Гробаря от София, покорил Франция и вдъхновил легендарния Лев Яшин

Името Димитър Антонов едва ли говори много на съвременните фенове на футбола. Вратарят, който е един от първите наши футболисти зад граница обаче е повод за гордост - той е първият българин, станал шампион на Франция. В тази статия ще представим историята на Димитър Антонов - Гробаря.

Роден е през 1920 г. в София. Получава солидно за времето си образование във френския колеж "Свети Августин" в Пловдив, където се занимава освен с футбол и с лека атлетика, волейбол, баскетбол и тенис на маса. Прякорът му Гробаря идва от факта, че като дете е обичал да рови с ръце в почвата.

"Една сутрин през 1940г. ме извика директорът на колежа. Помислих си: „Каква ли глупост съм направил?”. В кабинета му бяха председателят на „Спортклуб” Пловдив, полковник, треньорът и още двама непознати. Директорът ги представи: „Това са управниците на „Спортклуб”. Искат те за вратар.” Те наистина настояваха да отида във футболния им отбор, защото титулярът се разболял. Това ме изненада. Никога не съм бил футболист, играех само за удоволствие – и дясно крило, и вратар. Шефовете на клуба ме наблюдавали отдавна, единият каза: „Аз го видях как плонжира.” Съгласих се. Цяла седмица тренирах и облякох вратарския екип срещу другия пловдивски тим „Ботев”. Спасих два фамозни удара на лявото крило. Спечелихме. Така започнах", си спомня Антонов в интервю, дадено за Силвестър Милчев.

След като едва 17-годишен дебютира по уверен начин за Спортклуб, се утвърждава като титуляр и през 1940 г. пловдивският отбор стига до финала за Царската купа. Там обаче губи от ФК '13 с 1:2. През септември същата година като гост-футболист участва в турнето на Славия в СССР. В Съюза "белите" губят от Спартак Москва и Динамо Москва. Антонов обаче оставя добри впечатления с изявите си срещу Динамо, като дори спасява дузпа, изпълнена от капитана на "синьо-белите" Михаил Семичастни.

Години по-късно легендарният Лев Яшин ще признае, че е бил силно впечатлен от майсторството на Антонов. Дори се среща с него във Франция и го кани в Москва. Нашият герой преминава за постоянно в Славия след края на турнето и печели два пъти титлите на България - през 1941 и 1943 г. Кариерата му за националния отбор обаче започва и приключва само с един-единствен мач - на 20 октомври 1940 г. в Мюнхен "лъвовете" играят контрола с Германия, загубена с разгромното 3:7.

През 1944 г. Антонов отива да учи в Австрия, където играе за тима на Винершпорт. След края на Втората световна война бившият му треньор в Славия Франц Кьолер изпраща препоръка за Антонов във Франция. Така през декември 1946 г. Гробаря окончателно напуска България и преминава в отбора на Рубе-Туркоан. За Туркоан няколко години по-рано пък е играл дългогодишният капитан на Славия Димитър Байкушев - Мими.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

В Рубе обаче твърд титуляр е националният вратар на Франция Жулиен Даруи, който играе в 37 от 38-те мача през шампионския сезон 1946/47. Даруи е играл в Олимпик Лион и освен това пази за Франция на световното първенство през 1938 г. В следващите два сезона Антонов получава повече шансове за изява, като през 1948/49 записва 11 двубоя. Въпреки това Рубе не успява да повтори триумфа си и е в средата на таблицата. В търсене на повече игрово време Гробаря преминава в отбора на Сет през 1951/52. Отборът е също средняк, но се предполага, че Антонов е оставил следа, след като шампионът Ница го привлича година по-късно.

Престоят му в Ница обаче също е кратък, като след разочароващото 13-то място в Лига 1, българинът се завръща в Рубе през 1953 г. Отборът обаче е далеч от най-добрите си години и през 1954/55 изпада в Лига 2. След това Антонов играе в още няколко клуба до 1959 г., т.е. до 39-годишна възраст.

Гробаря така и не се завръща повече в България до края на живота си, а през 60-те години се пробва и като треньор - в третодивизионния Кале РУФК. Доживява старините си в малко селце край Лил, като си отива от този свят на 78-годишна възраст през 1998 г. след неуспешна операция на сърцето.