Годината за Манчестър Юнайтед – подвеждащо сладко начало с ново горчиво развитие

Годината за рекордьора по титли в Англия – Манчестър Юнайтед, бе изпълнена с крайно противоречиви емоции. В някои моменти привържениците се почувстваха както при славните времена със сър Алекс Фъргюсън (например при запомнящия се обрат над ПСЖ в Шампионска лига), а в други...достатъчно е да кажем, че „червените дяволи“ бяха на 2 точки от зоната на изпадащите. В крайна сметка се установи някакъв баланс, но традициите на „Олд Трафорд“ далеч не одобряват статуквото, а феновете сякаш вече позабравят истинското място и постиженията, които прилягат на този клуб.

Началото на престоя за Оле Гунар Солскяер почти изцяло съвпада с началото на 2019 г. Норвежецът замени Жозе Моуриньо след поредица от слаби резултати, а чашата преля след загуба от Ливърпул с 1:3 (на 16.12.2018 г.). Играчите бяха окрилени от тази промяна и започнаха да предоставят коренно различна продукция под наставленията на бившия „червен“ играч. В първите 17 двубоя бяха записани цели 14 победи (вкл. срещу отбори като Тотнъм, Арсенал, Лестър, Челси, ПСЖ), 2 равенства (едното, от които – срещу Ливърпул) и само 1 загуба, която бе срещу ПСЖ в Шампионска лига и се оказа напълно незначителна, тъй като развоят бе обърнат във втория двубой.

Това представяне не само, че върна Юнайтед в борбата за топ 4 (което преди серията звучеше нелепо и налудничаво), но и класира тима за четвъртфинал в Шампионска лига. Точно в този момент Солскяер бе най-обичаният човек в Манчестър. Последва обаче катастрофален срив. Безлични поражения от Барселона в най-комерсиалния клубен футболен турнир и 10 мача, които съсипаха всичко във Висшата лига и които пратиха тима в Лига Европа. 10-те финални двубоя за първенство – 6 загуби, 2 равенства и 2 победи. Край на сезона.

През лятото клубът се раздели с централния си нападател Ромелу Лукаку, който така и не убеди, че заслужава мястото си на „Олд Трафорд“ и премина в Интер, където се представя на страхотно ниво. Бе задържана голямата звезда Пол Погба, но все още не сме видяли много от ексцентричния полузащитник, който се контузи още в началото на новия сезон. В клуба акостираха превърналите се в титуляри Аарън Уан-Бисака, Хари Магуайър и Даниел Джеймс. Раздялата с Лукаку, пък, значеше, че нов човек ще води нападенито на Юнайтед. Маркъс Рашфорд и Антони Марсиал се подвизаваха на тази позиция, но вторият се озова в лазарета за немалък период от време.

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

През сезон 2019/20 се забелязва любопитната тенденция при „червените дяволи“, когато играят срещу водещи тимове, да показват страхотна игра и успеваемост, гарнирана с позитивни резултати, но, когато се изправят срещу, поне на хартия, по-слаб съперник, да допускат поражения и незадоволителни равенства. Оле Гунар Солскяер записва победи срещу Челси (два пъти – един път за Купата на Лигата), Лестър, Тотнъм, Манчестър Сити и равенства срещу Ливърпул, Арсенал и Евертън. Отбор с такива показатели срещу водещите тимове спокойно може не само да се бори за лидерската позиция, но и да я заема. Поправка – не, че може – задължително е.

Загубите във Висшата лига от август насам дойдоха срещу Кристъл Палас, Уест Хям, Нюкасъл, Борнемут и последния Уотфорд, а същевременно Уулвърхямптън, Саутхямптън, Астън Вила и Шефилд Юнайтед взеха по точка, като тук единствено за Шефилд може да се погледне позитивно, защото, въпреки че е новак, се държи в битката за топ 4 (а и в самия двубой Манчестър губеше с 0:2 до 72‘, за да направи пълен обрат, но накрая да бъде изравнен). Именно заради такива случаи е възникнало твърдението, че титлите се печелят точно в тези двубои, а не в директните сблъсъци. След 18 изиграни срещи Юнайтед е с 25 спечелени точки и се намира на 8-ото място.

В Лига Европа „червените дяволи“ бяха в група с АЗ Алкмаар, Партизан Белград и Астана. Очаквано излязоха от нея, като допуснаха 1 равенство и 1 загуба, но в този турнир Оле Гунар Солскяер често даваше шанс за изява на футболисти, които не записват много игрово време. Така блесна звездата на Мейсън Грийнууд, който има 4 гола и 1 асистенция в турнира. След жребия за 1/16-финалите стана ясно, че на пътя на англичаните ще застане белгийският Брюж. Любопитно е какви сили ще съсредоточи Солскяер в този турнир и в тази фаза, защото предвид изключително ожесточената битка за топ 4 във Висшата лига, класирането за Шампионска лига през следващия сезон (което е задължително, ако питате техните фенове) може да минава единствено през спечелване на Лига Европа.

За Купата на Лигата (Карабао Къп) на „червените“ предстои градско дерби с Манчестър Сити на полуфиналната фаза, след като преди това последователно бяха отстранени Рочдейл (изненадващо – след изпълнение на дузпи), Челси, както вече бе споменато, и Колчестър. Във ФА Къп тимът ще гостува на Уулвърхямптън в 3-ия кръг. Едва ли при лошо представяне в Европа и във Висшата лига привържениците на Юнайтед ще се „топлят“ от евентуален успех в споменатите два турнира, но винаги е по-добре да завършиш сезона поне с някакъв трофей.

Притеснителното при Манчестър Юнайтед е, че сякаш няма по-отчетлива промяна и през новия сезон. Отборът продължава да търси себе си след прословутия легендарен период, изкаран със сър Алекс Фъргюсън начело. Това търсене обаче става твърде дълго, а Солскяер е поредният, който не може категорично да върне „червените дяволи“ на нужното място. Феновете на тима дълги години се забавляваха с неуспехите и огромната дупка, в която се намираше големият враг – Ливърпул, но сега нещата се обръщат, а в главата на всеки привърженик започва да възниква кошмарният въпрос – „И ние ли ще трябва да чакаме толкова години?“.