Сеск: В Челси се преродих, липсват ми Тито и Арагонес

Сеск Фабрегас е един от топ трансферите на това лято, след като Жозе Моуриньо за пореден път показа убийствения си нюх и за под 40 милиона лири си осигури услугите на един от най-подценяваните полузащитници на нашето време.

Сега, отново в Лондон, испанецът се чувства повече от добре, като записва един от най-силните си сезони в кариерата. Той е моторът на халфовата линия на Челси, който е най-добрият отбор в Англия в момента.

Сеск даде подробно интервю за официалния сайт на ФИФА, в което говори за удоволствието да играе с Меси и Давид Силва, периодите в Барселона и Арсенал, причините да премине в Челси и за това кои са двамата души, които най много му липсват. Ето и интервюто:

Кой е най-хубавият ти детски спомен, свързан с футбола?

Имам много, но може би когато спечелихме требъл с отбора на Барселона до 15 години. Това беше последният ми двубой, преди да се присъединя към Арсенал и спечелихме требъл - Купата на Каталуния, Купата на Краля и лигата. Беше наистина незабравима година.

През цялотата ти кариера с кого си имал най-добри взаимоотношения на терена?

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Трябва да кажа Лео Меси, бяхме заедно още от ранна детска възраст. Винаги сме се разбирали много добре, като на терена просто комуникирахме отлично. Друг играч, с когото винаги сме се разбирали, е Давид Силва. С него играхме на Световното първенство до 17 години във Финландия, когато бях само на 16 и оттогава имаме добри взаимоотношения. Но има още много други, с които се разбираме.

Тази връзка на терена се изгражда на инстинктивна основа или е базирана на приятелство, или просто когато се засечете заедно на терена?

Трябва да кажа от всичко по-малко, но се случва най-често на терена, отколкото на друго място. Там и приятелството става по-силно. Не знам как точно да го обясня, много е странно. С тези играчи, само с поглед и леко движение можем да се разберем.

Кой е най-добрият съвет, който си получавал?

Един от най-добрите съвети, които съм получавал, и то доста често, е да запазвам неутрално поведение на терена, независимо дали играя добре или не. Когато се справяш добре, играеш на ръба на възможностите си и печелиш, бне мислиш, че си най-добрият и това е. Когато нещата не вървят и си най-слабият на терена, не си позволяваш това да те събори на земята.

Когато бях по-млад, имах сериозни проблеми със загубите. Винаги виждах вината в себе си. Това ме разстройваше. Помня как се прибирах вкъщи и се самонаказвах, защото не бях достатъчно добър. Винаги обаче съм имал хора до мен, които са ми помагали, а освен това с годините помърдрях и с всеки мач се подобрявах, когато играех с толкова опитни играчи и толкова добри треньори.

Част от помъдряването несъмнено беше в Лондон. Как се чувстваш отново в този град - и като играч, и като човек?

Много добре се чувствам, аз така или иначе не съм напускал изцяло Лондон. Винаги, когато имах няколко свободни дни, идвах тук. Имам страхотни спомени тук и това е моят втори дом.

Какво те привлече към Челси?

Почувствах се оценен от треньора. След това изброяваш играчите и си казваш: "Уау, това е велик отбор". Накара ме да се замисля, че е време да дойда тук и да пробвам ново предизвикателство.

Какво точно изисква Жозе Моуриньо от теб?

Той иска да внеса стабилност в отбора, да съм винаги на линия. Съотборниците ми винаги трябва да имат някого, на когото да подадат топката, и това съм ас. Помагам в дефанзивен план. В Барселона и в последните години в Арсенал пресирах постоянно централните защитници, докато играех като атакуващ халф. Сега, това е по-трудно, защото съм част от разиграващите халфове. Натискаш високо в половината на съперника, но ако закъснееш, оставяш много пространство зад себе си. Тогава и Моуриньо казва: "Ако направиш това, това и това, ще си по-добър. Дръж си позицията и натискай, когато гледат към нашата врата". Бяха малки детайли, които трябваше да изчистя и сега се чувствам комфортно на тази позиция. Това е позицията, на която играя най-добре!

Какво ще означава за теб да спечелиш Шампионска лига?

Важно е. Шампионска лига е шампионат, който още не съм спечелил. Това ще ми достави огромно удоволствие. Не знам дали ще се случи тази година, другата година или в слевдащите 5 години. Това е футбол. Хавиер Санети я спечели с Интер на 36 години. Футболът ще реши кога ще дойде моето време. Играх във финала през 2006 с Арсенал, но тогава загубихме. Загубихме в последните минути и бях много тъжен. Играл съм 4 полуфинала. Там си, на практика докосваш финала или трофея, толкова си близо и... Надявам се да изживея този момент един ден.

Бившият ти треньор Луис Арагонес казваш, че обичаш да подаваш, но трябва и да стреляш и бележиш повече. Кое от двете ти доставя по-голямо удоволствие.

Когато играех под негово ръководство, бях един от разиграващите халфове, с малко повече атакуващи задачи, отколкото в Арсенал. Луис ми даде този съвет, който остана с мен. Помогна ми да променя чипа във футболния ми мозък. Когато ме питат по време на интервю, винаги ще казвам, че предпочитам асистенцията.

Арсен Венгер ме прати в по-предни позиции през 2009 година. Оттогава насам почнах да играя пред и в наказателното поле, което донесе и повече голове. Няма нещо като това да вкараш гол. Бележенето е най-красивото нещо във футбола, но винаги съм се чувствал по-добре и съм се идентифицирал със завършващия пас. Само хората, които знаят как да дадат този пас, знаят как се чувствам, а аз се наслаждавам, когато се отбележи гол след мое подаване. Да изведеш нападателя сам срещу вратаря е най-голямото удоволствие.

В Барселона на практика играех централен нападател, където вкарах и доста голове. Сега сякаш се преродих. След 5 години, в които играех като нападател, сега започнах отначало. Върнах се на позицията, която играех, когато бях на 16. В началото ми беше трудно с треньор като Моуриньо, който е малко по-взискателен по време на тренировки. "Бъди добре позициониран. Отстъпи, подкрепи играчите зад теб, не губи топката!". Сега обаче това много ми харесва.

Ако можеш да прекараш един ден с един човек, жив или починал, кой би било това?

Бих искал да прекарам един ден с Тито Виланова и Луис Арагонес, поне веднъж. Това ми липсва, липсват ми и спомените. Научих много от тях. Имал съм неевроятни моменти с Тито, когато съм плакал като малко дете. След това ми даде възможност да покажа какво мога в Барселона, особено когато преминавах през труден период в края на първия ми сезон. А за Луис какво да кажа - той винаги вярваше в мен. Той ми разкри невероятни възможности, които не вярвах, че са възможни. Това са двама души, които много ми липсват.