Революцията на Гуардиола започва с... Агуеро

Хосеп Гуардиола вече има ясна визия за това какво трябва да представлява състава на Манчестър Сити през следващия сезон и как да вдигне нивото на позастарелия и до не малка степен изхабен състав на "гражданите". И революцията може да започне не от кой да е, а от голмайстор №1 за послдените 5 години в клуба - Серхио Агуеро.

Каталунският специалист е готов да обмени тотално своя състав, подмладявайки го драстично. Тази линия на развитие започна още със стъпването му на "Етихад", след като пръсна най-сериозното количество пари през летния трансферен прозорец за млади играчи като Джон Стоунс, Лирой Сане и Габриел Жезус. Те, заедно с Кевин де Бройне и Рахим Стърлинг са в центъра на предприетото от Гуардиола подминаване, а пълната сила, особено на нападателния квартет, видяхме по-време на опустошителната победа на Манчестър Сити над Уест Хям. Заедно с опитните Туре и Силва зад гърба им те се справиха перфектно и загатнаха за това, което можем да очакваме от "гражданите" в близко бъдеще.

Единственият проблем? Това ще е Серхио Агуеро. Странно е да използваме тази дума редом до футболист от класата на нисичкия аржентинец, но е факт, че голмайсторът на тима изглежда с все по-периферна роля в Манчестър Сити. Да, той има 18 гола през сезона, но атакуващата схема на Гуардиола предразполагаше аржентинеца към роля, сходна на Лео Меси или Робърт Левандовски. Той обаче увеличи количеството на своите пропуски, точността на удара му е с по-нисък процент, а влиянието му в играта на Сити не е такова, каквото видяхме под ръководството на Роберто Манчини или Мануел Пелегрини.

Безспорно, Агуеро не може да бъде отписван и би имал съществена роля във всеки един отбор, който може да си позволи услугите му. Именно там може би се крие и разковничето в ситуацията - ще се опита ли Гуардиола да започне, или по-скоро продължи, революцията си с неочкван изходящ трансфер на аржентинеца. Логичният въпрос е защо който и да е мениджър би се лишил от услугите на играч от такъв ранг. Но спокойно можем да разгледаме и другата страна, върху която очевидно размишлява и Гуардиола - защо не?

Агуеро е на 28 години и след края на сезона ще е на 29. Договорът му изтича през лятото на 2019 година и предстоящият летен трансферен прозорец е идеален момент, в който "гражданите" да разберат какъв интерес могат да генерират. Реал Мадрид, ПСЖ, Атлетико Мадрид, Барселона, Челси, Байерн и Ювентус са все отбори, които могат да си позволят нападателя, особено ако Сити му постави конкретна трансферна цена. Самият Гуардиола ще може да използва свежите финанси, за да продължи подмладяването на отбора и да вземе още няколко играчи на 25 или по-ниска възраст. Той има нужда от такива, особено в халфовата линия, след като основното ядро между Силва, Туре и Фернандиньо са все играчи около и над 30-те. Защитата и вратаският пост също представляват сериозни въпросителни и, в крайна сметка, нападението изглежда единствената устойчива линия на английския гранд, дори без Серхио Агуеро.

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

За самия нападател трансфер също представлява много добра опция. Той се доказа с екипа на Манчестър Сити, спечели всичко, което можеше, като му липсва единствено триумф в Шампионска лига. Той обаче надали ще дойде сега, а и в близко бъдеще, ако линията на развитие, предприета от Гуардиола, продължи. Агуеро е все още далеч от това да е ментор на млади футболисти, тъй като в пика на своята кариера едва ли ще е доволен на второстепенна роля. Агуеро е жаден за успехи, но като че ли в Сити се поизчерпа (това се забеляза още през миналия сезон), а в Англия упорито твърдят, че и Гуардиола е видял това чувство у аржентинеца.

От едни двубой и от месец-два не трябва да се правят генерални заключения, но ако сте опознали достатъчно добре Гуардиола през годините, то трябва да сте наясно, че той не се страхува или притеснява да променя състава си и да внася нужните корекции за благото на отбора. За справка може да се обърнете към Златан Ибрахимович, който знае това много добре и изобщо не е по-слаб футболист от Агуеро. При Гуардиола има едно много важно правило - никой футболист (освен може би Меси) не е над системата. А системата изглеждаше отлично, докато Агуеро гледаше от пейката.