Суарес: Всички знаем, че Лео е най-добрият - никаква завист

Завижда ли на съотборника си в Барселона - Лео Меси, липсва ли му Уругвай, сбъднал ли е мечтите си при каталунците... На тези и на още много други въпроси отговори нападателят Луис Суарес в интервюто по-долу.

Доскоро в кариерата ви липсваше само едно - титлите. За една година в Барса спечелихте четири. Това ли е, което искахте?

- Да, от самото начало говорех за това. Този клуб е способен да спечели всеки трофей, за който се сражава. Титлите са неизменната цел на Барселона.

Вдъхновява ли ви възможността да спечелите и Световното клубно първенство?

- Разбира се. Турнирът смени името си, но аз помня как, когато бях момче на девет или десет години, специално ставах в шест сутринта, за да гледам финала. Олимпия, Мадрид, Бока, Милан... Прекрасни спомени! А да бъда непосредствен участник в такъв турнир е двойно по-вълнуващо.

Кой футболист ти е бил за пример в юношеството?

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

- Батистута - заради начина си на игра и характера. Той беше съвършената "деветка" и образец за мен.

По-лесно ли е в Барса да усъвършенстваш уменията си, отколкото в други отбори?

- Очевидно е. Важно е да имаш волята към усъвършенстване, а с играчи с близко до твоето ниво това е по-лесно да се направи. Когато гледаш как те работят, научаваш много.

Мислиш ли, че трябва да подобриш някои аспекти от играта си?

- Отнасям се много критично към себе си. Понякога се хващам, че бързам прекалено, липсва ми допълнителна секунда пауза.

Възможно ли е това да е предимство, не недостатък?

- Паузата е нужна, когато нас ни атакуват. В тази ситуация нападателят трябва да осигури спокойствие, да даде почивка на полузащитниците.

Сега се формира новият Суарес?

- Не, аз винаги съм казвал, че съм се озовал тук, благодарение на това, че съм се борил, не съм отпускал ръце и съм следвал инстинкта си. И не преставам да го правя. Говоря да спечелиш само една секунда пауза.

Откъде черпите този инстинкт?

- Това е характеристика на южноамериканския футбол. Никой нищо не ми е дал. Влагах огромни усилия като момче: Нужен ми беше поне половин час, за да дойда на тренировка. Събирах телефонни карти, за да ги продам и да си платя билетите за автобус. Понякога идвах два или три часа по-рано на тренировка, за да не ми се налага да купувам билет. Спомените за трудното детство ми помагат да се наслаждавам на всеки момент сега.

Характерът, който проявявате на терена, когато нещо не ви се получава, пренасяте ли го вкъщи?

- У дома обичайно забравям за всичко. Там съм съпруг и глава на семейство. Съзрял съм.

Гледате ли футбол по телевизията?

- Понякога. Старая се да гледам, но с две деца и жена това понякога е трудно (смее се).

Как можете да обясните химията между вас, Неймар и Меси - уругваец, бразилец и аржентинец?

- Когато сме в националния отбор, всеки е готов да го брани до смърт. Тук е друго, общата ни цел е да донесем титли на Барселона. Имаме много добра комуникация на терена и извън него. Всички знаем, че Лео е най-добрият, и не се опитваме да го надминем или да го копираме. Без каквато и да е завист. Ние сме отбор и не си съперничим един с друг. Ако някой се опита да се бори за званието номер едно, това би било трудно.

Готвите ли се по някакъв специален начин за мачовете с Меси, за да не изглеждате скромен до него?

- Най-добре е да бъдеш спонтанен. Аз си имам своя функция. Не бих се опитал да премина с дрибъл четирима играчи - това просто не е моя работа. За това са Меси, Ней, Андрес... Когато трябва да се пробива, аз стрелям, когато не - подавам. Тук съм, за да помагам и не изпитвам завист.

В резултат на еволюцията на отбора вие сте по-близо до наказателното поле. Това плюс ли е?

- Разбира се. В рамките на наказателното поле нападателят се чувства по-въодушевен. Успехът на отбора е над всичко друго, но позицията номер девет ти дава повече възможности. В този тим във всеки случай се вкарват много голове. Това е хубаво.

След една година в Барса какво най-много ви харесва в този клуб?

- Да изляза на терена и да изпитам удоволствие. И по-рано правех това, но имаше разлики. Сега не чувствам такова напрежение, каквото на други места съм изпитвал. Тук има играчи, които се открояват повече, и не всичко зависи само от теб. Това ти позволява да се чувстваш по-спокоен. В Ливърпул от мен не изискваха, аз сам се насилвах да правя някои неща, за да му е добре на отбора. Когато правех лош мач, винаги критикувах себе си. Доста трудно преживявах неуспехите.

Забелязвате ли някакви промени у Луис Енрике в сравнение с миналата година?

- Играчите трябва да се адаптират към треньора, а взаимоотношенията на футболиста с наставника винаги трябва да са еднакви. Ако той се опитва да прави нови неща, то не е защото сме спечелили четири титли. Луис Енрике говори, че имаме място за подобрение, и в това треньорът е прав.

Проумяхте ли вече смисъла на ротациите?

- Футболистът винаги иска да играе. Понякога някои се сърдят, но след това се успокояват и започват да разбират, че треньорът е бил прав. Говоря не само за Луис Енрике - за предишния си опит също. На световното първенство в Бразилия треньорът не ме пусна в първия мач, защото тъкмо се бях възстановил след травма. Разсърдих се, но после проумях неговата правота. Ако бях играл в този момент, щях да се контузя отново. Това е моментен проблясък на гняв и повечето треньори го разбират. Те знаят, че на следващия ден всичко вече ще бъде нормално и можем да обсъдим всичко.

Много ли сте суеверен?

- Да, малко, но предпочитам да не обяснявам в какво конкретно се изразява това, за да не предизвикам неудачите.

Но ако нещата вървят добре, вие повтаряте определени действия, за да съхраните тенденцията.

- Да, така правя. А когато знакът престава да работи, го променям, след това отново и отново. Футболистът се опитва да намери оправдания, когато нещо не се получава и пробва да промени ситуацията.

Какво ви помага да избягате от футбола?

- Наслаждавам се на всеки миг с децата. Футболистът пътува много, но преди всичко е жив човек със свои чувства и, точно като всички останали, страда, когато е далеч от семейството си. Ако говорим за хоби, то за мен това е да играя на PlayStation.

Децата вече осъзнават ли кой е баща им?

- Дъщеря ми малко или много разбира. Когато излезем някъде навън, тя говори: "Татко, да се скрием", след като забеляза, че хората започват да искат автографи или снимки. А синът ми още няма две години, той само започва да разбира, че баща му играе футбол.

Доста млад си напуснал родината си. Липсва ли ти Уругвай?

- Тогава бях само на 19 години. Липсват ми племенниците, семейството, но истинските приятели могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Когато се удаде възможност, се виждаме, но в Уругвай ми е много трудно да отида някъде. Така че предпочитам да остана тук (в Барселона), където мога да си позволя повече. Уругвай е малък, а фанатизмът на хората спрямо националния отбор ме прави много разпознаваем.

Дисквалификацията не ви позволява още да играете за националния отбор. Искате ли отново да играете за Уругвай?

- Много. Когато се върна в националния, ще са минали две години. Това е непонятно. Повече от непонятно по отношение продължителността на наказанието. За година-две дисквалифицират за употреба на допинг. Когато така наказват, както в моя случай, е болезнено.

Кой от противниците на Барса е станал осезаемо по-силен?

- Целият свят знае качествата на играчите на Реал, но Атлетико е здраво подсилен и ще бъде кандидат за титлата. Изобилието от играчи ще им позволи да извършват повече ротации, отколкото през миналия сезон. Не трябва да се подценяват и Валенсия, и Севиля.

Арда Туран и Алейш Видал няма да помагат на Барса до януари. Съветвал ли сте ги нещо от висотата на собствения си опит?

- Те знаят какво трябва да правят. Алейш тренира много добре и отлично се е адаптирал към групата, което е важното. Арда първоначално бе контузен, а сега е с националния отбор. Тези играчи ще помогнат на отбора и ще се забавляват.