Шампион с Левски сложи край на състезателната си кариера

Бившият футболист на Левски, Славия и Ботев (Пловдив) Георги Христов официално сложи край на спортната си кариера. 24 часа след 34-ия си рожден ден нападателят обяви, че е време да окачи бутонките на стената след над 360 официални мача.

През последните 5 сезона 34-годишният стрелец носеше екипа на американския Тампа Бей Роудис, където се превърна в един от любимците на местните фенове. Футболната кариера на Христов стартира като юноша на Марица Пловдив, а в периода 2002-2007 той изиграва над 100 официални мача.В България носи екипите още на Ботев Пловдив, Локомотив София и Левски. В кариерата си Христов има два трофея - шампионската титла на България за сезон 2008/2009 и Суперкупата за 2009-а. И двете постига с екипа на Левски.

Ето какво написа Христов в профила си в Instagram:

След 14 години в професионалния футбол, взех решение да се откажа. 366 професионални мача и 127 гола. Решението ми може би е изненада за мнозина, но за мен е чувство, което усещам повече със сърцето, отколкото с ума си.

Има няколко мига, които са ключови за мен, както е при всеки футболист. Първият е, когато станах голмайстор на втората дивизия в България с отбора, който ми даде първите стъпки и ми позволи да стана истински професионалист. После идват миговете като голмайстор на елитното първенство в България с един специален клуб, който има специални фенове.

Спечелих и титлата с клуба, който обичах, докато растях, и за който си мечтаех да играя. Наскоро станах голмайстор за всички времена на най-стария съществуващ футболен клуб в САЩ. Всичко това е невероятно, но не беше лесно. О, не, ни най-малко.”

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

И, да, падал съм, но всеки път съм се изправял. Както при повечето играчи, и на мен ще ми липсват най-много миговете в съблекалнята. Това е най-хубавият офис в света и там създадох приятелства за цял живот.

Сега очаквам с нетърпение да стартирам своята академия (ще бъде много скоро) тук в Тампа Бей, където искам и ще направя най-доброто, за да помогна на децата да постигнат своите футболни мечти и да им предоставя шанса да отидат и опитат късмета си отвъд океана. Освен това ще дам началото на своята мечта да правя и продуцирам музика – нещо, което оставих настрана от дните ми на тийнейджър. Плюс още един куп неща, за които така и не оставаше време.

Има толкова много хора – от първия до последния ми ден в играта – на които искам да благодаря. Треньори, играчи, служители, фенове – на всички вас благодаря. Специално за моя първи треньор Огнян Атанасов, който работи с мен като дете преди 20 години: ти ме направи това, което съм като футболист.” Ако има някакъв съвет, който да дам на младите играчи, то е да слушат треньорите си и по-опитните съотборници. Това, което ми помогна най-много, бе, че бях добър слушател и моето его не беше проблем, когато трябваше да изпълня заръките. Израснах редом до много по-добри и по-талантливи играчи, които така и не стигнаха до професионалното ниво, защото просто искаха да правят свето.

На моята най-голяма гордост – жена ми Теодора, децата ми Божидара и Кристиан, татко ми Георги, брат ми Христо и майка ми Иванка, които страдаха заедно с мен във всяка една минута: обичам ви всички! Благодаря на всички, които ми помогнаха в хода на това пътуване.

Вижте тази публикация в Instagram.

After 14 years of playing professional football, I have decided to retire. 366 professional games and 127 goals. A decision which is probably surprising for a lot, but for me it’s a feeling stronger in my gut than in my mind. There are some moments that are crucial for me like any player. First becoming a goalscorer in second league in Bulgaria with the team that gave me my first steps and becoming a real pro, then becoming a goalscorer in first league in Bulgaria with a special club with special fans, winning the title with the club I grew up loving and dreaming playing for, and recently becoming the all-time goalscorer for the oldest existing soccer club in the US. It’s been amazing but not easy. Oh not at all. And yes I was down too but got up every time. Like most players, I will definitely miss most the times in the locker room. This is the best office in the world and I have made friends for a lifetime. I am now looking forward to start my Academy (coming very soon) here in Tampa Bay where I want and I will do my best to help kids achieve their football dreams and giving them an opportunity to go and have their chance overseas. Also giving life to my dream of making and producing music something that was thrown to the side since I was a teenager. Plus more things I never had time doing. There are so many people from day one until my last day of playing the game that I want to thank. Coaches, players, staff, fans, thank you all. To my first coach Ognyan Atanasov when I was just a kid with some talent 20 years ago you made me what I am as a player. If there is any advice I’d give young players, it is listen to your coaches and older players. What helped me the most was that I was a good listener and my ego wasn’t a problem when I had to do what I was told to. I grew up with much better and more talented players that never made it to professional level because they wanted to do their thing. To my biggest pride, my wife Teodora, my kids, Bozhidara and Christian, my dad Georgi, my brother Hristo and my mom Ivanka who have suffered alongside every minute I have played, I love you all. Thank you to everyone that has helped me through this journey. Georgi

Публикация, споделена от Georgi Hristov (@georgihristov10) на Яну 10, 2019 в 7:13 PST