Защо първата загуба на Клоп е по-добра от всяка победа на Роджърс

"Червените" паднаха и загубиха важни точки, затова пък направиха шоу, което трябва да бъде поставено в най-добрите театри в света.

Контрол върху играта

Юрген Клоп извади Ливърпул от дъното на таблицата във Висшата лига, където клубът упорито сменяше елитния си статус с такъв на средняк. Немецът бързо намери подход към играчите и им вдъхна непреклонна вяра в собствената си изключителност - иначе е невъзможно да обясним безумната им нагласа.

Ливърпул владееше терена, инициативата и наказателното поле на съперника.

Контролът невинаги дава резултат, но отборите от топниво нямат право да преотстъпват играта в краката на съперника. Така и "мърсисайдци" водеха мача по нужния им път, като само от време на време позволяваха на гостите някои волности.

Кристъл Палас стреля към вратата на Миньоле само девет пъти, четири от които в целта. Ливърпул отправи 22 удара, като 9 пъти смути вратаря на съперника. Да, стои въпросът за силата и точността на домакините, но тяхното преимущество е трудно да се отрече. Най-малкото защото отборът владееше топката в 67% от времето.

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Безумната атака

Когато царят бяга или умира, без да е оставил наследник, народът изпада в паника, а след това настъпва анархия. И докато властта не се възстанови, на трона се възкачват всички достатъчно смели и ловки личности. В атаката на Ливърпул е пълно с такива, и с напускането на Суарес единоначалие там не настъпва. И тъй като едва ли не всички полузащитници стрелят в наказателното поле, без да се колебаят да форсират собствените си нападатели. Лалана, Коутиньо, Джан, Бентеке, Айб и останалите пропиляха киловати енергия заради резултата, за който условно Барселона или Байерн им е достатъчно едно лениво движение на двата крака. Но това движение е и порив - началото на нещо много голямо.

Нападателите на Ливърпул съсипаха една дузина положения, но доказаха най-важното - те няма да се примирят с положението си и са готови да се борят даже в последните секунди на полувремето, когато зрителите вече отиват за бира. Желанието да играят без почивка, предходните моменти и предстоящата дълга пауза направиха мача срещу Кристъл Палас невероятен блокбастър, който ви кара да забравите за времето. Стремежът на атакуващите играчи на домакините да действат нешаблонно доведе до суетня и бавене на темпа, съперникът успяваше да създаде числено превъзходство или фаулове в критичните моменти. Да не забравяме за Уейн Хенеси, който спаси отбора от няколко стопроцентови гола.

Горящите очи на феновете

Зрителите в операта може да не разбират всички тънкости на постановката, техническите детайли и способите за извличане на звука от музикалните инструменти. Но когато чувстват гениалността на актьорите и всички действия като цяло, те замират в тих екстаз. Същото се отнася и до великолепния футбол, който е сложен за разглобяване на молекули (такъв анализ ще предизвика маса противоречия) - той се възприема само като цяло. Ливърпул и Кристъл Палас изиграха невероятно вълнуващ двубой, класически образец на английски дерби. 

Горящите очи на феновете на "Анфийлд" - оказа се, че немецът от какво са се нуждаели. Тези очи искаха тази игра, те е следяха, забравяйки за многото недостатъци, пропуснатите моменти и съперника, който по статут не трябваше да спечели. Мачът се оказа точно този, който да предизвика вътрешен ентусиазъм, да разкъса на части и да не ти дава да седнеш на мястото си от удоволствие.

Такова поражение си струва да се допусне - то е сто пъти по-полезно и готино от победата на Интер над Торино два часа по-рано, макар и не донесло точки. Главното е, че никакви външни сили не възпрепятстваха Клоп да направи с Ливърпул това, което сега се случва. 

Победи, точки, места - всичко това страхотно отвлича вниманието от играта, кара те да жертваш зрелищността и да снижиш риска. 

Оставете отбора да се учи и развива така, както види Клоп за добре. Той си знае работата - първо да превърне настоящия продукт в нещо несравнимо и неповторимо, а след това да се прицели и в титлата. Няма да му е за първи път.