Живот заради каузата

Последните събития в изстрадалото ни първенство показват категорично, че живеем в епохата на единна национална кауза.

И че трябва да приемем, че в следващите 7-8 години, а може и повече, един отбор няма да бъде само шампион, а ще бъде и хегемон. Това е нещо много по-различно и малцина са живите, които го помнят. Съвременниците на ЦДНА от 50-те години! Били са все пак други времена. И футболът е бил друг. Някак по-разбираемо е при тогавашните политически обстоятелства с един наложен повсеместно във всички сфери на живота модел да се стигне до футболна хегемония. Сега в условията на пазарна икономика, на демокрация, на свобода на медиите и най-важното на конкуренция изглежда чак невероятно, че сме се върнали към ситуацията с единната и нерушима национална кауза. Просто не е нормално, но се случва и е неоспоримо.

В неделя БГ футболът получи депеша, в която ясно и точно са определени границите на това, което може да бъде допуснато в условията на национална кауза. Това, което видяхме на славния стадион "Бончук", премахна и последната надежда, че футболът е само една игра, топката е кръгла и възможностите равни. Някой по-недалновиден и късоглед вероятно ще възкликне - какво пък толкова се е случило! Мач като мач, единият отбор атакува, другият се отбранява с всички средства, гол не пада и накрая нулево равенство. Това е, ако някой не го е гледал! Ако разбираш поне малко от футбол, нещата изглеждат по друг начин. Ето какъв.

В последните 20 минути на двубоя, 8 който домакините играха за нещо много повече от една точка, съдията Сашко спести две кристално чисти дузпи за ЦСКА. Вярно, преди тоба даде една също толкова безспорна, но в правилника не пише, че след като си дал една, повече не може да даваш други. Също така е вярно, че има и такава приказка, но тя касае спорни положения, а не безспорни. А подсичането на Милисавлевич може да се прожектира на голям екран за съдийско помагало. И това на широк зум се вижда от така наречения допълнителен арбитър на линията, който е там точно за подобни ситуации. В този момент неговият взор обаче бе отправен към небесната шир. И така съдийската бригада вкупом подмина най-чистото нарушение за дузпа от началото на сезона! Няколко минути по-късно защитник на домакините избърши нещо, което в сумото се нарича бутане за изхвърляне от татамито. Не беше голова ситуация, но момчето съвсем ачик-ачик с две ръце бутна противника, в случая Жоаким. Нарушение отвсякъде, а щом е в наказателното поле е дузпа.

Крушката си има и опашка. Ако съдията бе спирал хронометъра за всяко накъсване на играта от страна на Марек, трябваше да даде 10 минути продължение на първото полувреме и 22 на второто. Само на продължението на мача още 3 минути, тоест трябваше да се играят 8 а не 5,38. Това е от съществено значение, това е пряка подкрепа на отбора, който руши играта в ущърб на честния футбол. Не може Сашко да толерира проява на футболист от домакините, който в продължението седна на центъра на игрището, не му обърнаха подобаващо внимание и той се премести 20 метра по посока вратата на ЦСКА и пак седна. Две минути и половина го изнасяха с паянтова носилка. И след като го изнесоха, той рипна и се втурна да се връща обратно. И Сашко въобще не се сети да даде картон. Но това са само ситуации, видно е, че съществува генерална линия на поведение.

Тя се видя час пo-късно на стадиона в Разград, където националната кауза изигра прекрасен футболен спектакъл и наниза пет гола. Повечето, следствие на брилянтни комбинации в наказателното поле, завършили с кинжални изстрели в опразнената врата на гостите. Които след мача се оплакаха, че всяко отсъждане било 8 техен ущърб. Хей така, за самочувствие. Националната кауза е безгрешна, дори когато греши. Националният герой Моци подава голов пас на Локомотив, но какво от това, след като вкарването на пет гола е детска игра за националната кауза.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

А къде е генералното в линията? Ами гледахме един мач между Марек и Лудогорец, който съвсем не приличаше на Марек - ЦСКА. Нямаше и помен от тази мъжествена и героична игра, която дупничани демонстрираха в неделния мач с другия претендент за титлата. Но това не е прецедент. Преди 3 години приехме със снизхождение, че Миньор излезе с децата и загуби с 0:7 от Лудогорец, а малко след това победи ЦСКА с 2:0 при коренно различен подход към двете срещи. Сега видяхме как Марек пое ролята на Миньор.

Стигаме и до следващия сезон. Равенството на Славия на Терена" предизвика небивал възторг и се превърна в апотеоз на честния футбол. Вили Вуцов и Гошо Петков почти станаха рекламни лица на ФИФА феърплей. Страхотен, велик момент, българският футбол вече не е същият. Само че на 150 километра от "Герена" по същото време Лудогорец играеше абсолютно приятелски мач с Монтана, който бе решен рано-рано и само се чакаха добрите вести от София. И те пристигнаха! Това са фактите, линията обаче си има пряко изражение.

Леко, внимателно и от нужната дистанция

Онзи ден Негово величество непогрешимият Крал Слънце като обикновен запалянко посещава слабо посетения мач на националния отбор на България срещу Малта. Колко благородно, националната кауза нали е затова - да подкрепя и националния отбор. Но някак по навик той сяда на същото място, на което пребивава в мачовете на Лудогорец на националния стадион. И до същия човек, който днес управлява българския футбол. Наличието на тази двойка, която явно е скачен съд, вече пряко насочва към съществуването на обслужваща стратегия на националната кауза. Която после се материализира в постъпките на Сашко, който забравя за съдийския правилник, когато това е необходимо на националната кауза.

Стигаме до най-същественото. Естествено, че Лудогорец е много силен и стойностен отбор. Заслужават адмирации за всичко, което са постигнали и ще постигат. Класата им обаче не им дава привилегията да отнемат правото на другите също така да преследват своите мечти. Защото, ако някой бе действал, както те го правят, техните мечти щяха да се окажат мираж. При едни силни Левски и ЦСКА, облечени 8 мантията на национална кауза, което на тях далеч повече им приляга, Лудогорец щеше да се бори за бронзовите медали. И сега, като гребат на хляба мекото, малко да имат и усещане. Защото може палачинката да се обърне, а ясно как завършва всяка диктатура. С бунт на народа.