Как един мач сложи края на Югославия, вижте какво помни сръбският премиер

13 май 1990 г. "Топъл ден, слънчев, идеален за игра", спомня си бившият вратар на Цървена звезда Стеван Стоянович. Само, че тогава игра нямаше. Футболът стана жертва на невиждано хулиганство премесено с национализъм. Този ден и до сега е обвит в митове и легенди.

Не напразно носи името - "Началото на войната", "Денят, в който умря Югославия". Феновете на Динамо (Загреб) и тези на "Цървена звезда" станаха участници в "сценарий", който по-късно прерасна в един от най-кървавите конфликти в Европа за всички времена. Този с разпадането на Югославия.

13 май 1990 г. никога няма да се забрави. А срещата между "Динамо" и Цървена звезда не се доигра никога, но стои на основно място в историите на двата клуба. През последните 20 години доста се говори за този мач. Някои неща обаче все още не са уточнени. Нито колко са жертвите (б.р. официално 193), нито кой и кога точно е започнал безредиците. Остават митовете. Хървати и сърби имат своята гледна точка. А всеки от участниците тогава спестява нещо.

"Само тук, на Балканите, можем да се гордеем с такава простотия", коментират днес някои от тях.

2000 фенове на "Цървена звезда" пристигат в Загреб. Водени са от Желко Ражнатович-Аркан. Мнозина вярват, че той е имал една-единствена цел - да развали мача, както и става. А до този момент Желко дори не е сред баш тарторите на агитката. Според митологията той е назначен за такъв ден по-рано. Аркан се появява и само на едно видео от 13 май. Това с играчите на "Звезда", които чакат да си тръгнат и гледат отдалеч какво става на "Максимир". Той е по костюм, гладко избръснат. Въобще не изглежда като тези с шалчетата, каскетите, които от трибуните преди срещата говорят и пеят за Дража Михайлович, войводата Вук и как ще се лее кръв. Агитката на "Динамо" също е преобразена.

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

"Имаше чужди елементи при тях. Никога не са били толкова сплотени", твърди Пеца Пънкара, който дирижира в този ден южната трибуна. Но крушката си има опашка. Хърватия тогава е завладяна от невиждан национализъм. Няколко дни преди началото на мача има избори, на които ХДС и Франьо Туджман печелят мнозинство. В Сърбия на политическата сцена вече вилнее Слободан Милошевич, който предприема различни промени в държавата. Започват уволнения в милицията, разоръжаване в градове по хърватското крайбрежие. Конфликтът тлее и чака да бъде запален. Фенове на "Динамо" атакуват гостите с камъни. Следва ответен удар.

Милицията стои и гледа. Останалата част от трибуните обаче не може да гледа как сърбите бият наред. И реагира. Нахлува на игрището, но е отблъсната с вода и газ. Един запалянко дори е ранен в крака. Идва инцидентът с Бобан. Грозните сцени продължават над час и половина. "Такова нещо не сте виждали, но си заслужава да се види", гласи коментарът по телевизията.

"По улиците цяла нощ бе ад", спомнят си в Загреб. Две седмици по-късно обаче, на пук на инцидентите, Югославия играе два мача в Загреб - с Холандия и Испания. За пръв път националният химн е освиркван бурно. През септември е срещата между "Хайдук" и "Партизан" в Сплит. Домакините горят знаме на Югославия в центъра на игрището и гонят гостите от съблекалнята. Следва жестока война, истинска. "Стояхме в съблекалнята заедно с играчите на "Динамо". Ние, както и те, не знаехме какво става. Беше ни неудобно. Имахме двама хървати в състава Юрчич и Просинечки", казва легендата и шеф на "звезда" по това време Драган Шекуларац.

Тогава мислех само какво става със семейството ми. Те бяха на трибуните. После обаче се срамувах, че познавах хора като Аркан", коментира в навечерието на годишнината Горан Юрчич.

Винаги, когато гостувахме там, чакахме сбивания

Александър Вучич, премиер на Сърбия

Някога той бе представител на "Делие", днес е премиер на Сърбия. Александър Вучич помни отлично фаталната дата 13 май 1990 г. Министър-председателят бе един от феновете на "звезда", които вилняха на "Максимир" и разказа спомените си за "Време".

"Всеки път, когато гостувахме там, чакахме сбивания. Така, че не вярвам на историите, че именно от тази среща започна войната. Инцидентът просто показа какво се крие в душите на хората в този момент. И то в масивна форма. Имаше три влака за Загреб в този ден. Един в 11,30 часа и два по-рано, които продължавах за Мюнхен и Париж. Аз бях в този за Германия. Беше пълно с фенове - 1800-1900. Дори товарните вагони и тези на пощите бяха пълни с хора. Първият голям инцидент бе на Винковци. Обикновено феновете на "Динамо" и "Хайдук" ни устройваха засади на Славонски брод, когато научаваха, че идва голяма агитка от Белград. Сега ни изненадаха. Влакът тръгна и започна канонада. Кръле, един от старите и опитни тартори, дръпна спирачката. Подкани за бой. "Войните", "дяволите" и "зулусите" изхвърчаха. Видях няколко  хървати в много тежко състояние, спомня си той.

"Стана страшно, не бе като друг път. Малко камъни, леко сбиване, традиция. Това вече бе битка между сърби и хървати, а не между "Динамо" и "Звезда". Пристигнахме и за пръв път ни чакаше цяла армия от полиция. Тръгнаха с нас към южната трибуна. Виждах "бойс", които дебнеха някой от нас да се отдели и да го бият. Познах Сатаната, Чаровния, но не и лидерите им Кенгурото и Сандро. Разбрах, че други наши фенове са били бити пред кафене. Хърватите били много, викали: "Убий четниците". Но и това бе нещо нормално", добави той.

"Вкараха ни трибуните и дори не ни дадоха да ядем. В едната част от нашия сектор имаше малко хора от "Динамо". Ние се чувствахме много силни. Мощни. Една от причините бе, че тогава стартира сръбският национализъм. Той бе в големи количества този ден. Не бяхме и само от Белград. Имаше хора от цяла Сърбия. Имахме усещане за власт. Бяхме като армия. Те също бяха завладени от подобни чувства. Усети се искрена омраза", каза още Вучич.

"Тогава започна историята с Бобан, както и конфликта в нашата част на стадион с феновете на "Динамо". Ние бяхме повече от тях. Аз бях горе. Лошо виждах. Те нахлуха на терена от "Север", "Изток" също тръгна към нас. Бяха в по-добра позиция. Нямаше как да им отвърнем, ако ни стигнеха. Тогава се намеси полицията и започна да се бие с тях. В края на краищата ни качиха в специален влак. Преброиха ни, записаха ни имената. Никой нямаше чувство за вина, нито мисля, че трябва да ни упрекват за нещо. Съвсем друго бе през 1987 г при 2:2 с "Хайдук", добави премиерът..

"Случилото се в Загреб не бе изненада. Всеки път имаше проблеми там. Ние живеехме за тези мачове. Затова и не вярвам за историята за началото на войната. Не вярвам, че Бобан нарочно удари полицая. Дори и без него пак щеше да има бой. Конфликти между феновете винаги ще има. Но футболът е само еманация на това, което се случва в обществото", категоричен е той.