Златната Валентина, която трябваше да мине през Ада, за да върне България на картата на спортната гимнастика

Сред словоблудството на хиляди за Игрите в Париж, опустошителните критики към български спортисти и споровете имат ли място в женски спорт представители на друг пол, едно дете успя да заглуши спорове и дискусии, както и да направи нещо немислимо - макар и за кратко да обедини хората с успех, който малцина очакваха. 

Преди 8 месеца възможността България да има финалист в турнира по спортна гимнастика беше химера. И то при дамите - 32 години страната ни нямаше участник в индивидуален финал. Нещо повече - женската спортна гимнастика нямаше участник на Олимпийските игри и през 2016, и през 2021. Не изглеждаше, че ще имаме участник и през 2024... 

На сцената обаче се появи Валентина Георгиева - детето чудо на спортната гимнастика, което мина през Ада, за да сбъдне мечтата си и да участва на Олимпийски игри. Тя превърна своя блян в реалност, а безграничният труд, който вложи през последните години, ѝ донесе нещо повече от участие - финал, 5-то място и любовта на цяла България! 

Родена за спортна гимнастиката 

18-годишната ни прима в спортната гимнастика дори не е била родена, когато е бил последният по-значим успех при жените в този спорт. Как тогава се запалва изобщо по един от най-трудните за усъвършенстване спортове? 

С художествена гимнастика. На 4 тя започва с тренировките на "Герена", но 3 години по-късно, след като е видяла изпълненията на децата, трениращи спортна гимнастика, се преориентира. А огромна роля за това има Филип Янев - треньорът, който вижда в нея безграничен талант, докато 7-годишната Валя скача на батут. 

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Бързо Валентина се превръща в топ гимнастичката на България. От малка обира почти всички медали на републикански първенства, като няма никаква конкуренция - съчетанията ѝ са в пъти по-сложни от тези на конкурентките, а дори в Европа бързо забелязват таланта на родната гимнастичка. 

През 2020 година тя взима първото си голямо отличие - сребро в коронната си дисциплина на Европейското първенство за юноши и девойки. С това състезание тя се показва официално пред света, а след това реди успех след успех. 

2022 година се очертава като най-силната в кариерата ѝ, след като на Световната купа в Баку завършва на 7-мо място на прескок (заради техническа грешка не се класира по-напред), а на "Чалъндж Къп" печели злато в Осиек. Има всички предпоставки да направи силно участие на Европейското първенство за жени през август... но тогава се случва немислимото. 

Злокобният момент в Мюнхен 

Едва на 16-годишна възраст, родната гимнастичка се сблъсква с една от най-зловещите контузии за човек, който все още расте - скъсани връзки на коляното, в комбинация със скъсан менискус.

Случва се в момент, в който Валя е на гребена на вълната. В квалификациите тя изпълнява перфектни 2 прескока и влиза в топ 8. За съжаление, при първото ѝ изпълнение на финала на прескок на Европейското първенство приземяването е злокобно - тя се хваща за коляното, веднага е повикан медицински екип, а Георгиева признава в няколко интервюта, че няма много спомени от този момент... 

"Приготви се с адски много търпение, защото физическото аз ще го направя, но психически трябва да се стегнеш, за да го преодолееш". 

Това са думите на треньора ѝ Филип Янев за контузията - човек, който е напълно запознат колко тежко е възстановяването за гимнастик, тъй като сам го е преживявал. Още по-тежко е за тинейджърка, чието тяло все още не е напълно развито. Малцина са и лекарите, готови да осъществят операцията на връзки и менискус точно заради възрастта на Валя.

Слава богу, след множество прегледи и консултации, Иван Василев се наема с операцията, а след това започва и тежко възстановяване, което е еднакво трудно и за обикновени хора, и за професионални спортисти. 

"На 17 години отново се научих да ходя", признава тя. 

За да премине през този мрачен период, Валентина се нуждае от това да се въоръжи с търпение и да се осланя на най-близките си. За зла беда, това е втората тежка контузия в кратката ѝ кариера. 

Кръстът - ахилесовата пета на редица гимнастици 

Спортната гимнастика изисква изпълнения, които не са нормални за човешкото тяло, като гръб и кръст участват във всяко едно упражнение в спорта. Неслучайно, почти няма гимнастик, който да не е имал проблем в тази област. И Валя не е изключение, тъй като се е сблъскала с тази тъмна гимнастическа реалност още като малка... 

"Имах 5-ти изместен прешлен и жестоко възпален, а и прещипан нерв. 6 месеца почти не тренирах", признава Георгиева в интервю през 2021 година за БНТ. 

Но тя е готова за болките и изпитанията, като не се отказва. "Когато започнаха контузиите, майка ми започна малко да се стряска. Искаше да ме отказва, но аз не се отказвам толкова лесно. Контузиите не може да се избегнат. Трябва да дойде моментът, в който да се сблъскаме с тях". 

За Валя контузиите не са пречка. "Рискът си заслужава винаги" е отговорът, който дава преди 3 години. И с тази вяра, тя преминава през дълго продължил възстановителен период, който я вади от голямата гимнастика за повече от година. 

Завръщане с гръм и трясък 

От 4 до 6 месеца е стандартният период за възстановяване при подобна травма, но в гимнастиката няма нищо "стандартно". Въпреки че не е излизала от гимнастическата зала, Георгиева успява да се завърне към спорта на най-високо ниво едва в началото на 2024 година. Целта ѝ е повече да демонстрира, че е готова за големи състезания и да докаже мястото си в елита. И го прави по забележителен начин... 

В първото си състезание след година и половина отсъствие от голямата арена, Валентина завършва на второ място, печелейки среброто в коронната си дисциплина.

Само седмица по-късно (22-25 февруари) в Котбус тя повтаря успеха си, а това я доближава максимално до мечтата - класиране за Олимпийските игри в Париж. 

"Не очаквахме да направим такива резултати. На първото състезание стресът беше малко повече, но и там го преодолях. Видях, че веднъж като тръгна, ще продължим доста подобаващо", спомня си за този момент гимнастичката. 

Съдбоносното състезание е там, където печели първия си медал при дамите - Баку. "Не мислех за билета за Париж. Фокусирах се върху това да играя добре", казва Георгиева за финала в Баку пред "International Gymnast". 

13.799 - оценката на Валя във финала, която ѝ отрежда златен медал в дисциплината и най-сладкото - квота за Олимпийските игри в Париж. И мечтата, която изглежда химера през август 2022 година, вече е осъществена! Вярвала ли е обаче, че това може да се случи толкова скоро след контузията? 

"Не, никога не съм си представяла, че ще стигна дотам, камо ли толкова скоро", признава тя в интервю за "Гонг" преди Олимпийските игри. 

Валя и Олимпийските игри 

"Целите на Олимпийските игри са за едно достойно представяне". 

Можем спокойно и категорично да заявим, че е повече, отколкото сме можели да си представяме. Валентина е единствената представителка на Европа в топ 8 на прескок. Само преди 8 месеца никой не очакваше от нея не просто да е на Олимпийските игри, но и да направи толкова силно завръщане при жените в спортната гимнастика. 

32 години България нямаше финал в женската спортна гимнастика на олимпийски игри. В последните 2 издания на най-големия спортен форум изобщо нямахме участник при дамите. 

А във финала Валя беше невероятна - два много уверени скока, като при втория дори беше леко ощетена. Оценката ѝ обаче стигна за 5-то място в света - по-малко от 8 месеца след завръщането на голямата сцена! 

С воля и от любов към спортната гимнастика 

Малцина си дават сметка колко сложна е спортната гимнастика - спорт, който изцежда абсолютно всичко от тялото. И спорт, на който трябва да се отдадеш изцяло. Всяка една малка грешка води до наказание. Всяка грешна стъпка може да сложи край на нечия кариера. Спортната гимнастика не прощава - ако нямаш намерение да си съвършен, по-добре не се захващай. 

Но Валя живее и диша спортна гимнастика. От 7-годишна възраст започва романсът с най-изискващия спорт, като отдадеността ѝ може да послужи за пример на всяко едно дете, бленуващо за спортни триумфи. Всеки ден Валентина е в залата и тренира по 4, 5, 6 и повече часа. За нея няма почивка. Няма и умора, за която казва следното: "Дори да съм изморена знам, че като отида в залата няма да съм уморена".

Няма препятствие, което да я изплаши. Няма болка и контузия, която да я откаже. Има само безгранична воля за подобрение и любов към спорта. Дано нейната история, независимо какво ѝ е отредила съдбата, служи за пример не само за бъдещи и настоящи спортисти, но и за хората - с любов, отдаденост и трудолюбие всяка възможна и невъзможна цел е постижима.