Ексклузивно за Sportlive.bg от САЩ! Георги Христов с гореща прогноза за финала, за предимството на Мъри Стоилов срещу Пардю и хегемонията на Лудогорец

Георги Христов се превърна в легенда в САЩ с екипа на Тампа Бей Роудис. Той стана голмайстор №1 в историята на най-стария американски футболен клуб. От миналата година Христов е директор по развитието на ФК Флорида Премиър.

В България той стана голмайстор на първенството с екипа на Ботев Пловдив. Христов даде и своя решаващ принос за последната спечелена титла от Левски през 2009 година.

Sportlive.bg го потърси за интервю по повод предстоящия финал за Купата на България между ЦСКА и „сините“. Ето какво заяви възпитаникът на школата на Марица Пловдив ексклузивно пред медията ни:

Г-н Христов, преди повече от 9 години се преместихте в САЩ, където се превърнахте в легенда. Следите ли все пак поне до известна степен и футбола в България?

- Да, следя го, но не много често. В известна степен съм запознат какво е състоянието на водещите отбори. Но ако трябва да навляза в детайли, със сигурност ще се затрудня.

В момента предстои Вечното дерби между ЦСКА и Левски, като двата гранда ще спорят на финал за Купата на България след 17-годишна пауза. Какви са очакванията Ви за този мач, въпреки че не сте в кухнята на отборите?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Дано да не звучи като клише, но преди всичко тези двубои са доста непредсказуеми и независимо дали единият отбор е в по-добра форма, не мисля, че ще има голямо предимство.

Ако трябва да отговоря кой има предимство, задължително е нужно да отлича един човек - Станимир Стоилов. Знаем, че той преобрази отбора до известна степен и също така с опита си в дербитата смятам, че това дава някакво преимущество на Левски в мача.

Но отново ще подчертая, че това са дербита с огромно напрежение, особено пък за този мач, който сигурно би трябвало да вълнува всички българи, които се интересуват живо от футбола.

Мисля, че е изключително важно за българския футбол тези мачове да ги има. Надявам се да се получи един много вълнуващ  двубой и, колкото и изтъркано да звучи, по-добрият отбор на победи.

Все пак, като бивш футболист на Левски, предполагам, че Вие ще стискате палци за "сините"?

- Това е на 100% сигурно. Не само като бивш футболист на Левски, аз просто израснах като левскар още от дете. Моята мечта беше да играя за Левски и да стана шампион с тях. Няма две мнения по въпроса.

Поддържам ги изцяло в този момент и мисля, че е крайно време да спечелят някаква купа, защото от 2009-а година не са печелили нищо, докато ЦСКА са го постигнали по един или друг начин.

Липсата на трофеи през последните 13 години ще допринесе още повече за напрежение в редиците на Левски.

Казахте, че предимството на „сините“ ще е Мъри Стоилов, но срещу него ще се изправи известно име в лицето на Алън Пардю. Какво е мнението Ви за очертаващата се треньорска битка?

- Алън Пардю е голямо име. Сигурен съм, че е доста добър треньор. Мисля обаче, че заради действителността в България - къде хубава, къде лоша, Мъри е човекът, който ги усеща по-добре нещата в този момент.

Много е важно до най-малкия детайл какво ще се каже на футболистите в минутите преди мача, защото всеки един, който е играл за Левски или ЦСКА, може да потвърди, че усещането е различно в сравнение с всеки друг мач. Просто мисля, че Мъри ще съумее да каже по-правилните неща, отколкото съперникът му.

Каква е прогнозата Ви за мача?

- Не бих се ангажирал с точна прогноза. Надявам се Левски да победи, но мисля, че ще е изключително равностоен мач. Мога да прогнозирам, че ще е вълнуващ  двубой. Не мисля, че само единият от двата отбора ще вкара. Да се надяваме, че ще завърши с победа 2:1 или 3:1 за Левски.

Защо според Вас се стигна до тази тотална хегемония на Лудогорец, а ЦСКА и Левски, които допреди десетилетие се считаха за големите грандове в българския футбол, сякаш позалязоха, ако мога така да се изразя – особено „сините“, които от 13 години не успяват да спечелят трофей?

- Аз лично мисля, че начинът, по който се ръководи Лудогорец и изграждането на клуба в началото се оказаха решаващи. Нещата се правеха търпеливо и постепенно, за да се изгради една култура в клуба. А тя е свързана с това да има едно постоянство и следене в по-дългосрочен план. Може да се каже, че вече са на етап, че не може да се чакат една или две години и от всеки треньор се очаква много. Но за мен успехът на този клуб се крие в начина, по който беше изграден в началото, което е изключително важно.

Докато в Левски се забелязва, не бих казал паника, но много голямо нетърпение и се очаква във всеки момент някой да дойде и да промени нещата за 5-6 месеца или година. Да речем, че Мъри го постига в някаква степен, но не мисля, че това е нещо, което може да се поддържа в по-дългосрочен план. Необходимо е наистина да се започне от нулата, защото всеки го казва, но това ще отнеме време, което никой не го дава. И така нещата продължават 5 за 4. По този начин не се постига нужното качество, за да бъде изграден сериозен клуб.

Знаем, че и всеки голям клуб преминава през кризи, смяна на генерации и т.н. Както виждаме в Лудогорец, тази смяна на генерациите вече се случи. Мисля, че другите клубове не успяха да се възползват от този момент. И Лудогорец ще става все по-силен в следващите години.

От думите Ви се разбира, че нещата отиват към продължаваща доминация на Лудогорец…

- Аз мисля, че това ще се случи, защото дори Левски и ЦСКА да направят доста добър сезон, те ще могат само да се доближат по-близо до Лудогорец. Ако обаче не направят силна кампания , тогава ще говорим за разлика на края на годината от порядъка на 10 точки. Такова е моето мнение.

Вие бяхте част от отбора на Левски, който спечели последния трофей – шампионската титла през 2009 година. Какви са спомените Ви оттогава?

- Спомените ми са, че беше доста луд сезон, в който се редувахме с ЦСКА на първото място до момента, в който дойде мачът срещу тях. Знам, че много хора говорят как голът ми е обърнал посоката на шампионата в онзи момент, защото ЦСКА бяха с 4 точки пред нас и имаше 4 кръга до края на сезона, ако не се бъркам. Факт е, че това попадение  се оказа доста важно. В съзнанието ми е и моментът, в който Зе Соарес вкара втория гол за нас.

Още тогава всички на терена усетихме, че нещата се обръщат и имаме възможност да спечелим първенството, въпреки че до онзи момент се считаше за изгубена кауза.

Това са по-детайлните ми спомени от оказалото се решаващо дерби. Естествено, и контузията на Гонзо, на чието място влязох и съумях да вкарам първия гол.

В момента сте директор в американския клуб Флорида Премиер. С какво точно е свързана работата Ви?

- ФК Флорида Премиер е най-голямата футболна академия във Флорида и една от най-големите в САЩ. В клуба има четирима директори, като всеки има различни задачи. Разполагаме със 150 треньори. Имаме около 160 отбора, тъй като някои от специалистите водят по две формации. При нас се готвят близо 3000 деца, като сме разположени на 7 различни локации. Имаме около 50 терена и нито един от тях не е изкуствен. Става въпрос за огромна операция за развитието на академията.

Децата, трениращи при нас, са на възраст между 7 и 18 години. В момента основната ни цел, тъй като финансово сме доста обезпечени като клуб или академия, е изграждането на първия отбор. Целта ни е да построим стадион, което ще се случи до 2 години. Нещата вече се случват, но трябва да изминем всички стъпки. Катерим стълбата в американския професионален футбол.

Гласували са Ви огромно доверие. Да разбирам, че отговаряте за развитието на целия клуб. На кое място сте в йерархията?

- Има двама братя, които са на върха. След това сме аз и директорът по футбол, с когото работим заедно. Той се занимава повече с футболната част, а аз с всичко останало. Разменяме идеи и се допълваме, защото е изключително компетентен по отношение на идеи. Американците като цяло са невероятни анализатори.

Мащабността на клуба е огромна и се допълваме всички заедно. По-надолу в йерархията има различни директори, които отговарят за различни възрастови групи, локации и т.н.

Превърнахте се в легенда на Тампа Бей Роудис в САЩ. Чувствате ли обаче, че в България сякаш останахте недооценен – най-вече по отношение на националния ни отбор, и има ли нотка на разочарование в тази връзка у Вас?

- Аз мисля, че всичко се случва с някаква причина. Доста съм щастлив от начина, по който се развиха нещата за мен. Дойдох тук и, така да се каже, възобнових кариерата си, която се рестартира по коренно различен начин. Създадох семейството си, две от децата ми се родиха тук. Първото беше родено в България. Имам три деца. Щастлив съм. В момента съм директор в една от най-успешните академии в САЩ. Затова не мога да съжалявам за нищо, след като се случиха тези неща впоследствие.

Може би е имало моменти, в които аз също имам някаква вина за това дали е можело да се представя по-добре в отделни моменти, защото понякога кариерата на един футболист зависи от много малки моменти. Но пак казвам, нещата са се случили така, че съм в състояние да не мога да се оплача от нищо. Като цяло вярвам, че ми предстоят друг тип успехи, независимо дали ще са  свързани с футбол, или не.

В България имах и малшанс, че в момента, в който направих най-силните си години, тогава в националния ни отбор имаше страхотни футболисти като Бербатов, Мартин Петров и Валери Божинов , а те  бяха в силата си по онова време. Може би, ако беше в друг момент, щях да имам възможност да се докажа и в националния отбор по някакъв начин, но пикът в моята кариера беше в България. Много е важно да отбележим стандартите на българския футбол тогава и в настоящето.

Ако сега си водещ футболист в българското първенство, почти сигурно си водеща фигура и в националния отбор. Докато преди 12-13 години нещата въобще не стояха по този начин. Трябва да се подчертае, че масата футболисти, играещи в националния отбор, бяха такива, които се подвизаваха на сериозни места в чужбина. Има много голяма разлика от тогава до сега.

Постигнахте ли американската мечта?

- Много хора си мислят, че американската мечта е да живееш изключително охолно – да притежаваш невероятни къщи и 5 коли, но всъщност тя е животът ти да бъде обезпечен. Всеки човек, който има някакво нормално образование, успява да го постигне. Това обаче рядко се случва в Европа. Тук хората успяват да се сдобият с къща на средно ниво и да следват мечтите си.

Това е американската мечта от финансова гледна точка. А от нефинансова гледна всъщност пак е свързано с финанси, защото нямаш притеснения дали ще можеш да си изплатиш жилището, или колата, защото това е просто базов стандарт.

Хората с образование  в САЩ не остават по никакъв начин с притеснения за живота си. Другаде нещата не стоят по този начин.

Знаем в България колко хора придобиват добро образование и изпитват големи затруднения като цяло. Американската действителност  обаче има и две лица, защото много хора влизат в този поток на развитие и изкачване в кариерата си, но и доста от тях не са щастливи. Просто това е американският начин на живот, който е доста по-различен от този в Европа.

Още информация за финала ЦСКА - Левски може да откриете тук!

АВТОР: ВАРАДИН РАДКОВ