Ариго Саки: Марио Балотели е футболист, но не е играч

Легендарният италиански треньор Ариго Саки даде обстойно интервю за официалното списание на ФИФА. В него той говори по много актуални и вечни теми, свързани с най-популярната игра.

На първи април вие навършвате 69. Как минава един типичен ден на Ариго Саки?

- На моята възраст трябва постоянно да правя физически упражения, за да се поддържам във форма. Утрото ми започва със закуска и прочит на вестниците, гледам и малко телевизия. Следва колоездене. Следобед се занимавам с лични въпроси, чета и гледам футбол по телевизията. Понякога отивам на стадиона. Ако не дават футбол по телевизията, отивам на ресторант или на театър с жена ми. Във Фузиняно има концертна зала, кръстена в чест на един от най-известните жители на нашия град - Арканджело Корели, композитор и цигулар, който е живял в края на 17-и, началото на 18-и век.

Винаги сте бил поклонник на изкуството и културата.

- Да, защото футболът също е вид изкуство. По сущия начин, както музиката, поезията, драматургията или киното. Великият Бертолд Брехт веднъж е казал: ако нямаш добър сценарий, на сцената ще царува само импровизация, затова постановката ще бъде повърхностна. Представете си хор от 11 човека: десет от тях пеят великолепно ария от "Аида", а единадесетият е счел за нужно да изпълни нещо друго. Можете да си представите колко ужасно ще звучи това.

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Футболът се е изменил много оттогава, когато за последен път сте водил отбор?

- Той се мени всеки ден, точно както и животът. Ако не искате да бъдете забравен - развивате се. Спрете ли - това е движение назад. Футболът проследява развитието на обществото. Днес ние живеем в глобален свят, и ако вие не играете в глобалния футбол, то бързо ще останете встрани. Модерната игра е много по-бърза, отколкото е била по-рано. Ако ви липсва скорост, няма да имате никакви успехи.

Изглежда, че италианският футбол бавно отстъпва встрани.

- Това вече се е случвало неведнъж в нашата история. След разпадането на Римската империя, която разпространила културата по целия тогавашен свят, след Ренесанса, италианците са живели много векове напразно. Сега това се случва и във футбола. Трябва да проведем реорганизация на цялата игра, за да се задържим на повърхността, но докато ние се приспособяваме към новите обстоятелства, сме останали много далеч от другите лидери. В италианския футбол ме разстройва изостаналостта, отсъствието на иновации и невероятния консерватизъм, който се чете в играта на няколко отбора. Вместо да добиват прогрес, те правят огромни крачки назад.

Малко италианци играят в чужбина. Марио Балотели седи на пейката в Ливърпул, Чиро Имобиле се бори за оцеляване в Бундеслигата с Борусия (Дортмунд), Алесио Черчи не успя да заиграе в Атлетико (Мадрид) и трябваше да се върне в Милан...

- Това е показателен момент за нашия футбол. Когато италианските звезди отиват зад граница, тогава става ясно - добри ли са те толкова, колкото са ги оценили в родината. Ние виждаме огромната разлика между очакванията и реалността. Преди по-малко от десет години италианският шампионат беше най-добрият в Европа, нашите отбори постоянно се бореха за победа в Шампионска лига. Сега вече сме зад Испания, Англия и Германия и трябва да се притесняваме да не пропаднем още по-ниско. Зад гърба си вече чувстваме дъха на преследвачите си.

Какво е футболът?

- Футболът е атакуващата игра, в нападение трябва да бъдем едно цяло. В нашето време се повишава акцентът на единството на отбора. Това е логично, защото футболът не е индивидуален вид спорт.

Какво имате предвид?

- Сплотеният колектив има специална "синергия". Един лидер не може да прави цялата игра. Всички 11 играчи трябва да се движат като един, от тях се изисква да държат правилна дистанция, да заемат нужните позиции в нужното време. При играта в отбрана също така е важно правилно да се позиционираш и да наблюдаваш своите съперници. Всеки отбор трябва да бъде активен и в този случай, ако топката е у него, и в този, в който съперникът владее топката. Това е целта на играта. Трудно е да постигнеш това днес, но четвърт век назад е било още по-трудно да го постигнеш.

Това изисква големи физически и психически усилия...

- Всъщност, точно обратното. Моят Милан никога не е губил повече енергия от съперника. Винаги сме съхранявали повече сили, защото сме контролирали играта. Ако притежавате топката, едва ли ще ви се наложи да тичате повече от 15 метра, а ако топката е у съперника - може да пробягате и 40 метра в преследването й. Общоизвестен факт е, че моите футболисти играха много дълго. Паоло Малдини и Филипо Гали завършиха кариерата си на 41 г., Алесандро Костакурта окачи бутоните на пирона, когато беше на 39, Франко Барези напусна футбола на 37. Единственият играч, който завърши кариерата си рано, беше Марко ван Бастен, но причината при него беше хронична травма.

Казвате, че натоварването се разпределя поравно върху целия отбор?

- Абсолютно вярно е. Винаги съм поставял акцент на универсалния футбол. Предпочитал съм да имам силен колектив, а не съвкупност от звезди. Построих цял отбор, в който играчите се развиха, вместо да вписвам всеки отделен играч в колектива.

Но такива ярки индивидуалности като Кристиано Роналдо и Лионел Меси често определят резултатите на своите отбори.

- Дори суперзвездите могат да покажат своята класа, когато останалите играчи им оказват правилна поддръжка. Вземете който и да е от сегашните футболисти от световна класа и ще видител, че съм прав. Роналдо и Меси могат да бъдат първи цигулки, но те са, така или иначе, част от хармоничен оркестър. Даже най-добрите играчи трябва да съблюдават колектива. Думата "оркестър" подхожда идеално. Оркестърът се е родил в гръцкия театър - група, състояща се от хор, музиканти и танцьори. Всички те се движат в съвършена хармония. Идеалният футболен отбор трябва да направи същото. Не бъркайте играча с футболиста.

Обяснете какво имате предвид.

- Погледнете Марио Балотели. Той е футболист, но не е играч. Играчът е този, който се движи в хармония с отбора, а не като глас, отделен от хора.

Какъв беше Диего Марадона?

- Беше изключително талантлив. Трябва да призная: бих предпочел да тренирам Марадона, а не да играя срещу неговия отбор. Диего е един вид дамоклев меч. Никога не знаете ще падне ли той върху главата ви или не.

Казват, че сте пожертвали големи играчи в името на дисциплината на терена.

- Няколко велики играчи проведоха добри периоди от кариерите си под мое ръководство. Помните Гулит и Ван Бастен в Милан и Роберто Баджо в националния отбор на Италия.

Какво мислите за съвременните треньори по футбол?

- Деля треньорите в три категории. Има гении, новатори, но не са много, има и парвенюта, вечни неудачници, които нямат понятие как да тренират, но мислят, че са много умни. А има и традиционалисти, старомодни треньори, които следват класическата, но остаряла школа.

Към кои треньори се отнасяте с голямо уважение?

- Моят ученик Карло Анчелоти работи чудесно. Особено добър той беше миналата година, когато спечели Шампионска лига и световното клубно първенство. Той започна нова ера в Реал Мадрид. Много високо оценявам Жозе Моуриньо. Той е гений. Съвсем друго нещо е Пеп Гуардиола. Харесва ми също Юрген Клоп, въпреки всичките му трудности в Борусия през този сезон. В Италия най-добрият е Антонио Конте, както и Зденек Земан. Двамата са истински диригенти, които умеят да предадат своите идеи на оркестъра.

Ако говорим за Реал, не може да збаравим факта, че преди 10 години Флорентино Перес ви назначи за спортен директор на клуба, но нямахте много успехи.

- В този отбор имаше много шампиони по дух: Зидан, Роналдо, Фиго, Раул, Роберто Карлош, Бекъм, Оуен, Касияс, Гути, Мориентес, Солари и Самуел. Уви, на терена всичко това не се получаваше много добре.

Какво мислите за това, че днес преобладава мнението, че успехът оправдава средствата, с които е постигнат?

- Сега резултатите са по-важни от всякога, но би било грешка да се смята, че трите точки са единственият отговор на всички въпроси. Постоянният успех идва само в комплект с изработването на игрови стил, с работата на целия екип, с ежедневни тренировки. В противен случай вашата победа няма да има същия смисъл. С такава философия далеч не се стига.

Кои отбори са оказали най-голямо влияние на развитието на футбола?

- Мисля, че това са три отбора: Националният тим на Холандия и Аякс на Ринус Михелс, моят Милан и Барселона на Пеп Гуардиола.

Как определяте значението на отбора в историята на футбола?

- Има много фактори. На първо място, клубът трябва да бъде амбициозен и да има революционни идеи. Личността на треньора също е важна. Той трябва да притежава способност да претворява своите идеи в практиката и да мотивира играчите. Новите попълнения трябва точно да се съгласуват с тактиката - не е възможно да привлечеш играча само заради гръмкото му име. Няма никакъв смисъл в създаването на изкуствена конкуренция. Младите футболисти, които идват в отбора, трябва да бъдат надеждни, безкористни, умни и влюбени в играта. Друг фундаментален аспект е безупречното планиране. Ако вие не планирате всяка стъпка, ще загубите. Импровизацията работи само веднъж, тя трябва да бъде изключение, което потвърждава правилото. Единственият правилен път е безупречното планиране.

Заслужено ли Кристиано Роналдо спечели "Златната топка"?

- Абсолютно! Той имаше изключителен сезон и постави няколко рекорда. Роналдо не успя да спечели световната титла, но този турнир продължава само месец, а не 12 месеца в годината. В Бразилия за най-добър играч избраха Меси, а Нойер стана най-добър вратар. Неслучайно тези двамата играчи бяха номинирани за "Златната топка" заедно с Роналдо. Отделно бих искал да похваля Нойер. Той е фантастичен футболист. Присъствах на осминафиналния мач на Мондиал 2014 между Германия и Алжир. Нойер най-малко три пъти действа на границата на наказателното поле. Игра като първокласен защитник. Вратарят на Байерн наистина заслужава титлата "вратар, който действа отлично и като последен в защитата".

Какъв е най-приятният комплимент, който са ви правили по време на треньорската ви кариера?

- Имаше няколко такива моменти. След победата на Милан в Шампионска лига френският вестник "L'Equipe" написа, че нашият отбор никога няма да бъде както досега. Друг тържествен епизод настъпи през сезон 1986/87. Водех Парма. Не успяхме да влезем в елита - не ни достигнаха три точки, но феновете ни приветстваха, все едно сме спечелили скудетото. Няколко дни по-късно заедно с Роберто Муси, Валетр Бианки и Марио Бортолаци отидох в Милан. През следващата година станахме шампиони на Италия.