Голямото тактическо надлъгване между Томас Тухел и Пеп Гуардиола

Финалът на Шампионска лига между Манчестър Сити и Челси до голяма степен ще бъде решен от тактическите хрумвания на двамата треньори. В този материал ще разгледаме по-подробно какъв е игровият стил на подопечните на Пеп Гуардиола и Томас Тухел, на какво залагат двамата специалисти, каква философия изповядваха двата отбора по време на сезон 2020/21.

Манчестър Сити: Контрол, контрол и пак контрол

В началото на сезона Пеп Гуардиола използваше предимно 4-2-3-1 с фалшива девятка, чието включване беше необходимо поради контузиите на Серхио Агуеро. Впоследствие обаче схемата на игра се измени на 4-3-3 с един чист опорен полузащитник тип „разрушител“ (най-често Родри) и Гюндоган и Де Брюйне пред него. В типичен за Пеп стил контролът на топката е преди всичко, като във Висшата лига „гражданите“ я притежават 61% от времето средно на мач и са лидер по този показател.

По-рано през сезона схемата лесно се променяше по време на мача, като Бенжамен Менди се изтегля напред от левия бек, докато Кайл Уолкър или Жоао Кансело се смества в полузащита, за да останат трима души в защита при положение, че съперникът пресира с двама. Нещо подобно се случва и през втория полусезон, когато Зинченко остава в защитна позиция, а Стоунс играе по-вдясно, докато Кансело отново заема позиция, близка до халфовете.

Наличието на Родри като опорен халф дава повече възможност на централните защитници за изнасяне на топката във всики посоки без опасение, че тя ще бъде загубена. Зинченко и Кансело се чувстват доста по-комфортно в дрибъла от Уолкър и Менди, което дава достатъчно голяма офанзивна сила на Сити.

При 4-2-3-1 другата опция за промяна е връщането на Родри назад, изтеглянето на двамата бекове и влизането на Рияд Марез към средата на терена. Предните трима постоянно сменят местата си и увличат защитниците, докато Кевин де Брюйне атакува от дълбочина. Но към края на сезона забелязваме, че крилата играят доста по-широко по терена, като според Гуардиола това помага за по-добрия контрол. По-офанзивните бекове дават това пространство на крилата. Гюндоган играе доста по-високо, което му дава възможост да получи топката от фланга по-навътре в терена, така той дриблира повече към наказателното поле.

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Челси: Вариативност и гъвкавост

Томас Тухел залага предимно на схема с трима централни защитници, най-близка до 3-4-3. В първите си мачове германският специалист заложи на Тиаго Силва, Антонио Рюдигер и Сесар Азпиликуета, за да може атакита да започват както с къси и средни пасове, така и с диагонални подавания. Челси е на трето място по процент на контрол на топката в Англия с 58%. Централните защитници се разполагат достатъчно широко по терена, което дава възможност на халфбековете да играят по-офанзивно.

При преса от страна на съперника с трима души, схемата е достатъчно вариативна, за да може фланговите играчи да се върнат, докато атакуващите полузащитници да заемат места по фланговете, или обратното. Ключова е и ролята на двамата централни полузащитници (Жоржиньо, Ковачич или Канте), като Жоржиньо има ролята на метроном, който да направлява атаката от дълбочина. При включването на Ковачич, хърватинът успея да дриблира през съперниците и да се включи по-активно в атака. При необходимост един измежду атакуващите халфове може да се включи като трети централен полузащитник, който да е свободен и да получи топката.

Централните и атакуващите халфове образуват своеобразен квадрат, при наличието на който линията на съперника или ще даде пространства на двойката атакуващи да създава моменти в противниковата половина, или на централените халфове да се изтеглят по-напред. Тимо Вернер често се връща в дълбочина, за да получи топката, като след това или комбинира с халфбека, или навлиза в наказателното поле и центрира.

При изнасянето напред на халфбековете „сините“ получават предимство от 1 човек при нападение, което оставя свободен човек (най-често Мейсън Маунт), което дава огромно предимство.

В защита схемата може да се промени както на 5-3-2, така и на 4-3-3. Универсалността на Аспиликуета дава възможност той да застане като бек и един от халфбековете да продължи да се намира достатъчно напред в постройката. При съперник с трима централни защитници се пресира по-високо, макар че при наличието на само двама души в центъра тази преса може да бъде преодоляна.

Следете новините около финала през целия ден тук!