Някои от най-добрите играчи, пропуснали Мондиал в пика на кариерата си (СНИМКИ)

След като стана ясно, че Италия няма да играе на второ поредно световно първенство, а и откакто се разбра, че Португалия ще играе баражи за Мондиал 2022 - футболните привърженици започнаха да се замислят какво би бил големият формат без някои от най-изявените звезди.

През годините обаче е имало много случаи, в които някои от най-добрите към момента футболисти не са се състезавали на най-големия футболен форум. Ето 10 от тях:

1. Джордж Бест (Северна Ирландия)

Най-голямата британска футболна звезда през 60-те години на миналия век Джордж Бест печели титли с Манчестър Юнайтед, като през 1968 година, освен че печели Шампионска лига, бива награден и със Златната топка. Никога обаче не успява да се класира на световно първенство със своята родина – Северна Ирландия.

В квалификациите за форума през 1966 г. страната е много близо до пробив до Мондиала, но равенство с Албания в последния кръг изпраща Швейцария на финалите в Англия. Бест прави опити и за Световните през 1970, 1974 и 1978, но така и не успява да постигне своята цел. През 1982 г. Северна Ирландия се класира за форума в Испания, но 36-годишният футболист не бива повикан.

2. Кевин Кийгън (Англия)

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Кевин Кийгън е водещият нападател в европейския футбол в края на 70-те години. През 1979 година изиграва първия си сезон в Хамбургер и успява да триумфира в надпреварата, а година по-рано печели Шампионска лига с Ливърпул.

В квалификациите за Световното първенство в Аржентина през 1978г. родината му попада в група с Люксембург, Финландия и Италия. В крайна сметка англичаните остават зад италианците и губят възможността да участват в Аржентина. Въпреки това Кийгън записва отличен сезон и печели Златната топка, която по това време бива връчвана от списание France Football на най-добрия европейски играч. Година по-късно отново я печели с изявите си в клубния Хамбургер.

3. Павел Недвед (Чехия)

След като блести за Лацио, Павел Недвед бива привлечен през 2001 г. за 41 милиона евро от Ювентус, а задачата му е да замени Зинедин Зидан, който напуска в посока Реал Мадрид. През 2003г. Недвед и Ювентус губят финала на Шампионска лига, но изявите на чеха му носят Златната топка през същата година.

През 2002г. талантливият чешки национален отбор завършва втори в квалификационните групи и Белгия го елиминира в решаващия плейоф.

4. Райън Гигс (Уелс)

Райън Гигс е едно от най-големите имена в историята на Манчестър Юнайтед. След 24 години на "Олд Трафорд" и 1000 мача за отбора, Гигс успява да спечели десетки трофеи, но не и да се класира на световно.

Гигс е част от националния тим на родината си между 1991 и 2007 г. и участва в квалификациите за Мондиалите през 1994, 1998, 2002 и 2006 г., но така и не се доближи до класиране. Единственият му международен турнир остава Олимпийските игри през 2012 г., когато той представлява Великобритания.

5. Джордж Уеа (Либерия)

Един от най-великите африкански играчи на всички времена - Джордж Уеа, успя да стигне до ПСЖ и Милан и да бъде удостоен със Златната топка и приза "най-добър играч в света" от ФИФА през 1995 г. , но със своя национален отбор така и не успя поне да се доближи до някое от световните първенства. Отборът на Либерия е един от най-слабите на континента, но въпреки това Уеа успя да докара страната си до две Купи на африканските нации. В крайна сметка Уеа сложи край на бляскавата си кариера без да е участвал на Мондиал.

6. Ерик Кантона (Франция)

Друга икона на Манчестър Юнайтед, коята така и не успя да се класира за световно първенство, а своя пик в кариерен план записа през сезон 1993/94, когато беше обявен за играч на годината във Висшата лига.

Французинът имаше всички предпоставки да бъде една от големите звезди на Мондиала през 1994 г., но паметната победа на България лишиха Кантона и сънародниците му от поредното издание на световните финали.

След това Кантона продължи да бъде част от националния отбор на Франция, но беше изключен от международния футбол, след като нападна фен на Кристъл Палас по време на мач от Висшата лига през 1995 г. Когато забраната му изтече, губи мястото си за сметка на Зинедин Зидан и решава да прекрати кариерата си преди Световното първенство през 1998 г.

7. Алберто Спенсър (Еквадор)

Спенсър е една от най-големите легенди в историята на южноамериканския футбол и едно от големите имена в историята на Пенярол от Уругвай. Част от най-добрите централни нападатели през 60-те години и трикратен шампион на Копа Либертадорес. Футоблистът и до днес е голмайстор за всички времена на Копа Либертадорес с невероятните 54 гола, рекорд, който може би никога няма да бъде задминат.

Еквадорецът може да се похвали и с факта, че е защитавал цветовете на две държави – Уругвай и Еквадор, но и с двете не успява да се класира на Мондиал.

8. Златан Ибрахимович (Швеция)

Трудно е да се определи кога е разцветът на Ибрахимович, защото може да се похвали с прекрасни периоди в няколко различни отбора. Един от най-добрите му сезони е в ПСЖ през сезон 2013/14, когато се отчита с невероятните 41 гола и 13 асистенции в 46 мача за парижани.

С Швеция обаче не успя да се класира за Мондиал 2014 в Бразилия. По това време шведите трябваше да играят плейофи срещу Португалия на Роналдо, които сразиха сканинавците.

Задължително е да споменем, че шведът беше на Световните първенства през 2002 и 2006 г., но все още не беше достигнал високото ниво, при което си постави етикета "Бог". В забележителните си години той пропусна Световните първенства през 2010 и 2014 година.

9. Роберт Левандовски (Полша)

Един от най-добрите нападатели в днешно време изпита голямо разочарование с полския национален отбор преди Световното първенство през 2014 в Бразилия. Въпреки отличния сезон с Борусия Дортмунд и интересът от цял свят за играча, поляците завършиха едва четвърти в квалификационната си група зад Англия, Украйна и Черна гора.

Играчът изкупи вината си четири години по-късно, когато заведе Полша на Световното първенство в Русия.

10. Ерлинг Холанд (Норвегия)

Избран за най-добър нападател миналата година от УЕФА, Ерлинг Холанд постигна невероятни постижения в клубния футбол със своите 64 отбелязани гола в последните 64 мача за Борусия Дормунд. Това обаче не е достатъчно на национално ниво и така младокът ще пропусне форума в края на годината.

Норвегия завърши трета в групата си, след като Холандия и Турция ги изпривариха и съответно "лалетата" се класираха, а съседката ни стигна до плейоф с Португалия, който беше драматично загубен.

Младият нападател със сигурност ще има още един шанс да играе на световно първенство.