Забравените футболисти, които ТРЯБВА да бъдат викани в националния отбор на България!

Контролите с Румъния и Словения през юни ще бъдат генерална репетиция за ключовите срещи от Лига на нациите – турнир, който на практика се явява единственият ни шанс за класиране на Мондиал 2026, тъй като ще бъдем поставени едва в 4-та или 5-та урна при жребия за редовната фаза на квалификациите, която стартира в края на март, догодина.

Формата и качествата понякога просто нямат значение!

90% от избраниците на Илиан Илиев са очаквани и резонни, но отново има едно голямо „НО“. В България, и изобщо масово в цяла Източна Европа, не винаги най-добрият играе и това се вижда и в актуалния ни състав. Примерите през годините са безброй, а причините са далеч по-малко и са твърде, твърде ясни и предвидими – безхаберие от страна на ръководните фактори във всяко едно отношение; въпросният играч е продаден и засега бива замразен, за сметка на друг, чийто трансфер се подготвя; отскоро не работи с „правилния агент“, казал е нещо против шефовете в Бояна и т.нат.

Формата и качествата понякога просто нямат значение и няма сила на света, която да се намеси.... Някои от националите от САЩ 94' поетапно отпаднаха от сметките на Димитър Пенев и Христо Бонев през следващите години, въпреки че продължаваха да играят силно и на високо ниво. Велко Йотов рязко спря да бъде викан, след трансфера си в аржентинския Нюелс Олд Бойс, въпреки че беше в разцвета на силите си и отбеляза около 40 гола в над 120 срещи за бившия отбор на Диего Марадона. Причината: Пълно безхаберие от страна на спортно-техническия ни щаб, който буквално си каза „какво ще го следим тоя, много е далече!“. А и тогава излизаха нови звезди, които спешно трябваше да бъдат лансирани и продавани – Георги Бачев, Стойчо Стоилов и т.нат.

Още: Заради многото отпаднали: Георги Миланов се завръща в националния отбор на България?

Илиян Киряков, Петър Хубчев и Цанко Цветанов с лека ръка бяха нарочени като едни от виновниците за отпадането в груповата фаза на Евро 96 и почти моментално бяха отлъчени от националния отбор след турнира. По същото време Станимир Стоилов има едва един мач за 4 години, макар да се представя силно с екипите на Левски, Славия и португалския Кампомайорензе.

И още, и още – ако се върнем преди 89-та, когато Партията е взимала съвсем еднолични решения кой да играе, списъкът ще стане безкраен....

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

По-долу ви представям 9 пресни примера за шокираща липса на повикателни в нашия национален тим, въпреки че играчите могат (или са могли) да помогнат с много. Към списъка може да прибавим и Георги Миланов, който май ще бъде повикан през идните дни, заради многото контузени, но преди това беше забравен за точно 2 години. С него стават точно 10 имена и се задълбочава натрапчивото усещане, че.... всъщност почти нищо не се е променило с новото ръководство.

Още: Венци Стефанов нарече Илиан Илиев "куче" и заяви: Не виждам шансове, ако я караме така

Стефан Велков (Вейле (Дания)) – Вече над 2 години той е почти несменяем титуляр на клубно ниво, но това не трогва селекционерите на Националния. Велков има едва един-единствен мач за „лъвовете“, при това в контрола с Беларус през март, 2020-та. Да си първи избор в сериозно първенство като датското, макар и в по-скромен отбор, е атестат за качество, но дори когато трикольорите ни са тотално обезкървени откъм централни защитници, Велков пак не попада в състава....

Кристиян Малинов (Кортрайк (Белгия)) – Редовно викан за период от 3,5 години, повиквателните към бившия играч на ЦСКА рязко секват след юни, 2022-ра, след като Младен Кръстаич застава начело. Малинов почти всеки кръг записва минимум по 25-30 минути в Юпилер лигата - да се лишиш толкова лесно от услугите на един добър опорен халф е много, много слабо решение.

Йоан Стоянов (Апоел Беер Шева (Израел)) – Стоянов изнесе много силен сезон, вкарвайки 5 гола плюс 3 асистенции, с което помогна на отбора си да завърши трети в израелското п-во, но след идването на Илиан Илиев просто си личи, че засега на него няма да се разчита много. Той изобщо не бе в групата за мачовете с Унгария и Сърбия през ноември, после записа едно полувреме срещу Танзания през март, а сега отново не е в състава. Доста странно, особено като се има предвид, че Стоянов може да играе добре не само като десен бек, но и като опорен халф и ляв бранител. Може би пък теренът бива разчистван за играчите на Черно море - Виктор Попов, Васил Панайотов, Илиан Илиев - младши?

Божидар Краев (Уелингтън Финикс), Доминик Янков (Монреал), Борислав Цонев (Арда) – Слагам всичките под един знаменател, макар съдбите им като цяло да се различават. Какво е общото ли? Ами и тримата биваха моментално забравяни, когато заиграваха в клубове далеч от България, независимо дали се представят добре!

Още: Илиан Илиев се видя в чудо - и Илия Груев отпада от групата на България за мачовете с Румъния и Словения

Продължаваме темата, зачекната с Велко Йотов по-горе. Когато заиграят наистина далече от България, те просто не биват викани! Единствено би било различно, ако са титуляри в грандове като Ривър Плейт или Фламенго. Илиян Стоянов подписа в Япония (ДЖЕФ Юнайтед) през 2005-та и 4 години нямаше мач с националната фланелка, след като преди това бе твърд титуляр! Аматьорщина, безхаберие, цинизъм....

Божо Краев през последните два сезона се представя стабилно с екипа на Уелингтън, в австралийското п-во, което е точно от ранга на нашето. Голове, асистенции, технични отигравания и.... не е викан от юни, 2021-ва. Доминик Янков през януари бе продаден на Монреал от Мейджър Сокър Лигата и моментално потъна в забвение, макар да играе съвсем прилично. Той също не е твърд титуляр за канадците, но например бе в основата на два от головете им срещу Интер Маями на Меси и Суарес през март. Ако двамата продължат в същите или в подобни тимове, просто няма да помиришат повиквателна скоро.

Преди време Боби Цонев пък направи много силна година и половина в китайския Далиен, но също не получи дори еднократна покана.

Преслав Боруков (Маритимо (Португалия)) – Поредният класически случай – бе продаден в чужбина и потъна в забвение, въпреки че все пак скоро отново може да се завърне в тима. Португалия не е Китай или Австралия, по-близо е. Но сега и той от 6-7 месеца не е в Националния. Как, при такъв дефицит на добри офанзивни футболисти, се отказваш да викаш хора, които доскоро са ти вършили работа? Не е ли по-добре точно в подобни контроли те да бъдат призовани отново, преди важните мачове през есента? Да се стиковат с останалите, да се сформира един силен отбор по този начин???

Още: Нова промяна: Илиан Илиев викна "на пожар" за България най-грубия играч в Първа лига

Николай Тодоров (Еърдрионианс (Шотландия)) – Висок и здрав централен нападател, син на Николай Тодоров – Кайзера. Прекара почти цялата си кариера на Острова, а статистиката му е съвсем прилична – 26 гола в официални срещи за последните два сезона. Да, в Първа дивизия на Шотландия, но там нивото е сходно с нашата Първа лига. Как пък един-единствен път не се сбъркаха да го викнат, при такава липса на добри централни нападатели? Да бъде пробван, да вземе някоя друга висока, да тормози противниковите бранители. Да задържа топката, да я гардира и после да разпределя към Десподов и Минчев. И той, очевидно, не работи с „правилните“ хора....

Андрей Гълъбинов (Лумецане (Италия)) – Гълъбинов вече е на пределна футболна възраст (отива към 36) и времето му в националния приключи, но нещо друго прави силно впечатление. Докато беше в силата си, той изненадващо спря да бъде викан в периода 2015 - 2016, когато начело беше Ивайло Петев. Тогава Гълъбинов вкара към 30 гола в Серия Б и си изработи трансфер в елитния Дженоа, но за Петев бе „персона нон грата“. След това за малко бе реабилитиран при Петър Хубчев, после пак спря да бъде викан. Играч, който можеше да помогне с много...

Якуб Пьотровски е №1, Илиан Илиев е "Най-добър треньор", а Марин Петков от Левски също оглави класация

Германско списание сложи на корицата си Трифон Иванов