Юнайтед и Левски ли са най-големите загубеняци на трансферния пазар?

Ако красивите отигравания са солта на футбола, то трансферните прозорци са неговия пипер. През последните години стана традиция футболните фенове да следят с огромно нетърпение месеците през лятото, а случващото се в тях често е немислимо дори за сценарист на турски сериал. С навлизането на големите пари във футбола, трансферният прозорец стана неизменна част от цялото шоу, от бизнеса, който в наши дни е тази игра. Въпреки това, едва ли има някой истински фен, който да не е тръпнал в очакване любимият му отбор да привлече мечтания футболист или да се раздели с ненужните. Черешката на тортата е последният ден от "джама" - тази година той бе 1 септември. Някои треньори базират цялата си трансферна философия на този ден, в който често се случват немислими за останалия период неща. Играчи, които търсят трансфер, са склонни да приемат всякакво предложение, а отчаяните клубове да хвърлят много пари за нова звезда, или да се разделят с някого на безценица. Е, и тази лудница приключи, а съставите са окомплектовани до 1 януари 2015, когато всичко започва отначало. Ето и големите печеливши и губещи от трансферното лято.

 ПЕЧЕЛИВШИ:

 ЧЕЛСИ

Без да е в светлината на прожекторите, Челси традиционно хвърли сериозна сума за попълнения. Направи го обаче рано, като новите играчи имаха време да свикнат с обстановката и резултатите вече са налице. Бе намерен така нужният голмайстор в лицето на Диего Коща с повече от добра сделка - на Атлетико бяха платени едва 32 млн. паунда, което за централен нападател от подобна класа е като подарък в наши дни. От Атлетико на "Стамфорд бридж" пристигна и Филипе Луис, който може да е полезен във всеки един момент. Намери се и перфектният заместник на Франк Лампард - свикналият с обстановката в Англия Сеск Фабрегас. На "Стамфорд Бридж" отново се усеща духът на победители след завръщането на доказания боец и легенда Дидие Дрогба, а Жозе Моуриньо се възползва и от проваления трансфер на Лоик Реми в Ливърпул, за да го вземе в последния момент срещу едва 12 млн. паунда. В този състав на Челси има шампионски манталитет, класа, широчина и баланс. За това допринесе и успешната политика на изходящите трансфери. Отлична сделка в това отношение е пускането в Милан на Фернандо Торес. Tрансфер, изгоден за всички, след като нямаше как нападателят да бъде чакан повече да оправдае 50-те млн. паунда, платени за него на Ливърпул. Челси се освободи от високата му заплата и от тоталната му изчерпаност за този тим и английския футбол.

За поредна година Челси прати под наем близо 30 футболисти в други отбори за да се обиграват. Тези младоци са страхотен запас и перфектно олицетворение на добрата политика за развиване на клуба. Именно от тази позиция в Лондон през това лято се завърнаха Тибо Куртоа и Кърт Зума. Като цяло Челси отново изглежда готов за трофеи - както в Англия, така и в Шампионската лига.

ПОРТО

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

Позагубилият от блясъка си тим на Порто сглоби състав, способен да го върне на върха. През това лято на "До Драгао" акостира испанският треньор Жулиен Лопетеги и това доведе до истинска инвазия на негови сънародници в състава. В този случай това е оправдано тъй като двете нации са близки, испанците се чувстват добре в португалския шампионат, а и играчите бяха внимателно селектирани. Недооценяваните в Барса, Атлетико и Реал Кристиан Тейо, Оливер Торес и бразилецът Касемиро пристигнаха под наем, а Адриан дойде от "Калдерон" с постоянен трансфер срещу 11 млн. евро. Холандецът с португалски корени Бруно Мартинс Инди заздрави защитата, на левия бек вариант вече е и неуспелият в Рома Хосе Анхел. От френския Лориен бе взет младият камерунски нападател Винсент Абубакар. Традицията Порто да привлича млади диаманти, благодарение на отличната си скаутска мрежа, бе продължено с взимането на бразилския халф Отавио от Интернасионал срещу 7 милиона евро. За 6,5 бе привлечен алжирецът Ясин Брахими от Гранада. Порто натрупа значителен финансов ресурс, благодарение на добрата си работа с млади таланти и препродаването им през последното десетилие. Това позволи на клубът да похарчи по-сериозна сума (36,8 милиона евро) това лято. Парите обаче бяха оправдани, а резултатите вече са налице. "Драконите" са в групите на Шампионската лига, след като в плейофа елиминираха категорично Лил, а след три кръга от португалския шампионат са начело с пълен актив.

РОМА

"Вълците" са един от най-бързо развиващите се клубове в Европа. Американските собственици полагат сериозни усилия да го направят сред най-значимите на Стария континент и до този момент се справят добре. Към този момент Рома има състав със сериозна дълбочина, способен да се представи добре както в Серия А, така и в Шампионската лига. За тази цел на "Олимпико" през лятото пристигнаха попълнения във всяка една линия, освен вратарския пост. Отбраната бе подсилена от опитния Ашли Коул, гръцкият талант Костас Манолас, за който бе изпреварен Арсенал, неговият сънародник Хосе Холебас, италианският национал Давиде Астори, а в последния ден на трансферния прозорец под наем пристигна и Мапу Янга-Мбива, който да засили конкуренцията в проблемната зона в центъра на защитата. Тя стана такава след продажбата на Мехди Бенатия в Байерн за 27 милиона евро. Рома се принуди на тази стъпка, след като играчът отказа да поднови договора си. По този начин беше решен проблем с футболист, който нямаше да е пълноценен, а в крайна сметка клубът прибра и добри пари за 28-годишен състезател. В халфовата линия Руди Гарсия си взе стария познайник Сейду Кейта, който е добра опция за запушване на дупки. Същото се отнася за Урби Емануелсон, но в интерес на истината Рома можеше и без двамата. Няма безгрешни спортни директори, затова ще акцентираме върху добрата работа на Валтер Сабатини. Тя се превъплъти в привличането на талантите Салих Учан, Леандро Паредес и Антонио Санабрия, като последните двама бяха уредени от зимата. Ударът в атака бе спечелването на битката с Ювентус за подписа на Хуан Итурбе. За младия аржентинец бяха платени близо 30 милиона евро, но той вече показа, че ще е сред основните футболисти в отбора. Като успех за Рома на трансферното поприще може да се отчете и задържането на водещи футболисти като Миралем Пянич и Кевин Строотман. Изобщо от Олимпико лъха стабилност.

Ювентус е поразклатен и титлата в Италия съвсем не е далеч. В Шампионската лига дори излизане от групата в компанията на Манчестър Сити и Байерн ще е успех, който съвсем няма да е изненадващ.

АТЛЕТИКО (МАДРИД)

Шефовете на Атлетико прогледнаха за нещо, което малко във футбола могат. Те осъзнаха, че миналият сезон е таванът на този отбор и решиха да продадат звездите си в техния пик. По този начин прибраха добри суми, а същевременно дадоха нова жажда за успехи на този тим. Нещо, което един Интер например пропусна да направи след успеха в Шампионската лига през 2010 г. и страдаше от това решение в следващите 4 години. Атлетико пусна в Челси Диего Коща и Филипе Луис, клубът не предприе действия за да задържи Давид Вия, Диего Рибас и Хосе Соса, които бяха изчерпани. Тоби Алдервейрелд не се адаптира в Примера и направи хубав трансфер под наем в Съндърланд, където ще е основен играч. Шокиращо Ливърпул пожела Хави Манкийо, а Атлетико естествено не направи спънки на ненужния си играч, който да натрупа опит, вместо да е тотално неизползваем на "Бернабеу".

Венецът на входящите трансфери е Марио Манджукич. Недооценен в Байерн, този нападател е способен да замени пълноценно Диего Коща. На бековете Гийермо Сикейра и Кристаин Ансалди носят нужната вариативност. За Антоан Гризман бяха платени близо 30 милиона евро, което е в известна степен рисковано. Французинът има талант, но Реал Сосиедад не е Атлетико и напрежение досега нямаше. Сега нещата са различни, а първите мачове на Гризман показват, че той все още е далеч от това да е решаваща фигура. Много пари бяха платени и за Ян Облак от Бенфика, за когото се отнася същото като за Гризман. Неслучайно до този момент той е резерва на Мигел Анхел Моя. В последния момент Атлетико се подсили на крилата, което е задължително при използваната схема 4-4-2. През миналия сезон това бе проблемна зона за "дюшекчиите". Похвално е, че на "Калдерон" осъзнаха, че не са перфектен тим и до голяма степен успехите от последната кампания са плод на дух, мотивация и на първо място работата на Диего Симеоне. Едва ли този сезон резултатите ще бъдат повторени, но Атлетико започна да гради нов отбор, който рано или късно ще бъде отново на върха.

Сред печелившите клубове на които няма да обърнем чак толкова специално внимание, са английският Хъл Сити, който използва последния ден от прозореца изключително ползотворно - с привличането на имена като Гастон Рамирес, Хатем Бен Арфа, Мохамед Диаме и Абел Ернандес. Като прибавим и взетият по-рано през лятото бивш английски национал Майкък Доусън, то нещата стават много сериозни. В Примера Дивисион добри селекции направиха Севиля и Валенсия, които ще атакуват място в Шампионската лига през този сезон. В Ередевизие ПСВ запази състава си, пълен с таланти и е основен претендент за титлата.

ГУБЕЩИ

АНГЛИЙСКИЯТ ФУТБОЛ

За поредна година. И после защо не върви националният отбор на "Трите лъва". След като и с последния трансферен прозорец клубовете на Острова сякаш крещяха "Местните играчи не стават". Иначе няма как да си обясним например случая с Валери Божинов, който отиде на проби в Уест Хям. Всички знаем какво би могъл да (не) даде той на лондонския тим. Просто няма как по този начин Премиършип да претендира, че е най-силният шампионат в света. И докато божиновцит се пробват в Премиършип, един Джордан Роудс продължава да играе в Чемпиъншип със статистика от 54 гола в 94 мача за Блекбърн, а преди това 73 гола в 124 мача за Хъдърсфилд.

Поредната инвазия на чуждестранни играчи загърби отново темата със създаването на местни кадри. Стереотип, заради който това първенство заприличва все повече на шоу, не и на място, където се прави футбол. Още по-лошото е, че парите бяха похарчени за актьори без характери. С много носталгия можем да си спомняме за големите отбори на Ливърпул през 80-те, по-късно Арсенал и Юнайтед, където бе пълно с мъжкари, а не със скъпоплатени бездушници. Днес в Англия има много звезди, но не и лидери.

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Юнайтед изсипа една камара пари това лято. Или по-точно 150 милиона паунда. И стана символ на синдрома на грешната трансферна политика на английските клубове. С толкова пари Юнайтед можеше да си осигури бъдещето за години напред. След като вече в тима не са Райън Гигс, Рио Фърдинанд, Неманя Видич и най-вече Алекс Фъргюсън, то това, от което има нужда на "Олд Трафорд" са играчи, който да вадят отбора в трудни моменти. Такъв тип не е нито Анхел Ди Мария, нито Маркос Рохо, Андер Ерера или Радамел Фалкао. Друга тема е, че проблемите на тима съвсем не са в атака, където Луис Ван Гаал разполага с Робин Ван Перси и Уейн Рууни. В трансферната какафония на "Олд Трафорд" това лято бяха подминати най-слабите звена - в центъра на халфовата линия и защитата. След Маруан Фелайни, Юнайтед направи втори опит да привлече нужния централен халф с Андер Ерера. Бе пропуснат Кевин Строотман, който е Играчът за Манчестър Юнайтед. Проблемите в центъра на защитата остават. Вместо това Юнайтед привлече трима играчи, които могат да се състезават на позицията ляв бек?! Същото се случи в атака. В отчаянието си Луис Ван Гаал започна да купува големи имена с идеята с головете си те да компенсират очевидните проблеми в отбора. Анхел Ди Мария вече дебютира и не промени нищо срещу Бърнли. Очаква се това да направи и Радамел Фалкао, за когото бе вдигнат много шум. Привличането му е огромен риск - след тежката травма Фалкао не е същият футболист, а играта в Премиършип едва ли е най-подходяща за ренесанса му. Въпреки всичко на "Олд Трафорд" има и положителни новини. Това е пристигането на Люк Шоу, както и на Дейли Блинд. Млади и талантливи играчи, които могат да се считат за дългосрочни решения. Въпреки това обобщението е, че Юнайтед продължава да е по скоро безличен отбор и проблемите пред тима не бяха разрешени това лято. За 150 милиона паунда се очакваше повече.

МОНАКО

Грандоманският проект на Дмитрий Риболовлев може да се счита за приключен. Това са категоричните сигнали от "Луи II". Тръгна си Хамес Родригес, за когото Монако успя да прибере солидните 80 милиона евро и може да се радва на добра сделка. По-категоричният знак е пращането на пожар на Радамел Фалкао в Манчестър Юнайтед. Колумбиецът дойде в Монте Карло заради уверението, че около него ще се изгради нещо голямо. А такова няма. Звездни играчи вече не се привличат в тима, а за треньор бе взет Леонардо Жардим, чиято цел е да налага млади таланти. Монако постепенно ще се върне в ролята си на средняк, а амбициите на Риболовлев стигнаха до едно второ място и респективно класиране в Шампионската лига. От цялата ситуация печеливш е нашият Димитър Бербатов, чието титулярно място изглежда все по-сигурно.

ИНТЕР И МИЛАН

Финансовата криза в Милано е жестока. Доскорошните европейски грандове Интер и Милан го докараха дотам да се радват на свободни трансфери и прибирането на неуспели в Премиършип играчи като Фернандо Торес и Пабло Освалдо. Икономическата ситуация на "Сан Сиро" е такава, че Пиетро Аусилио и Адриано Галиани могат да привлекат някого, само ако преди това са реализирали сериозна продажба. Щастието на Галиани, че в последния ден от трансферния прозорец се е разбрал с... Аталанта за Джакомо Бонавентура смятаме, че не се нуждае от коментар. Интер е на същото дередже - трансферите са в орбитата евтин наем с опция за закупуване. И това е максимумът към този момент. В същото време играчи се продават на безценица - на Фреди Гуарин бе поставена цена от 15 милиона евро (и въпреки това не се намери купувач), а Милан продаде блестящ талант като Марио Балотели за едва 18 милиона на Ливърпул. Изобщо ситуацията в Милано е "Пари нема - действайте", а големите успехи от близкото минало изглеждат все по-недостижими.

КОНКУРЕНТИТЕ НА БАЙЕРН

За разлика от други лета, това бе изключително спокойно в Бундеслигата. Нито един отбор не направи сериозни харчове, в опит да достигне поне малко нивото на хегемона Байерн. На този етап в германския футбол напълно важи правилото, че Байерн може да се победи единствено сам. Не, че това е невъзможно, предвид упоритите опити на Хосеп Гуардиола в тази насока. Ако въпреки това, Байерн покаже какво може, то нито Борусия, нито Леверкузен или Шалке могат да сторят нещо. И вината е в самите тях. Защото това лято в Бундеслигата не акостира нито едно наистина голямо име.

Губещи са и испанските грандове. Реал отслаби отбора си в сравнение с миналия сезон, а Барселона отново не намери решенията в отбрана.

КАК Е У НАС?

Печеливши

БОТЕВ

Естествено в българския футбол винаги всичко е обърнато. На "Христо Ботев" трябваше да бъдат сполетени от финансова криза за да проумеят как се случват нещата в тази игра. Резултатът - привличане на редица български таланти за сметка на средностатистически румънци. В резултат на това Ботев отново е в челото на класирането, но вече е далеч по-симпатичен тим, а играчите му тепърва ще бъдат от полза за целия ни футбол, намирайки място и в националния отбор

ЛУДОГОРЕЦ

През последните години е достатъчно да следиш селекцията на Лудогорец за да разбереш, че в Разград знаят как се работи правилно във футбола. Привличане на максимум 4-5 нови играчи, с манталитет на победители и лидерски качества. Също толкова се освобождават. Освен Браян Ангуло, Вандерсон, Хамза и Анисе, Лудогорец отново не забрави да помисли за бъдещето и взе трима играчи от юношеския национален отбор.

КОМИСИОНЕРИТЕ

В България селекцията все още се прави на шуробаджанашко и примитивно ниво - обажда се Гонзо на Лъчо Танев и му казва доведи ми треньор испанец, Танев задейства контактите и води на "Герена" Пепе Мурсия. Ако беше довел Барт от семейство Симпсън никой нищо нямаше да му каже. Същото е в ЦСКА. Пуска Стойчо сериозните си връзки в мениджърските среди и залива "Армията" с играчи. Тях никой не ги е гледал, няма скаутско звено, никой предварително не ги проучва, както като технически качества, така и като характер. Така всички печелят. Както доскоро забравените играчи и треньори, които тук реанимираме, така и мениджърите им, а и наставникът. Губи само футбола и в частност "А" група, която вече десетилетия не може да се откъсне от байганьовщината.

Губещ

ЛЕВСКИ

Ако някой ви изреди играчите на Левски и ви накара да предположите кой отбор е това, бихте предположили, че става дума за Славия, Черно море или нещо от сорта. На "Герена" тотално снижиха летвата и за да играеш със синия екип вече не са нужни кой знае какви качества. Всичко това се поражда от безпаричието в клуба, но вместо да се взимат доказан издънки като Борислав Стойчев, може да се пробват все още недоказаните таланти в школата. Големите играчи, носили синята фланелка, би трябвало да се срамуват от това какви анонимници го правят днес.