От бурните ветрове в Монтана, през Глазгоу и левкемията или "Как Стилиян Петров става мъж"

За да намериш пътя за куража, винаги трябва да минеш по пътя на страха. Стилиян Петров е баща, син, брат, футболист и човек, преминал през най-трудната част от живота си. Животът му стартира с мечтата да стане велик футболист, успява да го постигне, а по-късно разбира и тежката новина, че е болен от левкемия, която по-късно преборва.

Успехите на Петров се виждат в историята на Селтик, където печели 10 отличия, в тази на Астън Вила, където носи капитанската лента, както и истински лидер на националния отбор на България. Бившият полузащитник с усмивка си спомня и за благотворителния мач, в който играе на 7 септември 2013 година.

"Беше много емоциално, бях свикнал да седя сам. В продължение на 18 месеца срещах едни и същи 10 души и изведнъж трябваше да се появя пред 60 000. Бях наддал 45 килограма, ужас", с усмивка си спомня Стилиян.

Пътят от дете към мъж за Петров започва още в Монтана, когато той получава фобия след силните ветрове в града и до такава степен е ужасен, че трябва да ходи на лекар, да му се лее куршум.

"Беше ужасно, но лечението проработи, а следващата голяма стъпка бе заминаването ми за Глазгоу през 1999 година. Без живота ми там, аз никога нямаше да стана мъжа, който съм сега. Не беше само това, че играех във велик клуб, а начинът, по който те обичат феновете!"

В автобиографията си той разказва как е мислил да напусне Селтик още щом каца на летището, но решава да остане.

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

"Трудно е, когато идваш от друга страна, но имах късмета да играя във времена, когато се обръщаше много внимание на младите. Тогава бях на 19. Не знаех и дума на английски, а знаех, че бях длъжен да го науча. Имах приятел там, който продаваше бургери от своя бус, той ми помогна да започна да уча английски. В Селтик се научих какво означава думата "отбор". Заедно печелехме титли и купи и заедно претърпявахме тежките загуби."

Stiliyan Petrov: 'I would not be who I am today without Celtic': The route to finding courage always includes a passage through fear. Stiliyan Petrov has experienced this journey from childhood phobia through to potentially fatal leukaemia. https://t.co/EQjre9Ld78 pic.twitter.com/dD06QTruJ0

— CelticFC_MP (@CelticFC_MP) April 13, 2018

Стилиян напуска Селтик, за да премине в Астън Вила за 6,5 милиона паунда през 2006 година, а шест години по-късно научава тежката вест, че е болен от левкемия. 

"Няма невъзможни неща в живота, това научих, когато се разболях. Трябваше да намеря кураж. Имах малко в запас от времето, когато пристигнах в Селтик. Също така начинът, по който израстнах ми даваше мотивация. Аз съм от семейство, което не разполагаше с големи средства. Когато бях диагностициран, вярвах, че нещата ще станат по-добре, трябваше ми вяра и я намерих", спомня си още българинът.

🎂 Happy birthday to #CelticFC legend, Stiliyan Petrov! Have a brilliant day, Stan. 💚 pic.twitter.com/DQfGGfbLnK

— Celtic Football Club (@CelticFC) July 5, 2017