Бербо Vs Тевес: Бившите нападатели на Юнайтед подновявят съперничеството си

Карлос Тевес и Димитър Бербатов подновявят съперничеството си в Шампионската лига. Адам Бейт от "SkySports" изследва възприятията и реалността на съответните твърдения. Кой от тях не се затруднява по време на тренировки? Кой се е научил да играе, след като си е намерил топка? Отговорите може да ви изненадат...

"Той не е надарен със страхотна скорост и не беше много добър на тренировки. Винаги искаше малка почивка за тоалетна. В начина, по който се подготвяхме, имаше нещо, което ни дразнеше. Искахме да виждаме истинско желание да тренираш по всяко време. Големите играчи го притежават."

Докато Карлос Тевес и Димитър Бербатов се подготвят да се изправят един срещу друг в четвъртфинал от Шампионската лига тази вечер, този цитат от автобиографията на Алекс Фъргюсън изглежда подходящ. Много от вас вероятно са сигурни, че от двамата бивши футболисти на Манчестър Юнайтед, това описание се отнася за апатичния Бербатов. Всъщност, това е оценката на Фъргюсън за усилията на Тевес на "Олд Трафорд".

Това описание служи, за да отбележи, че когато става дума за Бербатов и Тевес, възприятията невинаги помагат. Реалността е с повече нюанси, линиите са размазани, а картината, която се очертава за двамата играчи, е дори по-вълнуваща, отколкото карикатурите, на които хората вярват.

Сравненията между тях започват от лятото на 2008 г., когато Юнайтед дава 30 милиона паунда на Тотнъм, за да привлече българина в своята атакуваща линия. Юнайтед имаше Тевес, Кристиано Роналдо и Уейн Рууни, но Фъргюсън искаше нещо повече.

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

"Гледайки Димитър в Тотнъм, почувствах, че той може да направи разликата, защото притежава самообладание и поглед върху играта, каквито липсваха в групата ни с нападатели", заяви Фъргюсън. "Той показваше уменията на Кантона и Теди Шерингам - не беше бърз като светкавица, но той можеше да се обърне и да даде креативен пас. Помислих, че може да повиши нивото ни и да увеличи таланта ни."

Следващото лято Тевес напуска отбора, но остава в Манчестър, след като се присъединява към градския съперник Сити. Двамата състезатели си поделят Златната обувка в Премиър Лийг за сезон 2010/2011 с по 20 гола в актива си - съвпадение, което малко вероятно да е забравено от някой от тях. През 2009 г. в свое интервю за аржентинска телевизия Тевес дори определя Бербатов като причината за неговото напускане.

Рухването на Тевес

"Не чувствах подкрепа след привличането на Бербатов, защото аз бях човекът, която вършеше работата, заради която той беше привлечен.", заяви Тевес. "Миналата година аз бях вторият най-добър нападател след Кристиано. Спечелихме две титли и да бъда изолиран, беше нещо, което не можеш да си обясня. Фъргюсън ми каза да не се притеснявам за пристигането на Бербатов, но не ми хареса, когато той започна често да ме оставя на пейката."

По-късно Фъргюсън потвърди, че е направил грешка в преценката си, удивен от гениалността на Бербатов. "Беше моя грешка, в смисъл, че Бербатов беше играч, който исках да го виждам да успява. Но той също е от тези играчи, който искат да се чувстват уверени, че са страхотни състезатели. Ребусът с него и Тевес винаги е бил там."

Всъщност, Бербатов спечели битката в техния единствен сезон заедно, отбелязвайки девет гола във Висшата лига срещу пет за Тевес с удивително съотношение от брой минути, на които бележи. Бербатов също така имаше десет аситенции, а Тевес- 3.

Разделено мнение

Това обаче беше далеч от пълен триумф. Вялата първа дузпа даде тон на загубата от Евертън в полуфиналите на ФА Къп и на Бербатов не му бе гласувано доверие да започне титуляр във финала от Шампионската лига. Той беше спечелен от Барселона, а Бербатов беше оставен на пейката, също като Тевес преди. Всъщност, такъв беше контрастът .между двамата, какъвто е между Красавицата и Звяра и това поляризираше мнението на фенове и специалисти за тях. Бяхте ли фен на Бербатов или на Тевес?

Всъщност, в поляризираният характер на обезумялия дебат, Бербатов е изобразяван като гений или безделник, а Тевес - като ограничен играч или като целеустремен футболист - брилянтен в един аспект от играта и недалновиден във всеки друг. Артист или майстор? Вдъхновение или изпотяване? Мъжът, който може да играе в чехли и смокинг или образът на аржентинския бедняк, който опитва да успее?

Тевес продължава да прави за смях всичко това, показвайки класа и въображение в Ювентус. В момента Тевес е най-добър реализатор в Серия А със своите 17 гола. Аржентинецът отбеляза и три от петте гола в осминафиналите срещу Дортмунд от Шампионската лига.

Освен това, банални обяснения за живота на Бербатов на яхти в Монако не стоят на дневен ред. Истината е, че той израства в голяма бедност. Бившият му съотборник в Байер Леверкузен Лусио дори е говорил как Бербатов бил "толкова беден като дете в България, че той играл футбол с баскетболна топка, която е намерил?"

Външността може да бъде измамна. "Понякога нещата, които правя, изглеждат без усилия, но това не е така", заяви Бербатов. А Фъргюсън споделя: "Бербатов имаше изненадваща липса на самоувереност".

Тевес очевидно има нуждата от онова усещане да бъде главния човек. Неговата форма, спадна веднъж, когато Бербатов пристигна и Фъргюсън вярваше, че той не може да играе малка роля. "Причината, според мен, е че той е такава порода, която се нуждае да играе по всяко време. Ако не тренираш интензивно, а Тевес него правеше, трябва да играеш редовно."

Четвъртфиналът в Шампионската лига между Ювентус и Монако изправя Тевес и Бербатов един срещу друг още веднъж. Сега обаче има усещането, че и двамата са удовлетворени. Тевес жъне успехи в Ювентус, играейки до млад нападател като Алваро Мората, който пък определя партнирането с аржентинеца като "сбъдната мечта". В същото време, слабостите на Бербатов вече ги няма.

И така, кой от двамата ще се превърне в ключова фигура в четвъртфиналния сблъсък? Независимо от резултата, изглежда, че всеки от тях ще се възползва от момента да се докаже, но не само собствените си индивидуални качества, а и подхода към играта. И все пак, цялата истина е, дори повече завладяваща от въображението...