Геният на Бербатов възроди Тотнъм и после го закопа

"Въпреки че не се усеща, цяло десетилетие мина, откакто Димитър Бербатов се присъедини към Тотнъм. Покупката за 10.9 милиона паунда от Байер (Леверкузен) беляза революционен период за "шпорите", който продължава и до днес.

И все пак, освен от игрите в Шампионска лига - включително финала през 2002 година - както и мнението на някои експерти от Бундеслигата, повечето фенове на Тотнъм не бяха особено запознати с новия играч.

Това беше период, в който нямаше Туитър, а и преди 10 години германският клубен футбол бе много по-недостъпен за англичаните, отколкото е сега. За щастие, един сайт се оказа много полезен на феновете - YouTube - защото именно от там те се запознаваха с качествата на Бербатов.

Бербатов тогава беше един от най-добрите в YouTube, а и най-търсените, като действията му на терена се обсъждаха от феновете на базата на 5-минутни клипчета. Едно определено правеше сериозно впечатление - гола му за Леверкузен срещу Рома в Шампионска лига.

Тогава той с едно докосване овладя топката, със следващото по крайно елегантен начин прехвърли съперинка, а с третото прати "падащ лист" в далечния ъгъл на вратата. Гол, с който и Денис Бергкамп би бил горд. Този играч бе наистина фантастичен.

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

В своя сравнително кратък период при "шпорите" нямаше емоция, която да не се свързва с Бербатов - изумление, ярост, любов, гняв, радост, тъга и в последствие омраза. Той беше олицетворение на клуба, който по това време се лашкаше между великолепието и безумието. В един мач Бербатов би танцувал небрежно между традиционно силни европейски защити, но в друг би напълно изчезнал на терена, и то в домакинство, което би трябвало рутинно да се спечели.

Периодът на Бербатов в Тотнъм включваше славни моменти и мигове на брилянтност, но в крайна сметка донесе разочарование по един поетичен начин, дори и феновете да не са много съгласни с последното определение.

Тогава Тотнъм не беше онзи клуб, който обикновено е около топ 6 и класиране в топ 4 не е чак толкова изненадващо. Тотнъм тогава тъкмо се бе върнал в евротурнирите след ера на класирания в долната половина на таблицата и с неубедителни чуждестранни трансфери.

След като Сергей Ребров пристигна с репутацията на победител в Шампионска лига, а след това разочарова тотално, то Бербатов бе нещото, от което феновете се нуждаеха, ако не и копнееха.

Отборът на Мартин Йол тъкмо бе завършил на 5-то място, когато Бербатов дойде, а феновете бяха свикнали повече да гледат хора като Шон Дейвис и Майкъл Браун. Бербатов донесе блясъка.

Той започна бавно в първенството, но в последствие 25-годишният нападател намери формата си в турнира за Купата на УЕФА. Неговият неглижиран стил прилягаше повече на тази надпревара, отколкото на забързаната Висша лига. Веднъж вече адаптирал се, обаче, нямаше по-вълнуващ играч за гледане от него в шампионата.

Като далеч най-талантливия футболист на Тотнъм, Бербатов бързо наложи тих авторитет. Искаше да му бъде подадена топката не с крясъци, а с елегантно махане на ръка. О, да, той наистина беше арогантен, но почти приличаше на кралска арогантност.

Заформи добро партньорство с Роби Кийн, с което помогна на ирландеца да изживее най-силния период в кариерата си. По това време двамата се допълваха идеално, противоположностите се привличаха и привличаха вниманието.

Кийн вършееше по терена без да спира, за да си поеме въздух, докато Бербатов отказваше да се изпоти, единият ангажираше защитниците с енергията си, а другият диктуваше играта без да я изразходва. Разбирането по между им беше инстиктивно, като двамата изглеждаха сякаш получават еднакво удоволствие, когато си асистират по между си, както и когато бележат.

Бербатов беше топ голмайстор на "шпорите" и в двата си сезона при тях. Той беше ключова фигура в отбора, дори незаменим. Начина, по който играеше, увереността във всяко докосване, беше зарязаващ. Съотборниците му изглеждаха по-смели, феновете посмяха да мечтаят отново. Второ поредно финиширане на пето място - по това време бе сметнато за голям успех, а не за разочарование - това обещаваше нещо дори по-велико.

Още в първия си сезон Бербатов стана голмайстор на „Тотнъм“. Вкара 12 гола във Висшата лига и общо 23 във всички турнири. Благодарение на попаденията му „шпорите“ завършиха на пето място на Острова. Феновете вече знаеха, че имат нещо, което другите нямат - играч, който вълнува и дава надежда за по-добри времена. И бяха прави.

Месеци по-късно „Тотнъм“ отстрани „Арсенал“ за купата на Лигата на полуфиналите с общ резултат 6:2 в двата мача, а на финала победи „Челси“ с 2:1. Едно от попаденията вкара Бербатов. В първенството „шпорите“ завършиха чак 11-и с голмайстор... българската деветка. За две години Бербатов се превърна в любимец на публиката, символ на отбора, сърцето на клуба... И изведнъж всички знаеха, че неизбежното ще се случи.

„Манчестър Юнайтед“ бяха отчаяни. Те направиха и невъзможното да подпишат с Димитър. Въпреки опитите да бъде игнориран интересът от „Олд Трафорд“, това само направи трансферът още по-задължителен за сър Алекс Фъргюсън. Специалистът нееднократно е заявявал, че когато една сделка е трудна за осъществяване, значи тя трябва да бъде направена на всяка цена. Така и стана.

„Юнайтед“ плати рекордните за клуба 30,75 млн. паунда за Бербатов. Това обаче не бе най-страшното за феновете на „Тотнъм“, чиито сърца бяха разбити. Големият кошмар се състоеше най-вече в това, че българинът сложи край на ера, която сам започна. Напусна и Роби Кийн в посока „Ливърпул“, а няколко месеца по-рано това стори и Джърмейн Дефо към „Портсмут“.

Berbatov's 3rd goal in United's 7-1 win vs Blackburn in 2010. #MUFC pic.twitter.com/dCBvsrID6r

— Red Related (@RedRelated) July 24, 2016

Мечтите и надеждите на феновете бяха разбити. Дарън Бент и Роман Павлюченко изобщо не успяха да заместят напусналите. Сделката за Бербатов бе осъществен в последния ден от трансферния прозорец, а това направи болката от раздялата още по-силна. Феновете на „Тотнъм“ започнаха да се питат какво щеше да се случи, ако българинът водеше атаката, а зад него действаше новопривлеченият Лука Модрич.

А в атака рамо до рамо с новоизгряващата световна звезда Гарет Бейл? Едно е сигурно - никога няма да разберем. Бербатов научи новото поколение играчи в „Тотнъм“, че трябва да мечтаят. И като истински творец българинът показа, че всяка приказка има своя грозен край. Ако го попитате дали е така, сигурен съм, че отговорът на Димитър Бербатов ще бъде... само едно помахване с ръка.

Радж Бейнс, списание "ForForTwo"