ги убеждават какво трябва да се направи, за да се развие структурно футбола и клуба. Естествено, ако може да се помага още повече на младите треньори, на треньорите в школата. Мисля, че трябва да оценим по достойнство на младите треньори да им се дадат много по-големи изисквания, много по-добро заплащане и според мен най-важното е да се създаде по-голяма дисциплина в българските млади футболисти. Да не създаваме "интернет футболисти", защото прекалено меки ми се виждат вече нашите футболисти откъм натоварване, откъм амбиции, футболни достойнства, прекалено леко се отказваме. Много важни са базата и стадионите. Сега няма конкуренция и всеки клуб трябва да намери начин да си построи стадион или стадионче за 10 хиляди фенове, който да отговаря на европейски изисквания. И всяка седмица всеки да си знае мястото. Може да са 1000-2000 човека, но да са на стадиона, а футболистите да се раздават и да направим терени за тренировка и за работа. Това, което не е нищо сложно - например вместо един клуб да купи 10 чужденци и да им плаща заплата...Като махнеш заплата на трима чужденци, това са 300 хиляди евро горе-долу. Това е точно един изкуствен терен.