Изгубени в чуждия успех

Мъчно му е на Петър Волгин и реши чрез Григор Димитров да си направи автореклама, за да обясни на българите, че за глупави, защото подкрепят своя любим тенисист. Мъчно му е и на Калин Терзийски, който гледа към банковата сметка на световния №3 в тениса. Както сам се изразява - "За един тенис мач - два милиона и половина, за разказ - двайсет и пет паунда". Подобни сравнения не могат да се дават, защото Григор Димитров прибра 2.5 милиона паунда за 5 победи в 5 мача на най-високата индивидуална сцена в съвременния спорт от спортно събитие, което има десетки спонсори и се гледа от десетки милиони. Другият прибира 25 паунда за разказ, който ще бъде поместен във вестник за българите в Лондон. Със сигурност нито са десетки милиони читателите, нито вестникът генерира приходите, които генерират Финалите на ATP. В момента Калин Терзийски пише пост след пост как очаквал гневните реакции на феновете, но продължава да пише неудачни сравнения за това как писателите нищо не получавали, а, видите ли, Гришо взел над 2 милиона паунда. И, забележете, само единият иронизира успеха на другия.

Калин Терзийски може да е страхотен писател и завладяващ разказвач, но грозната ирония, насочена към тениса и Григор Димитров, е недостойна за "човек на думите". И, да, писателите наистина са недооценени. Както са много други професии - учители, пожарникари, журналисти, полицаи... Григор Димитров не е виновен за това. Но тези нападки към него и най-вече неговите фенове са с ясна цел - въпросните да се сдобият със своите 15 минути слава. И със сигурност не прави чест на автора на романа "Алкохол", защото е признак на ниска култура да търсиш популяризация с добре прикрита ирония, насочена към чуждите успехи, въпреки че намеренията са добри. Не винаги целта оправдава средствата.

Защо нито Терзийски, нито Волгин не погледнаха към банковата сметка на Симон Сандберг, Кевин Кубемба и десетки футболисти, които разхождат футболен екип за 5-цифрена сума на месец пред около 2-3 хиляди души? Защо не дават за пример тези футболисти, а Григор Димитров - човек, който играе пред пълни трибуни и е едно от най-маркетинговите лица в най-гледания индивидуален спорт (извън може би голфа)? Отговорът е ясен - никой не би им обърнал внимание. И двамата повдигнаха важни въпроси за българската действителност, но го направиха по неуважителен, омаловажаващ и грозен начин  - опитвайки се чрез силните на деня да се покаже някаква лична неправда в опит да бъдат извлечени някакви дивиденти. 

Скрит зад своята интелигентност, Калин Терзийски се опита да насочи вниманието към себе си и собствените си проблеми, яхвайки смело вълната на "Гришо-манията".  Но в опита си да звучи интересно и да достигне своя пик на популярност на гърба на друг, един писател се превърна в поредния злобар, търсещ внимание чрез недостойни подхвърляния за един успял човек. Още по-тъжно е, когато го прави човек, който е напълно наясно какво послание носи всяка изречена дума. 25 паунда за разказ е смешна и дори обидна цена. Но не по-малко обидно е да се използва чуждото щастие и да омаловажи чуждия успех, за да се демонстрира нечие нещастие.

В яда си човек може да изговори много неща, които не мисли. Но хора, изкарващи прехраната си, благодарение на магията на словото, трябва да са много внимателни с начина си на изразяване. Защото един неподходящ израз, един грешно използван похват, може да убие и най-зашеметяващата творба.